Акт от 16.10.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№391 16.10.2020 г. гр. Стара

Загора

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември и през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия Дарина

Драгнева административно дело №438 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §19 от ЗИД АПК /ДВ бр.

39/2011г/.

Образувано е по касационна жалба на Н.Д.А. против Решение №492822.04.2020г, постановено по гр.д.№2001/2019г по описа на РС Стара Загора, с което по жалба на Д.И.И. е обявена нищожността на Заповед №2327/07.12.2018г на Кмета на община Стара Загора за признаване право на наследниците на Д. А.Д. да придобият собственост върху имот 279.135, местност „Баритна мина“, землище на град стара Загора. Със същото решение РС Стара Загора разрешава въпроса за съществуване правото да се преобразува прекратеното право на ползване в право на собственост като отказва да признае право на наследниците на Д. А.Д. да придобият собственост на основание §4а и §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот №279.157.

С касационната жалба се иска от съда да отмени въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Д.И.И.. Поддържа, че според закона помощната комисия установява фактическите основания по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ според изискуемите от ППЗСПЗЗ документи, които ги удостоверяват. Оспорва като необоснован извода на съда, че постройката попада в изключенията по §1в ал.3 т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че тя е едноетажна с площ от 20кв.м., трайно закрепена за земята. Съгласно ТР №2/13.09.2011г на ВКС когато сградата е трайно прикрепена за земята, то тя отговаря на изискванията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответника Д.И.И. в отговор на касационната жалба иска от съда да бъде отхвърлена, тъй като удостоверението за право на ползване е акта, с който това право се предоставя и то като издадено през 1980г не може да следва разрешението за строеж от 1978г. Нямало доказателства, че намерената в имота сграда съществува към 01.03.1991г, нито тя отговаря на изискванията по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма доказателства, че имота е лозе или овощна градина. Липсват мотиви в протокола на комисията, както и доказателства за съществуване на основанието за придобиване право на собственост върху предоставения за ползване имот. Изискуемите по §61 от ПЗР към ПМС 451/97г за ИД на ППЗСПЗЗ са отречени изцяло.

За да обяви нищожността на оспорената заповед,

РС Стара Загора е приел, че тя е постановена при особено съществено противоречие с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и с противоречиви мотиви. В заповедта са вписани и двете основания по § и по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а те взаимно се изключват, без констатации за наличие на строеж при това към 01.03.1991г. Освен това право на собственост по силата на §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се придобива до 600кв.м. в хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а признато право върху 601 кв.м.

Позовал се и на чл.28 ал.6 от ППЗСПЗЗ, според която предоставените за ползване имоти запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600кв.м, съответно 100кв.м. и имат достъп до улица и път. Заповедта поради това страда от липса на мотиви и в противоречие с изложените към нея е признато право на наследниците на Д. да придобият собственост. В административната преписка няма данни за построяване на сградата до 01.03.1991г и че тя отговаря на отрицателното условие по §1в ал.3 т.3 от ДР на ЗСПЗЗ, защото няма сервизно помещение в или извън нея, нито свързване с общ или местен водоизточник, нито септична яма, а такива сгради не са предназначени за постоянно, сезонно или временно обитаване.

Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение и предлага на съда да бъде потвърдено.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно наведените касационни основания за материална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт и след служебна проверка за неговата валидност и допустимост, намира за установено следното:

Решението е допустимо като постановено по жалба на лице с правен интерес, подадена в 14-дневния преклузивен срок. Валидно е, тъй като е подписано от съдията, който е разгледал спора по същество в последното открито съдебно заседание. Същото е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено по подадената редовна и допустима касационна жалба от лице, за което съдебния акт е неблагоприятен.

Производството пред административния орган е образувано със заявление вх.

