Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16698 от 25.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56842/2024
Вид
Решение № 16698
Подписан
25.08.2026
Състав
РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 16698

/адрес/, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110156842 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск, предявен от В. Г. Й., ЕГН: **********, с адрес в /адрес/, чрез пълномощника й адвокат В. А. В., АК – С., със съдебен адрес в /адрес/, тел.: + (***) *** *** ***, e-mail: /адрес/ против Ч. Л. Р., ЕГН **********, с адрес в /адрес/, телефон:

**** *** ***.

Твърди се в исковата молба, че на 29.07.2024 г., около 23 часа, ищцата се е разхождала в парка „Д.П.“, когато внезапно е била блъсната и съборена на земята от пуснато свободно (без каишка или намордник) куче - порода Ч.В. с тегло от около 70 килограма, собственост на ответника, който също е бил в парка на посочените дата и час. Непосредствено след падането, ответникът и очевидец на случката Г.М.Г. са се притекли на помощ на В. Й., тъй като тя не е била в състояние да се движи и са я закарали в спешния кабинет на И.. На 30.07.2024 г., непосредствено след инцидента, в У. «Ц.Й.-И..» ЕАД, е направена рентгенова снимка и е установено счупване на тибията на десния крак. Същият ден ищцата е хоспитализирана в Университетска болница „С.“ със силна болка в коленната става, а движенията й с крака били невъзможни. След проведени изследвания и преглед от ортопед, е установено „счупване на горния край на тибията (голям пищял) закрито в дясно” и е назначено оперативно лечение, проведено на 01.08.2024 г. Ищцата е изписана от болницата на 05.08.2024 г. с препоръки за движение с помощни средства (патерици) за период от 60 дни и провеждане на рехабилитация.

Разходите за лечение на В. Й. са следните: закупени лекарства на обща стойност от 199,93 лв., образни изследвания на обща стойност от 40 лв., болничен престой за шест нощувки на стойност от 2 160 лв., оперативно лечение на стойност от 2 340 лв. и първичния преглед на стойност от 120 лв.

След изписването и от болницата, ищцата подава жалба в 05 РУ при СДВР, по която е образувана преписка под № ******-***** от 05.08.2024 г.

Между В. Й. и ответника са водени преговори за извънсъдебно решаване на спора, но не се е стигнало до постигане на споразумение.

1

В следствие на инцидента и полученото телесно увреждане, ищцата е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в силни затруднения в придвижването и във възможността да се обслужва сама, прекъсване на социалните си контакти, развиване на страхова невроза от кучета, трайни последствия за психическото и физическото й здраве.

С горните фактически твърдения ищцата обуславя правния си интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 50 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за репариране на претърпените от нея имуществени и неимеществени вреди, съответно в размер на 4 859,93 лв. (четири хиляди осемстотин петдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки) и в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), заявен частично от обща сума от 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – 29.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

С исковата молба ищцата представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъда изискани от 05 РУ СДВР документите, съдържащи се в преписката, образувана по жалба № ****** - ***** от 05.08.2024 г. Иска допускането на съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение по въпросите, формулирани в исковата молба. Моли за събирането на гласни доказателства – разпит на двама свидетели при режими на довеждане за установяване на обстоятелствата, относно настъпването на твърдяното противоправно деяние, признанието на ответника, че именно неговото куче е блъснало В. Й. и претърпените от ищцата болки и страдания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника му, депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Доводите си основава на твърдение, че кучето, което е блъснало ищцата не е негова собственост. Сочи, че ако има засегнати права и законни интереси на В. Й., Ч. Р. не отговаря за това.

Ответникът не изразява становище по доказателствените искания, направени в исковата молба. Моли за допускането на гласни доказателаства – разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на обстоятелствата по настъпване на твърдяното от ищцата вредоносно събитие по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Г., А.Н., С. Г. и Г. К.. От показанията на св. Г.Г. се установява, че на 29.07.2024г., привечер, ищцата преминавала през парка на Д.Г.. В това време, в градинката, кучето на свидетеля си играело с кучето на ответника, порода Ч.В., с тегло от около 50 килограма. И двете житовни били пуснати без каишка и тичали през парка. В момента, в който ищцата преминавала през алеята, от входа на /адрес/, кучето на ответника се отправило тичайки през същата алея и точно мястото, през което минавала ищцата. Ответникът, като видял, че кучето се е затичало към ищцата му изивика „Спри, спри, стой стой!“, но то не спряло. Тичайки кучето на ответника ударило странично в коляното ищцата, която изстенала и паднала на земята, изохкала и не могла да стане повече като продължавала да стене, защото много я болял крака. Св. Г. и ответникът веднага се притекли на помощ на ищцата. Св. Г. я закарал със собствената си кола до най –близката болница И., а ответникът първо оставил кучето си и след това също отишъл в болницата при ищцата и св. Г.. Двамата (ответникът и св. Г.) я качили в колата на свидетеля Г., защото не могла да се движи, и били с нея през цялото време в болницата, заедно чакайки, помагайки, съдействайки на ищцата да минат през всички кабинети с нея, включително за да се направил рентгенова снимка двамата я поставили на рентгена. Установило се, че има счупване на горния край на тибията (голям 2 пищял) на крака на ищцата. След като направлиа снимките, ответника и св. Г. придружили ишцата до дома й, защото в блока нямало асансьор и я закарали до леглото, тъй като не могла да се движи сама и да се качва по стълбите сама. На 01.08.2024г., на следвашият ден, ищцата е диагностицирана с високоинформативно КТ изследване, със счупване на външната част на платото на големия пищял с импресия с импресия на ставната повърхност тип II по класификацията на S.. И ставен излив – хемартроза, след което е направена операция на крака. Вечерта на инцидента, в парка, се разхождали свидетелите св. К. и св. С., които видели суматохата с ищцата и кучето на ответника.

