Решение № 145 от 01.11.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. В., 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20231300500297 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на К. В. К., ЕГН **********, чрез адв.пълномощник Л. М. от АК-В. и заявен съдебен адрес: гр. В., ул. „Цар Александър II“ № 3, офис 211 против Решение № 402/19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 743/2022 г. по описа на PC – В..

С обжалваното решение РС- В. е уважил предявените от въззиваемото дружество/ищеца/ установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД, като е признал за установено по отношение на въззивника /ответника/ К. В. К., че дължи на „Е.М.” ЕООД, с ЕИК 131001375, сумата от 4855.88 лева, представляваща частично главница за периода от 21.12.2015 г. - 21.08.2016 г., от общо изискуема главница в размер на 41360.42 лева по Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 от 30.11.2015 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 15.02.2022 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд - В. в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят е осъден да заплати на ищцовото дружество разноски по производството пред РС-В. в общ размер от 197.12 лв. /97.12 лв. - внесена държавна такса и 100.00 лв. възнаграждение на вещо лице/, както и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд - В. в размер на 97.12 лв. за заплатена държавна такса.

1

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение.

Въззивникът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за уважаване на исковете и неправилно отхвърлил наведените от него възражения.

Поддържа се, че цесията не му е надлежно съобщена, с връчването на исковата молба и приложенията към нея.

Твърди се, че претендираното вземане е погасено по давност преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В тази насока се посочва, че началото на давностния срок е с настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, а не от изтичане на срока на договора – 21.11.2020г., както приел ВРС. Счита, че давността тече отделно за всяка погасителна вноска или от настъпване изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотезата на предсрочна изискуемост.

Отправя искане за спиране на производството по делото до произнасяне на ВКС с решение по образуваното Тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГТК, като посочва, че решението на ВКС по тълкувателното дело било от съществено значение за изхода по настоящото производство.

Моли Съда да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови друго с което да отхвърли предявените искове. Не отправя искане за присъждане на разноски за въззивното производство.Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна „Е.М.” ЕООД, с ЕИК 131001375 е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез адв.пълномощник Анита Колова, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение. В условие на евентуалност, ако съдът уважи въззивната жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, като съдът присъди минималния размер за адвокатско възнаграждение. Не претендира съдебни разноски за въззивното производство.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани. Не е направил искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Въззиваемата страна „Е.М.” ЕООД не се явява и не се представлява.

В производството по настоящето дело с определение от 25.10.2023г., постановено в проведеното открито съдебно заседание е оставено без уважение направеното искане на въззивната страна за спиране на производството до произнасяне на ВКС по образуваното 2

Тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГТК.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Е.М.” ЕООД, с ЕИК 131001375 с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника К. В. К., че дължи на ищцовото дружество сумата от 4855.88 лева, представляваща частично главница за периода от 21.12.2015 г. - 21.08.2016 г., от общо изискуема и неплатена главница в размер на 41360.42 лева по Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 от 30.11.2015 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд - В. в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендирани са разноски за производството по делото, както и по заповедното производство.

Обстоятелствата, на които се основават предявениите искове, са: Сключен на 30.11.2015 г. в гр. В. Договор за потребителски паричен кредит № 2064090, между „У.К.Ф.” /УКФ/ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответникът К. В. К. в качеството му на кредитополучател.

По силата на договора, кредиторът отпуснал на кредитолучателя/ответника/ потребителски кредит в общ размер на 42 000 лв., от които чиста стойност на кредита 40 000 лв. и такса за разглеждане на кредита 2000.00 лв., усвоен от ответника по негова банкова сметка, която посочва. Кредитополучателят/ответникът/ се задължил да върне кредитната сума, ведно с дължимите лихви, на 60 месечни вноски, съгласно договорения погасителен план с първа вноска 21.12.2015г. и последна вноска – 21.11.2020г. След усвояване на кредита, длъжникът не извършвал плащания, останала непогасена сума по кредита в общ размер на 44 234.20 лв., от които: 41 360.42 лв. - главница и 2873.78 лв. - договорна лихва.

По силата на сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 25.07.2016 г. и приложенията към него между „У.К.Ф.” ЕАД - цедент и „Е.М.” ЕООД цесионер задължението на ответника К. В. К., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 от 30.11.2015 г. било прехвърлено и изкупено от ищеца „Е.М.” ЕООД.

