Решение № 245 от 22.07.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. С., 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500205 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 76/01.04.2022г.,постановенопо гр.д.№ 695/2022г. по описа на С.ски районен съд е признато за за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Р. В. Ш., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Е.“ № 11, вх.

Г, ет. 4, ап. 2, че съществува вземането на „Първа Инвестиционна банка” АД - гр. София, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявано от изпълнителните директори С.А.П., Ч.Г.З., Н. Х.Б. и Р.И.Б. по Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 449/03.12.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 1072/2020 г. по описа на РС С., допълнена с разпореждане № 31/06.01.2021 г. за сумите: 1 448,50 евро, представляващи дължима главница по Договор за банков кредит № 068LD-R-000785/19.11.2012 г. за периода 25.11.2015 - 18.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2020 г. до окончателното плащане; 110,52 евро, представляващи договорна лихва за периода 18.11.2019 - 27.10.2020г.; 78,34 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 25.11.2017 – 12.03.2020г.; 6,39 евро, представляваща законната лихва върху главницата за периода 12.11.2019 – 24.11.2020г. и 31,90 евро, представляващи разноски за връчване на нотариални покани, като са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете, в частта им за главницата за разликата над уважения размер от 1 448,50 евро до пълния предявен размер от 1 642,61 евро и за периода 18.03.2014 г. - 25.11.2015 г.; за договорната лихва за периода 27.10.2020 – 11.11.2020 г.; за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 78,34 евро до пълния предявен размер от 123,84 евро и за периода 18.08.2016 - 25.11.2017 г.; за договорна лихва по чл. 85 ЗЗД, вр. чл. 306 ТЗ за периода 13.03.2020 – 13.05.2020г. в размер на 47,64 евро; за обезщетение за забава на просрочени плащания 1 за периода 14.05.2020 – 11.11.2020 г. в размер на 53,29 евро по т. 10 от договора; за разликата над уважения размер от 6,39 евро законна лихва за периода 12.11.2019 – 24.11.2020 г. до пълния предявен размер от 6,44 евро. Признато е за установено за установено на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на К.К. Е. - Ш.а, ЕГН **********, от гр. С., ул. „Е.“ № 11, вх. Г, ет. 4, ап. 2, че съществува вземането на „Първа Инвестиционна банка” АД - гр. София, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявано от изпълнителните директори С.А.П., Ч.Г.З., Н. Х.Б. и Р.И.Б. по Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 449/03.12.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 1072/2020 г. по описа на РС С., допълнена с разпореждане № 31/06.01.2021 г. за сумите: 502,01 евро, представляващи дължима главница по договор за банков кредит № 068LD-R-000785/19.11.2012г. за периода 18.06.2020 – 18.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2020г. до окончателното плащане; 56,98 евро, представляващи договорна лихва за периода 25.05.2020 27.10.2020 г., както и 31,90 евро, представляващи разноски за връчване на нотариални покани, като са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете в частта за главницата за разликата над уважения размер от 502,01 евро до пълния предявен размер от 1 642,61 евро и за периода 18.03.2014г. – 18.06.2020г.; за договорната лихва за разликата над уважения размер от 56,98 евро до пълния предявен размер от 110,52 евро и за периода 18.11.2019 - 25.05.2020 г.; за обезщетение за забава за периода 18.08.2016 – 12.03.2020 г. в размер на 123,84 евро; за договорна лихва по чл. 85 ЗЗД, вр. чл. 306 ТЗ за периода 13.03.2020 – 13.05.2020 г. в размер на 47,64 евро; за обезщетение за забава на просрочени плащания за периода 14.05.2020 – 11.11.2020г. по т. 10 от договора в размер на 53,29 евро; за законна лихва за периода 12.11.2019 – 24.11.2020 г. в размер на 6,44 евро. Осъден е на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК Р. В. Ш., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Е.“ № 11, вх. Г, ет. 4, ап. 2 да заплати на „Първа Инвестиционна банка” АД - гр. София, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявано от изпълнителните директори С.А.П., Ч.Г.З., Н. Х.Б. и Р.И.Б. съдебни разноски, пропорционално на уважената част от исковете по настоящото дело в общ размер 830,78 лв. и по ч.гр.д. № 1072/2020 по описа на СмРС в размер на 190,21 лв.. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК К.К. Е. - Ш.а, ЕГН **********, от гр. С., ул. „Е.“ № 11, вх. Г, ет. 4, ап. 2 да заплати на „Първа Инвестиционна банка” АД - гр. София, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявано от изпълнителните директори С.А.П., Ч.Г.З., Н. Х.Б. и Р.И.Б. съдебни разноски, пропорционално на уважената част от исковете по настоящото дело в общ размер 292,96 лв. и по ч.гр.д. № 1072/2020 по описа на СмРС в размер на 67,07 лв., солидарно с Р. В. Ш., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Е.“ № 11, вх. Г, ет. 4, ап. 2.