Съгласно показанията на св. Н. – син на ищцата, след операцията, помагал от време на време на ишцата, тъй като възстановяването било бавно и трудно, предвид възрастта .

Видно от показанията на св. Н., ответникът се е свързал с ищцата и признал отговорността си за инцидента с неговото куче и наястъпилите травматични увреждания, като казал:“ Аз ще направя всичко, това е моят телефон, моят адрес, готов съм да съдействам за всяко нещо, което е свързано с инцидента с моя домашен любимец“. Изпратил и текстово съобщение/SMS/ с подобно съдържание и координатите си, за да сзе свържат с него. Малко по късно св. Н. се свързал с него, тъй като майка му – ищцата, е била под стрес и се е възстановявала от операцията. Ответникът казал на св. Н., че е отворен да плати разходите, тъй като неговото куче е виновно, да не се притесняват за нищо. Св. Н. се обърнал към адвокат да изготви извънсъдебно споразумение, но след като получил споразумение, ответникът отказъл да заплати разходите.

При преценка на показанията на свидетеля Н., отчитайки неговата заинтересованост от изхода на делото в полза на ищцата предвид роднинската им връзка, но и съобразявайки всички данни по делото в съответствие с изискването на чл. 172 ГПК, съдът намира същите за достоверни като ясно и последователно изложени, логически свързани и вътрешно непротиворечиви, както и неопровергани от останалия доказателствен материал, поради което ги кредитира в цялост, а впоследствие полагайки грижи за нея е имал преки наблюдения и на последиците от преживяното върху здравето и емоционалното й състояние.

Поради това освен достоверни показанията са и в достатъчна степен детайлни, за да се изведат от тях всички относими факти, свързани както с механизма на инцидента, така и с настъпилия вредоносен резултат.

Съдът кредитира и показанията на св. Г., който като пряк очевидец на случилото се с ищцата е възприел непосредствено обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, включително я е откарал в спешното в деня на инцидента и е бил през цялото време с нея по време на прегледите, възприемайки всички факти и обстоятелства относими за изясняване на предмета на делото.

Съдът кредитира частично показанията на св. Г. и св. К., досежно обстоятелствата свързани с настъпване на инцидент в процесния ден с ищцата и присъстивето на кучето на ответника на мястото и самият ответник. В останалата им част, съдът не ги кредитира, тъй като същите са противоречиви, неотносими към предмета на делото и не спомагат за изясняване на релевантните за случая факти.

По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено и обосновано, както и неоспорено от страните. Според експертното заключение при прегледа на ищцата е установена травма на ниво дясна коленна става с образни данни за разместено, вътреставно счупване на външно-страничен кондил на голямо пищялната кост на дясна подбедрица. Диагнозата е потвърдена и след високоинформативно КТ изследване, като е прецизирано, че се касае за счупване на външната част на платото на големия пищял с импресия с импресия на ставната повърхност тип II по класификацията на S.. И ставен излив - хемартроза. Тези повреди водят до нарушение във функцията на ставата и причиняването им много добре може да се обясни с обстоятелствата по делото - внезапно отвеждане от равновесие след блъскате от голямо куче 3 и падане от собствен ръст на терен. Съгласно заключението, лечението на счупване на горния край на тибията (голям пищял), налагат спешно да се отстрани наличната деформация чрез теглене по надлъжната ос на подбедрицата. Съгласно изводите на експерта, при благоприятно протичане на оздравителен процес с постепенно натоварване, крайникът може да се натоварва след като изтекат около 4 месеца. С оглед възраст и пол на ищцата е възможен по-продължителен до около 6 месеца период до настъпване на функционално възстановяване. Реално възстановяване в пълен обем на движенията трудно може да се очаква, като на практика независимо от лечението след подобни травми, не са редки усложнения, като котрактура /втвърдяване на ставата/ и деформираща артроза на коленната става.

Въз основа на събраните и кредитирани по изложените мотиви гласни доказателства съдът приема за установено, че на твърдяните от ищцата дата и място същата е претърпяла инцидент – блъсната и съборена на земята от пуснато свободно (без каишка или намордник) куче - порода Ч.В. около 50 кг, собственост на ответника, който също е бил в парка на посочените дата и час, в резултат от което е получила разместено, вътреставно счупване на външно-страничен кондил на голямо пищялната кост на дясна подбедрица. От свидетелските показания се установява още, че като последица от инцидента ищцата е преживяла не само физически болки от телесното увреждане, но и страдания от емоционален характер, изразяващи се в стрес и уплаха, като и понастоящем споменът за случилото се все още й причинява тревожност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правната страна на спора:

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Като обективен елемент от фактическия състав по чл. 50 ЗЗД, причинно-следствената връзка подлежи на установяване в условията на пълно и главно доказване. За да бъде ангажирана отговорността на ответника е необходимо претърпените вреди да са типична, закономерна, нормално настъпваща, необходима последица от инцидента. При преценката дали са настъпили вреди, следва да се държи сметка, че когато ищецът претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от непозволено увреждане, при доказани увреждащи действия, искът е установен в своето основание и съдът на основание чл. 162 ГПК е длъжен да определи неговия размер /Решение № 270 от 16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 18 от 20.02.2014 г. по гр. д. № 2721/2013 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1/2009 г. на ВКС, IV г. о. /.