Разпореждане № 4106 от 02.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4106 гр. Благоевград, 02.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20261210101577 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от пълномощника А. Б. - юрисконсулт срещу длъжника С. И. П., ЕГН **********, с адрес село Мл., за посочените в заявлението суми.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Към заявлението са приложени: Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.01.2022 година, сключен между „Аксес Файнанс“ АД и С. И. П.; Приложение № 1 към него.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 3761/22.06.2026 година, поради констатирани от съда нередовности, като са дадени указания на заявителя да отстрани същите подробно посочени в разпореждането, които са отстранени от заявителя с депозирана молба, с вх. № 15773/26.06.2026 година, в която е посочено, че длъжникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит към първоначалния кредитор в размер на 6075,50 евро. По отношение на начислената неустойка се уточнява, че такава е начислена.

Посочва се как е формиран ГПР.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за неоснователно, предвид следните съображения:

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл.

24 ЗПК, във вр. чл. 143 чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

1

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК разписва договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт не по-малък от 12 в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр. договорът се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите /ГПР/по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

По отношение на годишният процент на разходите, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като съгласно чл.

19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 19, ал. 5. вр. ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като клаузи в договори надвишаващи този размер се считат за нищожни.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПКр. "общ разход по кредита за потребителя "са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по специално застрахователните премии в случаите, когато скл. на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Според настоящия съдебен състав договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното 2 прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.

С представения договор за кредит „Бяла карта“, сключен на 20.01.2022 г., кредитодателят „Аксес Файнанс“ АД се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. С подписването на договора, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент платежна карта с № 981790, в качеството на вписан представител на издателя на платежната карта. Тези задължения на страните са уредени в чл. 2, ал. 1 и 2 от договора за кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 от договора, видът на кредита е револвиращ потребителски. Предаването на картата е удостоверено в чл. 4 от приложение № 1 към рамковия договор за издаване и предоставяне на такава. Съгласно чл. 3, ал. 2 и 3 от договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща общото си задължение до всяко второ число на текущия месец, като същото включва цялата усвоена и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на просрочени задължения, в случай че такива са начислени. В чл. 4, ал.

1 от договора за кредит е посочено, че кредитът се предоставя за неопределен срок и при фиксиран ГЛП от 43,20. Посочено е още, че върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент от 0,12. Общият размер на дължимата сума, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, представлява сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, както и таксите за ползване на картата, посочени в тарифата. ГПР по заема е 45,90 % и е изчислен при вземане предвид на следните допускания: 1/ кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, 2/ пълният размер на кредита е усвоен от кредитополучателя незабавно след активация на предоставения му платежен инструмент, и 3/ лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит. Съгласно чл. 8 от договора, кредитополучателят се задължава да върне на кредитодателя усвоения кредит, начислената договорна лихва, законната лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задължения по договора и разходи за събиране по чл. 21, ал. 4 от договора, ако такива са начислени. Според уговореното в чл. 15, ал. 1 от договора, ако кредитополучателят не заплати общото си задължение на падежа, в срок до пет дни след това той трябва да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение – банкова гаранция или поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: а/ да е лице над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лева, б/ да работи от минимум 6 месеца по безсрочен трудов договор, в/ да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, и г/ да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ АД.

Съгласно чл. 15, ал. 4 от контракта, задължението за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на общото задължение на падежа. В чл. 20, ал. 1 от договора за кредит е посочено, че ако кредитополучателят не предостави обезпечението в срока по чл. 15, ал. 1, то същият дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената главница към последното число на предходния месец, която не е погасена от кредитополучателя до второто число на съответния месец.