Решение № 38 от 10.03.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Варна, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500612 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Й. К., чрез адв. В. М., срещу решение № 772/09.07.2025г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 1244/2024г., с което са отхвърлени предявените от въззивника искове, както следва: срещу С. Ф. А. за прогласяване нищожността на пълномощно от 28.08.2015г., основан на твърдения, че ответницата е знаела, че волята на упълномощителя е тя да сключи договор за продажба, по който да получи цена, достатъчна за придобиване на друго жилище, т.е. поради скрита резерва; срещу И. М. А. за прогласяване нищожността на договор, сключен с НА № 62/08.09.2015г. на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради това, че приобретателят е знаел за резервата при упълномощаването; евентуални искове срещу С. Ф. А. за унищожаване на пълномощно от 28.08.2015г., основани на твърденията, че ответницата е заблудила ищеца, че ще получи сума достатъчна за закупуване на друго жилище/ измама/ и срещу И. А. за унищожаване на договора по НА № 62/08.09.2015г., на основание чл.30 ЗЗД при твърдения, че ответника е знаел за измамата при упълномощаването, евентуално за прогласяване на недействителността на договора, поради сключването му от лице без представителна власт, евентуално поради споразумяване на пълномощника и приобретателя във вреда на ищеца, на 1 основание чл.40 ЗЗД и за приемане за установено по отношение на И. А., М. В.

В., че ищецът притежава правото на собственост върху жилище находящо се в гр. Варна, ул.“Горски пътник“ №16а с площ от 52,07 кв.м., идентификатор ***, на основание чл.124 ГПК и за осъждане на И. А. до предаде владението върху имота, на основание чл.108 ЗС.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при нарушение на процесуалните правила, материалния закон и в противоречие на събраните доказателства. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички факти и доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора. Излага се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява че с пълномощното от 28.08.2015г. въззивникът е упълномощил С. К.а да се разпореди с придобитите от него въз основа на дарение ½ ид. ч. от описания в пълномощното имот, представляващ жилище, в гр. Варна, ул.“Горски пътник“ №16а, като по отношение на останалата ½ ид. част, от имота, придобита въз основа на наследяване и съдебна делба, пълномощникът не е разполагал с представителна власт да се разпорежда, поради което и сключеният договор за продажба по отношение на тази част от имота е недействителен. Оспорва като неправилни и необосновани изводите на съда, че упълномощаването за разпореждане с имота е поради това, че въззивникът е имал задължения към банки и кредитни институции и върху имуществото му са били наложени възбрани и запори, както и, че е получил продажната цена на имота, преди сключването на договора за покупко-продажба. Счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът е подписал пълномощното със скрита резерва, която е доведена до знанието на пълномощника, изключваща реална и осъществима воля за разпореждане с имота, при условията на изповяданата през 2015г. сделка, което обуславя нищожност на упълномощителната сделка, както и на извършената в последствие от пълномощника сделка, поради липса на съгласие. Безспорно се установява и знание от страна на приобретателя по договора за покупко-продажба за резервата на ищеца по упълномощителната сделка. Изложени са и твърдения, че С. А. и И. А. умишлено са въвели въззивника в заблуждение, като са се възползвали от семейната връзка и привързаност между тях и са извършили без неговото съгласие и одобрение фиктивна сделка, при която не е заплатена посочената в договора продажна цена, като същата е в пъти по-ниска от пазарната стойност и данъчната оценка на имота. Оспорват се като неправилни, необосновани и неотносими към конкретния случай изводите на първоинстанционния съд, че след като страните са знаели пазарната цена и са сключили договора за цена по-ниска от нея е налице смесен договор за продажба и дарение. По подробно изложени доводи и съображения, се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат. Претендира присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни С. Ф.

А., И. М. А. и М. В. В., с който въззивната жалба се оспорва като 2 неоснователна.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС – Варна е образувано по искова молба на А. Й.

К., уточнена с молби от 04.06.2024г. и от 07.08.2024г., с която А. К. е предявил пасивно субективно, обективно кумулативно и обективно евентуално съединени искове, както следва:

1. срещу С. Ф. А. за прогласяване на нищожността на пълномощно от 28.08.2015г. с нотариално заверен подпис рег. № 3361/2015 г. и нотариално заверено съдържание рег. № 3362/2015г., том 1/2015 г., № 185 от нотариус В.М.П., рег. № 205 в НК, поради съставяне на пълномощното при липса на воля от страна на упълномощителя А. К., изразяваща се в доведена до знанието на ответницата на скрита резерва, упълномощителят не желае пълномощника да сключи от негово име договор за продажба на жилище при цена, която е достатъчна за придобиване на друго такова, на основание чл. 44 във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД;

2. срещу И. М. А. за прогласяване на нищожността на договор за покупкопродажба, обективиран в НА № 62, том II, рег. № 3508, дело № 276/08.09.2015г., поради сключването му при липса на съгласие, изразяваща се в доведена до знанието на ответника скрита резерва, че ищецът желае да сключи договор за продажба на жилище при цена, която е достатъчна за придобиване на друго такова, на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД;

3. в условие на евентуалност иск с правно основание чл.27 вр. чл.27, вр. чл.29 ЗЗД срещу С. А. за унищожаване на пълномощно от 28.08.2015 г. с нотариално заверен подпис рег. № 3361/2015 г. и нотариално заверено съдържание рег. № 3362/2015 г., том 1/2015 г., № 185 на 28.08.2015 г. от нотариус В.М.П., рег. № 205 в нотариалната камара на Република България, поради съставяне на пълномощното от страна на упълномощителя А. К. при умишленото му въвеждане в заблуждение от ответницата досежно резултата на сделката – сключване на договор за покупко-продажба на собствен на упълномощителя недвижим имот при цена, която да е достатъчна за закупуване на друг имот;

4. евентуален иск с правно основание чл. чл. 27 във вр. с чл. 29 от ЗЗД срещу И. М. А. за унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 62, том II, рег. № 3508, дело № 276/08.09.2015г., предвид знанието на ответника за измамата посочена по т. 3;

5. евентуален иск с правно основание чл.40 ЗЗД срещу С. А. и И. А. за установяване по отношение на ответниците, че договора за покупкопродажба, обективиран в НА № 62, том II, рег. № 3508, дело № 276/08.09.2015г. е сключен във вреда на прехвърлителя ;

3

6. срещу И. А. и М. В. В. за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот – жилище с идентификатор № ***, със застроена площ от 52.07 кв. м., построено в ПИ ид.