№0403125/29.06.1992г, подадено при действието на §4 от ДР на ЗСПЗЗ - ДВ бр.28/1992г, според която норма се прекратява правото на ползуване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. В същия брой на ДВ 28/1992г е въведено следното материално право с §4а от ДР на ЗСПЗЗ: Гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по предходния параграф, придобиват право на собственост върху същите, когато са построили сграда върху земята, ако до 31 декември 1992 г. заплатят земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район. Към този момент – 29.06., относно реда за преобразуване на прекратените права на ползване е действала редакция на ППЗСПЗЗ по ДВ бр.34 от 24.04.1992, а именно §5 от ПЗР към ППЗСПЗЗ, който е имал следното съдържание: В тримесечен срок от влизане в сила на ЗИД ЗСПЗЗ, публикуван в ДВ бр.28/1992г, гражданите на които е било предоставено право но ползване на основание нормативните актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ подават молба в техническата служба на общината по местонахождение на имотите, в която посочват местоположение, площ, съседи, описание на имота, съгласно §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, застроена площ с етажност на сградата, построена в имота. Към молбата се прилага документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване, и декларация, че посоченият имот е единствено жилище или единствена земеделска земя на семейството, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца. За неверни данни в декларацията лицата носят наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. При действието на този ред, общината е определяла оценката на земята, размера на таксата в случаите по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, отстоянията до градовете с население над 300хил жители или до крайбрежната морска ивица. Въз основа на оценителния протокол до 31.12.1992г правоимащите заплащат земята по депозитна сметка на общината. За придобитото право на собственост се снабдяват с нотариален акт тоест с извършване на оценка и заплащане на цената и таксата, ако такава се дължи, конкуренцията между лицата с право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя и лицата с право да придобият собственост върху имот, за който са притежавали прекратено право на ползване приключва. Единственото условие за придобиване право на собственост върху имота/земята/ от бившия ползвател е било заплащане на определената цена в съответния срок. При не заплащане цената на земята, бившия ползувател придобива собственост върху сградата тоест счита се по силата на закона и за суперфициар, ако заплати прогресивната такса в случаите по §4б от ЗИД ЗСПЗЗ. Бившия ползувател може да изпълни задължението си за плащане и така да придобие собственост, ако му е издаден оценителен протокол, поради което и сроковете по §5 от ПЗР към ППЗСПЗЗ удължават вече образуваните административни производства

- не новират срок за заявяване на права. В ДВ бр.45/1995г с §22 от ЗИД е изменен ЗСПЗЗ и правата по §4а и §4б на бившите ползуватели са отменени, като с §30 ал.2 от същия закон са запазени придобитите права на собственост от онези ползватели, които са внесли в общинския съвет дължимата цена за придобиване на собствеността върху ползваните земи по отменените параграфи 4а и 4б. Дадена е възможност и за преобразуване на ползването в собственост на онези ползуватели, които до 17.08.1990г ползват земи въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет или Министерския съвет, да могат да придобият собствеността върху земеделските земи по определени способи. Конкуренцията между ползвателите с права по § 4, на които е отказано право да придобият собствеността върху ползваните земи при действието на досегашните параграфи 4 - 4и е разрешена в полза на бившите собственици на тези земи с възстановено право на собственост. С решение на КС №8/19.06.1995г е обявена противоконституционността на §22 от ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ ДВ бр. 45/1995г, с който се изменят § 4, 4а, 4б, 4в, 4г, 4д, 4е и 4ж от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ и е разпоредено всички тези правни норми да останат в действие според старата им редакция – тоест правото на ползване да се превърне в собственост както е било предвидено.

Така се стига до новиране на сроковете по заявяване на правото да се придобие собственост и до многофазна процедура с ПЗР към Постановление № 456 на Министерския съвет от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр.

122 от 1997 г., изм. и доп., бр. 18 от 1999 г., бр. 113 от 1999 г., доп., бр.

44 от 2001 г.). Този ред е следван и в настоящия случа, като Д. А.Д. е имал правната възможност отново да подаде заявление. Съгласно §61 ал.1 от цитираното постановление ползвателите, които имат права по § 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, подават заявление до кмета на общината по местонахождението на имота, а за градовете с районни деления - до кметовете на районите, в срок до 31 януари 1998г. Заявление вх.

