Определение № 41886 от 09.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41886 гр. София, 09.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110165097 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца Е. Г. В. – Г. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответника В. Г. П. да заплати на ищеца следните суми: 9 555,99 лв., представляваща припадаща се част от заплатени разходи за ремонт на съсобствена двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.С. съразмерно с частта на ответника в съсобствеността – ½ ид.ч., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 01.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата и 4 106,94 лв., представляваща разходи за ремонтни дейности на дворното място в съсобствена двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.С., съразмерно с частта на ответника в съсобствеността – ½ ид.ч., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 01.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника, с който оспорва основателността на исковите претенции.В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът предявява насрещни искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ищеца да премахне последиците от извършените от него СМР, които пречат на ответника да упражнява правото си на собственост, подробно описани в отговора. Исковете следва да бъдат допуснати за съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй като са налице изискванията на чл. 211 ГПК. Съдът констатира, че ищецът по насрещния иск не е внесъл държавна такса, поради което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК исковата молба следва да бъде оставена без движение и на ищеца да бъдат дадени указания да внесе държавна такса в двуседмичен срок. Тъй като негаторният иск е предявен като осъдителен за извършване от ответника на заместими действия, цената на иска следва да бъде паричната оценка на разходите за материали и труд за осъществяване на действията, върху който размер се определя и държавната такса съгласно Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. ВКС, ОСГК, т. 1. В настоящия случай 1 поради липсата на доказателства за конкретен размер на цената на иска, следва да се приложи редът на чл. 70, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че подходящ ориентир за цената на премахването на изградените от ответника по насрещния иск съоръжения и изграждането на нови на мястото на тези, които са били премахнати от него, е претендираната от последния цена на СМР. По тази причина съдът определя цената на насрещния иск на 13 662,93 лв. и съответно дължимата държавната такса – на 546,52 лв.

От името на ответника е инициирано искане производството по делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. Смята, че въпреки водения процес и отношенията между страните, значителна част от проблемите по повод ползването на общите им вещи е в резултат на липса на достатъчна комуникация и конкретни градивни и разумни предложения за разрешаването им. Счита, че не е късно да се постигне спогодба между страните по предмета на настоящото дело, което би спестило продължаването по настоящия процес и последващи производства за назначаване на управител на общите вещи, както и още по – тежки съдебни делби.

Делото е насрочено с определение от 12.06.2025 г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г., като отговорът на отвеника е изпратен за становище на ищеца по искането за спиране.

По делото е постъпила молба от ищеца, посредством процесуалния й представител, с което е изразено съгласие за спиране на делото.

На базата на изложеното, съдът намира, че искането за спиране на производството по делото по съгласие на страните е основателно.

Направеното изявление от страните за спиране производството по делото на основание взаимно съгласие на страните съгласно хипотезата на чл.

229, ал. 1, т. 1 ГПК, води до задължение за съда, като го констатира, да спре производството по делото. Ето защо следва да се приеме, че е налице фактическия състав на чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва производството по посоченото дело, да бъде спряно.

По изложените съображения и на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр.д. № 65097/2024 г. по описа на съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от получаването му от страните.

Препис от разпореждането да се изпрати на страните.

Делото да се докладва след изтичане на 6-месеца от влизане в сила на определението в случай, че не бъде поискано междувременно възобновяването му от страните

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3