Решение № 58 от 11.04.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Девня, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20243120100349 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК, подадена от ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК 131134023, срещу А. П. Г., ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1258,06 лева главница по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №**************, сключен между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и А. П. Г., на 26.01.2022г., сумата от 131,54 лева договорна лихва от 15.10.2022г. до 15.02.2023г., сумата от 304,37 лева обещетение за забава от 15.10.2022г. до 06.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в съда - 19.07.2023г, до окончателното изплащане на задължението.

Настоява се с исковата молба и присъждане на направените по делото разноски

Обстоятелствата, от които произтичат твърденията на ищеца, са:

ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е образувало ч.гр.д. № 740/2023 г., по описа на Районен съд - Девня, по реда на чл. 417 от ГПК срещу А. П. Г. ЕГН **********. С издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 84/2022 г, по описа на ЧСИ Ивета - Луис Ернандес. С разпореждане, получено от ищеца на 20.03.2024 г., съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си.

На 26.01.2022 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********************с ответника А. П. Г. ЕГН **********. Кредитодателят, съгласно сключеният Договор, е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за 1 потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му.

Видно от чл. 7 от Договора (общ размер на кредита и условията за усвояването му), във връзка с т. 1 от същата разпоредба, е определен общ размер на потребителския кредит от 2700.00 лв. Съгласно чл. 7, т. 2.1 от процесния договор Кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на Кредитополучателя. Общото крайно задължение на ответника, съгласно чл.10 от Договора възлиза на 3335.04 лв., която сума е разсрочена на 12 погасителни месечни вноски, всяка от които по 277.92 лв. Уговореното между страните възнаграждение се състои от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на 40.91 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (19.07.2023 г.), задължението на А. П. Г. ЕГН ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер на 1905.85 лв. (1258.06 лв. главница и 131.54 договорна лихва).

Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 06.07.2023 г. е било в размер на 516.25 лв,. В периода от датата на входиране на заявлението по чл.417 от ГПК 19.07.2023 г. до датата на образуване на изпълнително дело № 84/2024 по описа на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес ответникът е правил плащания, като с така направените плащания ответникът прави частично признание на дълга до размера на платеното Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са :

Оспорва се иска по основания и размер, като се счита същия за допустим, но неоснователен. Исковата молба е изцяло бланкетна и лишена от посочена детайлна информация и аргументация за конкретния случай. Не става ясно по какъв начин е твърдения за сключен Договор за потребителски кредит. Ищецът твърди, че има валидно сключен Договор за потребителски кредит с ответника, като изцяло е пропуснат факта, че в соченият договор липсва подпис на ответника. Оспорва се валидното възникване на облигационно отношение между страните. Представеният договор е нищожен, поради липса на подпис, поставен от ответника, поради липса на представена преддоговорна информация на потребителя, липса на съгласие от страна на ответника за сключването на договора и поради липса на форма. Няма представени доказателства за платена сума в изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на заемната сума по представения договорна отетника. Няма приложени Общи условия към представения Договор за потребителски кредит. Кредитополучателят по процесното правоотношение е физическо лице, на което се твърди, че е предоставен потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.

Следователно ответникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в ЗПК. Съгласно чл. 22 от закона, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 10, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, 2 като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Ответникът не е получил екземпляр на договора за потребителски кредит, нито общите условия.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за заем следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор действително е посочен годишен процент на разходите като 44,17%, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Наред с горното следва да се има предвид че частта от съдържанието на договора за кредит, касаеща ГПР, е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като въз основа на предварителната стандартизирана информация за този реквизит, кредитополучателите следва да може да съпостави наличните пазарни предложения и да упражнят избора си съответно на индивидуалния си интерес. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето. Изрично е посочен лихвен процент 40,19%, който може да се приеме за ГЛП.

Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК също представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 40,19%, но липсва каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в този процент. Посочената фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят - кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. От тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва, че простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В процесния 3 договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за недействителност. Нарушението е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на договора за кредит. За да се обезпечат правата на потребителя по сключения договор за потребителски кредит, в последния следва на ясен и достъпен език да е описаното визираното в законовата норма на чл.11 ЗПК съдържание.

Липсата на някои от съществените реквизити води до недействителност на договора на специалните основания по чл.22 ЗПК. В конкретния казус следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.

Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това и след като клаузите в процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие, то договорът на основание чл,22 ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9а, т.Ю и т.11 ЗПК се явява недействителен. Следва да се отбележи и нарушението на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, тъй като въобще не са представени общи условия към договора, които следва да са неразделна част от него и да бъдат подписани. От това следва, че неизпълнението на задължението на кредитодателя (банка или пък небанкова финансова институция), който по занятие осъществява сделки по предоставяне на потребителски кредити и като такъв е и по-силната страна в правоотношението, да предостави на потребителя изискуемата информация, води до лишаване от правото му да получи възнаграждението по договора. С оглед приетите по-горе принципни постановки, то следва да се приеме, че договорът е недействителен и на всяко едно самостоятелно основание.

Клаузата относно договорената между страните лихва за просрочие е нищожна.

Представеният Договор за потребителски кредит е бланкетен, като клаузата за допълнителни лихви от последния са очевидно нищожни. Съгласно чл. 33 ЗПК ще се дължат лихви върху неплатените падежирали вноски за главница. Същата клауза е неравноправна, като е била наложена чрез типов договор, на който ответникът не е имал възможност да влияе. Следва да се посочи още, че договорните клаузи не се установява да са индивидуално договорени.