До ответника и на посочения от него в договора за кредит адрес било изпратено уведомление, по пощата с обратна разписка, съобразно чл. 99 от ЗЗД, че кредитор спрямо него по отношение пръхвърленото парично вземане по договора за кредит е ищеца „Е.М." ЕООД. Писмото с уведомлението за извършената цесия било върнато в цялост, като „непотьрсено“. Към исковата молба ищецът приложил уведомлението, изходящо от 3

„У.К.Ф.“ ЕАД /стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесните вземания с искане същото да бъде връчено на ответника с връчване на преписа от исковата молба.

За претендираната сума е образувано заповедно производство, издадена е заповед за незабавно изпълнение по образуваното ч. гр. д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд - В. и след възражение от длъжника/ответника/, предявява исковете, за да установи вземанията си.

В срока по 131 от ГПК от ответната страна чрез процесуалния си представителадв.Л.М. е постъпил отговор на исковата молба с който е направила правоизключващо възражение за недължимост на претендираните вземания, поради погасяването им по давност преди образуване на заповедното производство с депозиране на заявлението за издаване за заповед за изпълнение. Твърди, че с прехвърляне на вземането на ищеца давността не е прекъсната. Оспорва да е уведомен за цесията преди връчване на исковата молба. Оспорено е приложеното по делото уведомление за извършената цесия. Оспорени са подписите, положени от ответника в договора за потребителски паричен кредит, като ответникът твърди, че същите не са положени от него.

От приложеното ч.гр.д. № 260/2022 г. по описа на Районен съд - В. се установява, че в полза на въззиваемото дружество /ищеца/ е издадена заповед № 118/18.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу въззивника /ответника/, за следните сумите: 4855.88 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 15.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските в размер на 97.12 лева - държавна такса. В заповедта е посочено, че паричното вземане е по Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД, правата по който са прехвърлени на ищеца „Е.М." ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.07.2016г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника/въззивника/ и от същия е постъпило възражение по 414 ГПК. С разпореждане от 11.03.2022г. РС-В. е дал указания на въззиваемия /заявителя/ да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок съгласно чл.422 ГПК. Вследствие на изпълнените указания е образувано настоящото производство.

Между страните пред настоящата инстанция не е спорно обстоятелството, че на 30.11.2015 г. в гр. В. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2064090, между „У.К.Ф.” ЕАД, в качеството му на кредитор и ответникът К. В. К. в качеството му на кредитополучател, видно от приложения договор. По силата на договора, кредиторът отпуснал на кредитополучателя/ответника/ потребителски кредит в общ размер на 42 000 лв., от които чистата стойност на кредита е 40 000.00 лева и такса за разглеждане на кредита 2000.00 лева. Съгласно уговореното, кредитът е усвоен напълно от кредитопучателя по негова банкова сметка - № BG68UNCR70001522473113. Кредитополучателят е следвало да заплаща годишна лихва в размер на 12.50 %, съгласно договора, а годишният процент на разходите /ГПР/ към датата на отпускане на кредита е определен в размер на 19.45 %.

Кредитополучателят /въззивникът/ се е задължил да върне предоставената му заемна сума, ведно с договорените дължимите лихви на 60 месечни вноски, съгласно приложения 4 погасителен план, платими ежемесечно с падежна дата на 21-во число, като първата вноска е на 21.12.2015г., а последната вноска е на 21.11.2020г. Месечната вноска включва изплащане на главницата и лихвата, като всяка е в размер на 1014.88 лева. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 21.11.2020 г.-последната договорена месечна вноска.

От заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, като компетентно изготвено и обосновано се установява, че: На 30.11.2015 г. въззиваемият К. К., като кредитополучател по процесния Договор за потребителски паричен кредит № 2064090 от 30.11.2015 г., е получил договорената заемна сума от 42000.00 лева безкасово, по посочената в договора негова банкова сметка в „УН. Б.“ АД с IBAN BG68UNCR70001522473113, след което от сметката на кредитополучателят кредиторът е превел 2000.00 лева за такса за разглеждане на кредит.

Въззивникът/ответникът/ е внесъл по кредита три суми, както следва: на 21.12.2015 г. 284.50 лева, на 04.01.2016 г. - 732.87 лева и на 21.01.2016 г. - 287.13 лева. Общо внесените по сметка на кедитодателя /цедента/ суми от длъжника са 1304.50 лева. Вещото лице е констатирало, че въззивникът /ответникът/ не е извършвал плащания, свързани с процесния кредит по сметка на цесионера /ищеца/. Съгласно заключението размерът на неиздълженото задължение на ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 15.02.2022 г. е 41360.42 лева - главница с настъпил падеж.