Решение № 16096 от 06.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16096 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110169098 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от Д. В. Д., ЕГН **********, с която против „НЕОСАТ“ АД, ЕИК 204493400 са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове , с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 47 293,52 лева, представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.10.2021 г. – 31.05.2022 г.,ведно със законната лихва от 20.12.2022год. до окончателното й заплащане ; с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата от 6 981,94 лева, представляваща обезщетение за срока на предизвестието, ,ведно със законната лихва от 20.12.2022год. до окончателното й заплащане; с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 2 204,82 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 6 работни дни за 2022 г.,ведно със законната лихва от 20.12.2022год. до окончателното й заплащане.

Предявени са и искове с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, както следва: за сумата о т 3 732,60 лева, представляваща обезщетение за забавени плащания на трудовите възнаграждения от датата на съответния падеж, визиран в колона № 5 от таблица 1 в исковата молба до 19.12.2022 г. вкл.; за сумата от 333,58 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ за периода 01.07.2022 г. – 19.12.2022 г. (визиран в колона № 4 от таблица 1 в ИМ); за сумата от 105,40 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за периода 01.07.2022 г. – 19.12.2022 г. (визиран в колона № 4 от таблица 1 в ИМ).

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 27.06.2020 г., през периода от 29.06.2020 г. до 31.05.2022 г. е заемал длъжността „Главен счетоводител“ в ответното дружество. Сочи, че с допълнително споразумение от 01.07.2021 г. основното му месечно 1 трудово възнаграждение е променено на 6 267,45 лева с допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 676,88 лева. Посочва, че на 31.05.2021 г., поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, на основание 327, ал. 1, т.2 от КТ е прекратил едностранно трудовото си правоотношение с ответното дружество. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение общия размер на неизплатените му месечни трудови възнаграждения възлизал на 47 293,52 лева. Твърди, че съгласно т. 9.4 от процесния трудов договор, срокът за заплащане на месечното възнаграждение за всеки отработен месец е до 25-то число на месеца следващ месеца, през който е положен трудът, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавени плащания на трудовите възнаграждения за периода 01.10.2021 г. – 31.05.2022 г. Посочва, че във връзка с изпратено от ищеца писмено Уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ за прекратяване на трудовия договор с ответното дружество, последното издало Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като видно от текста на същата признало, че дължи претендираните обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. Претендира и деловодни разноски,за които в с.з. представя списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответното дружество „НЕОСАТ“ АД, с който оспорва изцяло по основание и размер исковите претенции. Оспорва наличието на пълно и точно изпълнение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно,приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото трудов договор от 27.06.2020год. и ДС към трудов договор от 01.07.2021год. , неоспорени от ответника, се установява ,че между ищеца Д. В.

Д. и „НЕОСАТ“АД, е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът бил назначен на длъжност „главен счетоводител“ в предприятието на ответното дружество.

Трудовото правоотношение е възникнало като безспорно ,,при пълно работно време от осем часа ,като е уговорен срок на предизвестието за прекратяването му ,за двете страни от 90 календарни дни.

Платените годишни отпуски за пълна календарна година се определят в работни дни ,като основния годишен отпуск на ищеца е 25 дни.

О т допълнителното споразумение от 01.07.2021год. към трудовия договор се установява, че било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 6267,45 лева и допълнително възнаграждение в размер на 10,80 % за всяка година трудов стаж или 676,88лв. ,с периодичност на плащане ,ежемесечно до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнася ,платимо по банкова сметка ,посочена от служителя ,съгласно т.9.4 от Трудов договор от 27.06.2020год.

Съдът кредитира както трудовия договор, така и допълнителното споразумение, които не се оспорват от ответника. Фактът на налично трудово правоотношение не се оспорва и от страните.

Следва да се приеме и че това трудово правоотношение е прекратено ,считано от 2

01.06.2022год.,предвид ,че от страна на Д. В. Д. е било подадено Уведомление по чл.327,ал.1,т.2 от КТ ,достигнало до работодателя на 31.05.2022год.,за което свидетелства поставения вх.№ 2022-002/31.05.2022год.

Със Заповед № 22-002/31.05.2022год. ,на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ и молба от 31.05.2022год. ,издадена от „Неосат „АД е прекратено трудовото правоотношение на ищеца ,на посоченото основание ,считано от 01.06.2022год.,като същата е връчена на лицето на 31.05.2022год.

С посочената заповед са определени на служителя да се заплатят следните обезщетения :на основание чл.221,ал.1 от КТ в размер на 6981,94лв. ,за прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие ; в размер на 2204,82лв. ,за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 дни за 2022год., на основание чл.224,ал.1 от КТ.

Съгласно представените от ищеца преводни нареждания от

18.01.2022год.,17.02.2022г.12.04.2022год.,09.05.2022год. и 30.05.2022год. се установява ,че трудовото му възнаграждение за месеците

: м.05.2021год.

,м.06.2021год.

,м.07.2021год.,м.08.2021год. и м.09.2021год. са заплащани по банков път ,като наредител е бил посочен „Делтаком Инженеринг“ЕООД.

Съгласно преводно нареждане от 06.01.2023год. от наредител „Делтаком Инженеринг“ЕООД е извършено плащане на сумата от 5 911,69лв.,с основание „превод заплата за м.11.2021год. Неосат АД.“,а с преводно нареждане от 16.05.2023год. е извършен превод на сумата от 2 204,82лв.,с основание „частичен превод на заплата м.05.22 Неосат АД“.

