Определение № 3512 от 04.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3512 гр. София, 04.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002104141 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. С. срещу решение № 432 от 25.07.2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново по в. гр. д. № 332/2024 г., с което е потвърдено решение № 152 от 19.02.2024 г. по гр. д. № 1523/2022 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което са отхвърлени предявените от К. А. С. против Г. Х. Д., Б. И. С., Х. Т. Б., Г. В. М., В. С. И., К. С. И., М. Г. К. и П. Н. Л. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията по отказ да се предостави достъп до общото таванско помещение на жилищната сграда в режим на етажна собственост с адрес:

[населено място], [улица], на лицата, на които ищецът е възложил извършване на ремонтни дейности на покрива на сградата, и да предоставят занапред пълен и безпрепятствен такъв достъп, както и са отхвърлени предявените от К. А. С. против Б. И. С., Г. В. М., М. Г. К. и П. Н. Л. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията по отказ да се предостави достъп до таванските помещения в същата жилищна сграда, прилежащи към самостоятелните обекти, които обитават, на лицата, на които ищецът е възложил извършване на ремонтни дейности на покрива на сградата и да предоставят занапред пълен и безпрепятствен такъв достъп.

Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати 1 съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. последно ГПК, поставяйки следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при оплакване от жалбоподателя за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада да даде указания до страните за предприемане на действия по посочване на относими доказателства, осуетено в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада или дадените указания? По този въпрос касаторът сочи противоречие на приетото от съда с практиката на ВКС - т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 254/20.05.2019 г. по гр.д. № 4863/2017 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 243/19.02.2019 г. по търг.д. № 45/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 57/02.03.2011 г. по гр.д. № 1416/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение № 700/06.12.2010 г. по гр.д. № 304/2010 г. на ВКС, III г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени доводи и възражения на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към решението си фактическите си констатации и правните си изводи относно съществуването или не на спорното право? Длъжен ли е въззивният съд при преценката на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила? Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане от въззивния съд на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение? По този въпрос се поддържа противоречие с ППВС №1/1953г.; ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 212/01.02.2012 г. по търг.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 17/23.07.2014 г. по търг.д. № 811/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 222/27.03.2018 г. по търг.д. № 505/2017 г. на ВКС, II т.о.; решение № 111/03.11.2015 г. по търг.д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и вземе предвид направените от страната по спора (ответниците К. С. И. и Г. Х. Д.) извънсъдебни признания за факти по делото (събрани в други производства – полицейски, респ. прокурорски преписки)? Какво е доказателственото значение на тези извънсъдебни признания за факти, релевантни за основателността на иска?

Съставлява ли извънсъдебното признание на страната за неизгодни за нея 2 факти годно доказателство и длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на признанието с оглед на всички обстоятелства по делото и да изложи мотиви защо основава или не правните си изводи на него? Каква е процесуалната сила и доказателствената стойност на направено извънсъдебно признание от ответника по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти и доказателствената стойност на дадените от тази страна обяснения (по чл. 114 от ГПК (отм.), респ. чл. 176 от действащия ГПК), които включват изгодни за страната факти? Сочи се противоречие с приетото в решение № 108/25.06.2020 г. по гр.д. № 1538/2019 г. на ВКС , IV г.о.; решение № 65/30.07.2014 г. по търг. д. № 1656/2013 г. на ВКС , II т.о.; решение № 210/19.09.2016 г. по гр.д. № 861/2016 г. на ВКС, IV г.о. ; решение №84/23.05.2018г. по гр. д. № 3361/2017г. на ВКС III г.о. и решение №69/24.06.2018г. по гр. д. №584/2010г. на ВКС III г.о.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове в мотивите на решението си защо не възприема показанията на свидетелите на ищеца (А. Й. С. и К. М. К.) и следва ли да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено? Длъжен ли е въззивният съд при обсъждането и преценката на показанията на разпитаните по делото свидетели да съобрази научните, логическите и опитните правила?

Поддържа се противоречие на мотивите на съда с приетото в решение № 70/03.11.1980г. по гр.д. № 65/1980 г. на ОСГК на ВС; решение № 140/23.03.2010 г. по гр.д. № 4755/2008 г. на ВКС, II г.о.; решение № 79/12.07.2017 г. по гр.д. № 3244/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 297/22.12.2014 г. по гр.д. № 4004/2014 г. на ВКС , I г.о.

5. Длъжен ли е етажен собственик да спазва невлезли в сила и оспорени от него пред съда решения на общото събрание на етажната собственост (ОС на ЕС)? В тази връзка, нарушава ли етажен собственик чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС, когато несъобразявайки се с невлязло в сила решение на ОС на ЕС, което е оспорено от него и впоследствие отменено от съда с обратна сила, междувременно (след приемане на решението, но преди отмяната му с обратна сила от съда) е сключил договор за извършване на строителноремонтни работи за необходим ремонт на покрива, за да защити собствеността си от по-нататъшни увреждания? Сочи се противоречие на изводите на съда с приетото в ТР № 2/25.05.2017 г. по гр.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.