№9403-402/09.01.1998г е подадено в срок до 31.01.1998г. без да се счита второ по ред, предвид, че първото от 1992г не е разгледано с постановен по него отказ, нито е определена оценка, която да не е заплатена в срок. Описанието на имота следва да включва местонахождение, площ и съседи, за да се установи идентичност с имота, за който е предоставено право на ползване, застроена площ с етажност на сградата, ако е построена такава и описание, съгласно §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ – представлява лозе или овощна градина. Към заявлението следва да са приложени удостоверителен документ за предоставено право на ползване с оглед проверка на условията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и декларация за съществуване на фактическите основания за признаване правото да се придобие собственост, която се обективира в самото заявление. За неверни данни в декларацията лицата носят наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Прилага се и скица на имота, ако има такава. Това са всички документи, които ППЗСПЗЗ изисква за доказване материално правните условия за признаване правото да се придобие собственост. В тази връзка и тъй като декларацията се явява средство за доказване пред административния орган на факти с правно значение, законодателя е предвидил административно наказателна отговорност за невярно деклариране. Следователно средството за доказване на фактите, представляващи основание за преобразуване на прекратеното право на ползване в собственост са тези, които §61 от ПЗР към ППЗСПЗЗ посочва- удостоверение за предоставено право на ползване и декларация, която ангажира наказателната отговорност при неверни данни. Други документи органите по земеделска реституция, която се извършва с административен акт и никога не се осъществява със съдебно решение, нямат право да искат. Допустимите доказателства и доказателствени средства пред административните органи са допустими и в производството пред съда по силата на чл. чл.171 ал.1 от АПК и следва да бъдат зачетени. Следователно, страната оспорваща верността на декларацията, а в случая няма такова заявено оспорване от страна на жалбоподателя във въззивната му жалба, следва да поиска доказателства за установяване на противното или съдът да назначи служебно вещи лица - По искане на страните може да се събират нови доказателства тоест да се установяват други факти, извън онези, на които акта се основава, а вещи лица, оглед или освидетелстване могат да се назначават и служебно – за проверка на посочените фактически мотиви. Законосъобразността на административните актове се проверява на всички основания служебно и без да са въведени от страните, но въз основа на посочените от тях факти, които съдът проверява, чрез допустимите и редовно събрани доказателства в административната фаза и служебно, чрез средствата по чл.171 ал.2 от АПК. В този смисъла чл.171 ал.1 от АПК се явява специален спрямо правилата за доказване по ГПК по отношение допустимостта на декларацията, подадена под страх от наказателна отговорност. Посочените в §61 от ПЗР на ЗСПЗЗ документи се проверяват от комисия за редовност от външна страна и същата извършва преценката по §1в от ДР на ЗСПЗЗ досежно условията на §4а ал.1 и по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Преценката на комисията е задължителен етап от процедурата, която се следва при първата фаза на производството по придобиване право на собственост, която приключва със заповед за констатиране на неговото съществуване, която е условие с последващия ПНИ да се отреди имот за бившия ползвател. След като становището на комисията е задължителното, въз основа на което се издава тази заповед, то се налага извода, че мотивите към административния акт по §62 ал.3 от ПМС 456/97 за ИД на ППЗСПЗЗ не само могат, но и следва да бъдат тези, които са посочени в протокола, ако Кметът на общината ги възприеме. В противен случай той трябва да изложи собственик. Заповедта се издава въз на становището по изрично разпореждане на нормата. Предмет на заповедта е признаване право да се придобие собственост върху предоставения за ползване имот – преценката е от изключителната компетентност на административния орган, поради което и поради забраната на чл.173 ал.1 предл. първо от АПК, когато отмени или обяви акта за нищожен съдът не може да разрешава въпроса по същество като отказва да признае или обратното да признае правото. След като установи съществуване на правото да се превърне ползването в собственост, кмета възлага оценка на предоставената за ползване земя по реда на чл.36 ал.2 от ЗСПЗЗ, но не повече от площта по §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която за случаите по §4а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е 600кв.м. и 1000кв.м. за хипотезите на §4б от същия закон. По този въпрос за обема на правото на ползване, което може да се превърне в собственост преценката не е на органа, а императивно установена от закона. Но, след като той възлага оценката, се налага извода, че и в тази му част незаконосъобразния административен акт след отмяната му не може да бъде заместен от решението на съда – той не може да възложи извършване на оценка, а само да укаже съдържанието на правната норма и да върне преписката за точното й прилагане. Разликата до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на имоти, което обособяване се извършва с ПНИ, както впрочем и новите имоти на бившите ползватели. Разликата не трябва да е по-малка от 250кв.м, тъй като в този случай тя остава за придобиване от ползвателя, но се заплаща по пазарни цени - §4з ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Дали разликата между площта по §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ до фактически предоставената за ползване земя може да се възстанови на собственика или следва да остане в имота на ползвателя се разрешава при изработване на ПНИ – всички остатъци от ползвателски имоти, от които не могат да се образуват самостоятелни имоти за собствениците на земята се придават, но с ПНИ към имотите на ползвателите и се оценяват по пазарни цени. Точните площи на придадените остатъци се определят със заповедта за одобряване на ПНИ, поради което и в производството по констатиране на правото на превръщане на ползването в собственост, разпоредбата на §4з ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ не намира приложение. Кмета възлага оценяване само на предоставени за ползване площи, но до размера им по §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ или за случая като са предоставени 600кв.м. и това е минималната площ и в двете хипотези на §4а и на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като максимума никога не е повече от предоставената земя, се налага извода, че за разликата от 1 кв.м., която ще се придаде или не по силата на ПНИ не следва да се признава право на превръщане, тъй като друго е основанието за придобиване на тази площ и не следва да се възлага оценка по нормативните цени по чл.36 ал.2 от ЗСПЗЗ. Това е констатирания порок на оспорения административен акт и в тази му част следва да бъде отменен без да се връща преписката за ново разглеждане – съдът отменя административния акт изцяло или отчасти. Процесната заповед в частта й за възлагане на оценка страда от неправилно приложение тъкмо на §4з ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но това неправилно приложение не води до нищожност – законово основание за възлагане на оценка има и това е §62 ал.3 от ПМС 456/97г за ИД на ППЗСПЗЗ.