Решението е обжалвано в срок в отхвърлителната му част и в частта за разноските с въззивна жалба с вх.№ 2017/27.04.2022г. от „Първа инвестиционна банка“ АД чрез пълномощника й юрисконсулт Соня Парунева, с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с практиката на ВКС. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че вземането на Банката е частично погасено по давност и че за вземането за главница е приложим петгодишния давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД. Твърди се, че неправилно съдът е приел, за едновременно приложими нормите за периодичните плащания и за еднократните плащания, като е приел, че относно главницата е приложима разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, а относно възнаградителна лихва следва да се прилага тригодишния давностен срок по чл. 111 „в“ от ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие, през всеки 2 период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното — при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично, в който смисъл е ТР № 5/2019 г. от 21.01.2022 г. по тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът правилно е приел за безспорно, че кредиторът е изпълнил задължението си по Договора за кредит и е предоставил посочената в Договора сума по банкова сметка на кредитополучателя Р.Ш..Приел е още за безспорно и че Кредитополучателят дължи изпълнение на задълженията по Договора за банков кредит, както и че поръчителят отговоря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на цялото задължение по договора за кредит. Необосновано и в противоречие с установената съдебна практика съдът неправилно е приел, че вземането на банката е делимо на месечни погасителни вноски и отговорността на поръчителя е за част от вземането, което води до отхвърляне на част от исковите претенции. В случая е постигнато съгласие за плащането на дължимата сума на погасителни вноски с падежи на определени дати, а отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. В жалбата се твърди още, че поради липса на самостоятелно основание за плащане на отделни вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. В случая вземанията на Банката са обявени за предсрочно изискуеми считано от 12.11.2020 г., а не както е приел съдът от датата на връчване на изявлението на длъжниците - 27.10.2020г. Както е посочено в исковата молба, Банката е предоставила допълнителен срок за доброволно изпълнение на задълженията, след което и при неизпъленние от страна на длъжниците е обявила, че ще счита кредита за предсрочно изискуем.

По отношение на отхвърлената част от вземанията спрямо поръчителя К. Ш.а съдебната практика приема, че при банковия кредит е налице неделимо плащане и уговорката за връщане на кредита на погасителни вноски представлява съгласие на банката-кредитор (по аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД) да приеме от кредитополучателя- длъжник изпълнение на части, като така уговореното частично изпълнение не е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, в който смисъл са Решение № 38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. по описа на II т.о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г. по описа на III г.о. на ВКС и Решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г. по описа на IV г.о. на ВКС. Съгласно договореното между страните в договора за поръчителство, поръчителят се е задължил да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя и след като задължението на последния е единно и неделимо и е с настъпил падеж в крайния срок за издължаване на договора, то безсъмнено и отговорността на поръчителя се погасява с изтичане на 6 месеца от падежа на кредита на основание чл. 147 от ЗЗД, в който смисъл са Решение № 345 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 481/2012 г. на III г.о. на ВКС, Решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о., Решение № 130 от 27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г. на I т. о., Решение № 23 от 24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г. на I т. о. и Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на I т. о., ВКС). В настоящия случай, поръчителят е отговорен за пълния размер на задълженията на кредитополучателят до окончателното им погасяване. Ако срокът се прилага за всяка вноска поотделно, може да се стигне до ситуация, в която поръчителят ще отговаря при по-облекчени условия и в по-малък обем от главния длъжник, без това да е уговорено в договора за поръчителство. Ако се приеме, че 3 шестмесечният срок за предявяване на иска против главния длъжник тече от падежа на всяка погасителна вноска и че кредиторът е длъжен, за да запази правата си срещу поръчителя, да води отделен иск срещу длъжника за всяка вноска, приложното поле на поръчителството като вид лично обезпечение би било неоснователно ограничено, а функциите му - обезсмислени. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, без значение дали същата е предсрочно обявена, в който смисъл е ТР № 5/2019 г. по т.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е приел, че предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя и на поръчителя на 27.10.2020 г., а не както Банката е отразила в извлечението от счетоводни книги и заявлението за издаване на заповед за изпълнение -12.11.2020г., с оглед предоставения допълнителен срок на длъжниците за доброволно изпълнение. Дори да се приеме, че датата на предсрочната изискуемост е 27.10.2020 г., видно от всички събрани в хода на производството доказателства, Банката е спазила този преклузивен шестмесечен срок, като е подала заявлението за издаване на заповед за изпълнение както срещу кредитополучателя, така и срещу поръчителя на 25.11.2020 г. Към тази дата не е изтекла нито тригодишна, нито петгодишна давност спрямо ответниците, още повече да е отпаднала отговорността на поръчителя за пълния размер на претендираното от Банката вземане. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част като неправилно и бъде уважен изцяло предявеният иск.