3

6. Има ли право етажен собственик да извърши необходим ремонт на обща част (покрив) в сграда – етажна собственост, за да защити собствеността си от по-нататъшни увреждания, дори и при изрично изразено несъгласие и/или противопоставяне от страна на останалите етажни собственици? Допустимо ли е по българското право такова тълкуване и прилагане на закона, при което ОС на ЕС може да приема решения с цел да отрече, блокира и възпрепятства правото на етажен собственик да извърши необходим ремонт на обща част (покрив), за да защити собствеността си от по-нататъшни увреждания?

Основателни по смисъла на чл. 109 от ЗС ли са действията на етажните собственици, които – позовавайки се на решение на ОС на ЕС – пречат и възпрепятстват етажен собственик да извърши необходим ремонт на обща част (покрив), за да защити собствеността си от по-нататъшни увреждания и ако отговорът е положителен по какъв ред и начин етажният собственик може да защити собствеността си, респективно правата си в този случай, и как това положение би кореспондирало с конституционно прокламираните права в чл.

17, ал.1 и ал. 3 от КРБ за защита и неприкосновеност на частната собственост и чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която „всеки има право на зачитане на неговото жилище“? Сочи се противоречие с приетото в ППВС № 6/1974 г.; решение № 188/26.10.2017 г. по гр.д. № 4287/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 238/19.08.2013 г. по гр.д. № 1012/2012 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 85/24.06.2014 г. по гр.д. № 1157/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 228/13.12.2016 г. по гр.д. № 5571/2015 г. на ВКС , III г.о. и др.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението на въззивния съд.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на касационната жалба, подаден от Г. Х. Д., Б. И. С., Х. Т. Б., Г. В. М., В. С. И., К. С. И., М. Г. К. и П. Н.

Л., чрез адв. М. П., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което 4 съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 109 ЗС от К. А. С. против Г. Х. Д., Б. И. С., Х. Т. Б., Г. В. М., В. С. И., К. С. И., М. Г.

К. и П. Н. Л. за осъждане на ответниците да преустановят действията си по отказ за предоставяне на достъп до общото таванско помещение на жилищната сграда с адрес: [населено място], [улица], на лица, на които е възложено извършване на ремонтни дейности на покрива на същата, и да предоставят занапред пълен и безпрепятствен достъп, както и против Б. И. С., Г. В. М., М. Г. К. и П. Н. Л. за осъждане на ответниците да преустановят действията си по отказ за предоставяне на достъп до индивидуални тавански помещения, прилежащи към обектите, които обитават, на лицата, на които е възложено извършване на ремонтни дейности на покрива, и да предоставят занапред пълен и безпрепятствен достъп.

Прието е да установено от въззивния съд, че ищецът К. С. е собственик на апартамент № 8, находящ се на четвъртия последен жилищен етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], а ответниците са собственици на самостоятелни обекти - апартаменти в същата сграда, както и че от съставен на 10.06.2022 г. констативен протокол от представител на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ЕНШУРЪНС ГРУП” е установено, че вследствие на пороен дъжд, придружен с вятър, се е появил теч по тавана в хола и кухнята на жилището.

На 13.07.2022 г. е проведено общо събрание на етажната собственост, на което е взето решение за набиране на оферти с оглед необходимостта от извършване на ремонт на покрива, като изборът на изпълнител да бъде направен на следващо общо събрание. На проведено на 04.08.2022 г. общо събрание на етажната собственост е взето решение да се спази сключеният на 01.07.2015г. с ЕТ „БАГРА - ВИТАНОВ” договор за извършване на строително- ремонтни дейности, въз основа на който е извършен предходен ремонт на покрива, тъй като не е изтекла предвидената в него гаранция за срок от 15 години.

Мнозинството от етажните собственици решили да се поиска доброволно отстраняване на дефектите по покрива, като е изпратена нотариална покана до ЕТ „БАГРА - ВИТАНОВ" за извършване на оглед на 26.09.2022 г.

Съдът е приел за установено също, че на 05.09.2022 г. между ищеца К. С. и „Строй Комфорт 1" ЕООД е сключен договор за извършване на частичен 5 ремонт на покрив.

Въззивният съд е посочил, че с отговорите на исковата молба не е оспорено, че ответниците Б. С. и Г. М. са предоставили ключове от таванските си помещения на ищеца, след като той им казал, че ще идват майстори, но такива не дошли в продължение на една седмица и ответниците си поискали ключовете. Ответницата П. Л. отключила таванското си помещение и то останало отключено в продължение на една седмица. Съдът е посочил, че с отговорите ответниците признават също, че на 08.09. 2022г. ответникът Г. М. забелязал във входа група хора, които се качвали по стълбището, обадил се на ответника К. И. и двамата отишли в таванското помещение, като видели тези лица да разпокриват керемидите. Те обяснили, че ще правят ремонт на покрива, но не се легитимирали, поради което ответниците ги помолили да напуснат сградата, за което уведомили и полицията.