Определение № 2047 от 13.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2047 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501075 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина чрез юрисконсулт Симеон Дишлев против разпореждане № 957/15.05.2026г., постановено от Районен съд –Айтос по ч. гр. д. № 20262110100565, с което е отхвърлено заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. И. Д., ЕГН:

********** от гр. Б., ул. "И." № * за следните суми:

552,20 евро, представляващи главница по договор за потребителски кредит № МТ0000012274/ 30.08.2022г., сключен с „Мъни Лийз“ ЕАД;

61,77 евро, представляващи договорна лихва за периода от 20.09.2022г. до 20.06.2023г.;

68,75 евро, представляващи мораторна лихва за периода от 21.09.2022г. до 09.05.2026г.;

11,61 евро – държавна такса и

25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Според дружеството, дадените от районния съд указания са неправилни и са резултат от разширително тълкуване на нормата на чл.410, ал.3 от ГПК. Дружеството – жалбоподател излага подробни съображения, че не следва да представя договора за цесия и че пропускът да направи това не е нередовност на заявлението по чл.410 от ГПК. В подкрепа на съображенията си, жалбоподателят цитира съдебна практика.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД иска от въззивната инстанция 1 да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди издаването на заповед за изпълнение за заявените суми.

Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

На 11.05.2026г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава заявление да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. И. Д., ЕГН: ********** за следните суми: 552,20 евро, представляващи главница по договор за потребителски кредит № МТ0000012274/ 30.08.2022г., сключен с „Мъни Лийз“ ЕАД;

61,77 евро, представляващи договорна лихва за периода от 20.09.2022г. до 20.06.2023г.;

68,75 евро, представляващи мораторна лихва за периода от 21.09.2022г. до 09.05.2026г.;

11,61 евро – държавна такса и

25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 910/12.05.2026г., Районен съд – Айтос указва на заявителя в 3-дневен срок от уведомяването да представи копие от договора за цесия, от който черпи правата си. С разпореждането, съдът указва на заявителя, че при неизпълнение на даденото указание, заявлението му ще бъде оставено без уважение.

На 13.05.2026г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава молба, в която изразява становище, че няма задължение и законно основание да представя договора за цесия в заповедното производство.

С определение рег.№ 957/15.05.2026г., Районен съд – Айтос отхвърля заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. И. Д.. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че заявителят не е изпълнил дадените указания, поради което не е налице основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК.

Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

В конкретния случай е безспорно установено, че заявителят не е изпълнил указанията, дадени от районния съд и не е представил доказателства, от които да се установи качеството му на кредитор по отношение на вземането, за което е поискана заповедта за изпълнение. От това следва, че заявителят не е доказал активната си легитимация.

Съгласно т.4г от ТР № 4/18.06.2014г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., частното правоприемство, което е настъпило преди 2 подаване на заявлението трябва да се установи, за да се удостоверят всички индивидуализиращи белези на вземането, включително и субектите на правоотношението. Договорът за цесия е основание да се издаде заповед за изпълнение в полза на правоприемника, поради което същият трябва да се представи. На общо основание, заедно с договора за цесия трябва да се представи и доказателство за уведомяването на длъжника /чл.99, ал.4 от ЗЗД/, за да породи този договор действие по отношение на него. След като не е изпълнило указанието на районния съд и не е представило договора за цесия, с който да установи качеството си на кредитор, дружеството е подало нередовно заявление, което правилно е отхвърлено от районния съд.

По изложените съображения, частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното разпореждане.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 957/15.05.2026г., постановено от Районен съд –Айтос по ч. гр. д. № 20262110100565.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3