№ *** от кв. 249 по плана на 15 микрорайон на гр. Варна, на един етаж, с адрес: гр. Варна, ***А, състоящо се от входно антре, две стаи и салон, с външна тоалетна, при граници на поземления имот: ид. ***, *** и ***, и за осъждане на ответника И. А. да предаде владението на имота на ищеца на основание чл. 108 от ЗС.

Наведените фактически основания, обосноваващи исковите претенции са в следния смисъл: ищецът и ответницата С. А. (преди С. К.а) имали сключен брак от 28.03.1996г.; по време на брака те живеели, заедно с ответника И. А., в придобитото от А. К. по наследство и делба жилище, находящо се в гр. Варна, ***А. През 2015 г. ищецът споделил със съпругата си идеята да продаде жилището, с цел закупуване на друго жилище на по-добро място. Ответницата А. настоявала тя да се занимае с продажбата и А. К. гласувал доверие като на 28.08.2015г. съставил пълномощно, с което тя да се разпореди от негово име с жилището. През 2021г. С. А. заявила на К., че не желае да бъдат семейство, тъй като не го обичала вече и за това подала документи за развод. През 2022 г. брата на ищеца - Ф.С., посещавайки община Варна по повод извършване на справка за задължения за имот, научил, че ищецът не е вече собственик на жилището с ид. № ***. Собственик на имота бил И. А.. С. споделил това обстоятелство с ищеца, който от своя страна поискал обяснение от А..

Последната признала, че действаща като пълномощник на ищеца е сключила прехвърлителна сделка по отношение на имота, със сина си – И. А..

Прехвърлянето на правото на собственост било извършено срещу цена от 9 950 лв. , при данъчна оценка от 33 578.40 лв. Ищецът твърди, че не е получил посочената в договора цена на имота от упълномощеното лице, която е и многократно по- ниска както от данъчната оценка, така и от пазарната стойност на имота. А. казала на ищеца, че сделката няма да доведе до промяна в начина им на живот и е сключила договора с цел да си осигури спокойствие, че някой ден децата на К. няма да я изгонят от жилището. Между ищеца и ответницата възникнали пререкания относно собствеността на жилището, тъй като ищецът настоявал получените от продажбата на жилището пари да се използват за закупуване на ново жилище, но те били крайно недостатъчни за това. За да бъде изведен ищеца от жилището, С. А. инициирала производство по ЗЗДН, като със заповед за защита от 22.07.2022г. и решение №2774/05.09.2022г. по гр. д. № 9578/2022г. по описа на РС – Варна на К. било забранено да приближава жилището за срок от 12 месеца. Въпреки това, К. продължил да обитава жилището, тъй като А. му заявила, че подала молбата за защита от домашно насилие под влияние на афект. На 09.08.2022г. И. А. подал сигнал по спешен телефон 112 за това, че ищецът нарушавал мярката за защита. Поради тази причина с решение № 311/27.02.2023 г. по АНД 545/2023 4 г. ищецът на осн. чл. 78а, ал. 1 НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.

След този случай ищецът се преместил временно при дъщеря си М. Й.а, след което заминал да работи във Великобритания за няколко месеца. При връщането си в България и след проведен разговор със С. А., той отново се върнал в жилището. Няколко месеца по – късно, отново възникнали пререкания между А. и К. и тя подала нова молба за заповед за защита от домашно насилие, по която е образувано и висящо към момента на подаване на исковата молба гр. д. № 14211/2023 г. на РС – Варна. В началото на 2022г.

И. А. дарил на племенницата си М. В. процесното жилище, запазвайки за себе си правото на ползване. Счита се, че действията на ответниците С. А. и И. А. са насочени към отстраняване на ищеца от единственото му жилище, предварително съзнавайки липсата на еквивалентност на престациите, която е довела до невъзможност да бъде закупено друго заместващо жилище с получените от продажбата пари. Инициирането на производство по реда на ЗЗДН е индикатор за намерение ответниците противоправно да възпрепятстват противопоставяне на договора за покупко-продажба от страна на ищеца.

С писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответниците С. А., И. А. и М.

В. оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорват наведените от ищеца фактическите твърдения. Твърдят, че отношенията между К. и А. били нормални до 2020г., когато дъщерята на ищеца – П.А. научила за продажбата на процесния имот и счела, че по този начин тя е лишена от наследство. Заедно със сина си Г., П.А. започнала да настройва ищеца срещу съпругата му. Влошаването на отношенията между ищеца и ответницата А. довело до подаването на иска за прекратяване на брака им чрез развод. През 2015 г. А. К. бил задлъжнял към банки и други финансови институции, поради което и върху имуществото му били наложени възбрани и запори. По тези причини, по собствена инициатива К. упълномощил съпругата си да се разпореди с имота му. Ответниците излагат и твърдения, че към 2015 г. жилището било в лошо състояние, поради което и в периода 2015г.