Други доказателства за направено плащане от страна на ответника не са направени.

При така установената фактическа обстановка от правна страна ,съдът съобрази следното :

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

Релевантните факти по предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ са: наличието на валидно трудово правоотношение през процесния период, полагането на труд от ищеца през същия, размер на трудовото възнаграждение.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга,в случая своевременното възнаграждение по посочените в чл.270 от КТ начини. плащане на трудовото

В случая съдът прие за установено ,че за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение.

Наред с това, при липсата на други данни и съобразно установената в трудовото законодателство, в частност нормата на чл. 8, ал. 2 КТ, презумпция за добросъвестност при изпълнение на трудовите задължения следва да се приеме, че през исковия период служителят е предоставил работната си сила в полза на работодателя.За последния е 3 възникнало задължението да заплаща уговореното трудово възнаграждение,за което няма спор че възлиза на 6981,94лв. в брутен размер.

Фактът на изплащане на дължимото трудово възнаграждение ,съобразно уговореното – по банков път е в тежест на ответника, който не представя доказателства в тази насока.

Въз основа на представените писмени доказателства ,съдът прие ,че неплатените суми за трудово възнаграждение на ищеца /в нетен размер / за периода м.10.2021год. – м.05.2022год. възлизат на сумата от 39 177,01лв. ,а именно :

-5911,69лв. – за м.10.2021год. ; -5911,69лв. – м.12.2021год. ; - 5911,69лв. – м.01.2022год. ; - 5911,69лв. – м.02.2022год. ; -5911,69лв. – м.03.2022год.; - 5911,69лв. – м.04.2022год. и – 3706,87лв. – м.05.2022год.

Претенцията на ищеца до пълния предявен размер от 47 293,52лв. ,неплатено трудово възнаграждение /в нетен размер/ следва да се отхвърли ,тъй като на основание чл.235 от ГПК съдът взе в предвид направените плащания на 06.01.2023год. и 16.05.2023год.

С последните на ищеца са заплатени дължимите трудови възнаграждения в нетен размер за м.ноември 2021год. и частично за месец май 2022год. ,поради което поради направеното плащане в хода на делото за посочените суми иска му по чл.128,т.2 от КТ следва да се отхвърли.

Сумата от 39 177,01лв. се дължи ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда ,20.12.2022год. до окончателното й заплащане.

Следва на ищеца да се присъди и законната лихва върху платената сума от 5 911,69лв.,нетно трудово възнаграждение за м.11.2021год. за периода 20.12.2022год. до датата на плащането – 06.01.2023год.,която възлиза на 31лв. ,както и законната последица върху сумата от 2 204,82лв. за периода от 20.12.2022год. до 16.05.2023год./датата на плащането/ в размер на 103лв.

По иска по чл.86 от ЗЗД вр. чл.245,ал.2 от КТ :

Върху така установените незаплатени трудови възнаграждения ,на основание чл.245 ,ал.2 от КТ се дължи законна лихва.Съобразно уговореното в трудовия договор и допълнителното споразумение към него ,работодателя заплаща дължимото трудово възнаграждение с периодичност на плащане - ежемесечно до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнася.Следователно ответникът е изпаднал в забава в плащането на трудовото възнаграждение за м.10.2021год. на 25.11.2021год., за м.11.2021год. на 25.11.2021год. ,за м.12.2021год. на 25.01.2022год. ,за м.01.2022год. на 25.02.2022год. ,за м.02.2022год. на 25.03.2022год.,за м.03.2022год. на 25.04.2022год. ,за м.04.2022год. на 25.05.2022год. и за м.05.2022год. на 25.06.2022год.

Съобразно представените с исковата молба справки за изчисление на законната лихва върху дължимите суми , и при приложение на чл.162 ГПК съдът изчислява за следните периоди обезщетение за забава в размера на законната лихва в общ размер от 4

3732,60лв. или в следните размери:

-сумата от 640,44лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение за м.10.2021год. за периода от 25.11.2021год. до 19.12.2022год.

-сумата от 591,17лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение за м.11.2021год. за периода от 25.12.2021год. до 19.12.2022год.

-сумата от 540,27лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение за м.12.2021год. за периода от 25.01.2022год. до 19.12.2022год.

-сумата от 489,36лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение за м.01.2022год. за периода от 25.02.2022год. до 19.12.2022год.

-сумата от 443,38лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение за м.02.2022год. за периода от 25.03.2022год. до 19.12.2022год.

-сумата от 392,47лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение за м.03.2022год. за периода от 25.04.2022год. до 19.12.2022год.

-сумата от 343,21лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение за м.04.2022год. за периода от 25.05.2022год. до 19.12.2022год.

-сумата от 292,30лв. ,лихва за забава върху сумата от 5911,67лв., трудовото възнаграждение за м.05.2022год. за периода от 25.06.2022год. до 19.12.2022год.

По иска по чл.221,ал.1 от КТ :

Съдът счита ,че основателен и доказан предявения иск ,с правно основание чл.221,ал.1 от КТ ,за заплащане на сумата от 6981,94лв.Тя се дължи на основание прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца,поради основанието на чл.327, ал.1, т.2 от КТ.