Решение № 517 от 30.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3150/2023
- Вид
- Решение № 517
- Подписан
- 30.04.2024
- Състав
- Елизабет Петрова, Михаил Малчев, Катерина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 517 гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Михаил Малчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000503150 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №4584 от 21.08.2023 г. по гр. д. №11263/2022 г. по описа на Софийски градски съд, е признато за установено по предявения от А. А. М., с ЕГН **********, срещу "Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК 831094393, иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, че А. А. М., не дължи сума в размер на 6709.23 евро - главница, законна лихва начислена до 08.09.2022 г., сума в размер на 971.45 евро - лихва и 1387,49лв. - разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 16.09.2013 г. по гр.д. № 37342/2013 г. на СРС, 62 състав и е образувано изпълнително дело № 20148440402420 по описа на ЧСИ С. Я., с район на действие СГС, рег. № *** на КЧСИ поради плащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата над сумата от 6709.23 евро - главница до 15019,05 евро, ведно със законна лихва от 09.09.2022 г., като неоснователна.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - "Първа инвестиционна банка“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него уважителна част – в частта му, с която е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника поради плащане сума в размер на 6709.23 евро - главница, законна лихва начислена до 08.09.2022 г., сума в размер на 971.45 евро - лихва и 1387,49лв. разноски, Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, 1 постановено в несъответствие със събраните доказателства. Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд за недължимост на съответните суми не кореспондират на събрания по делото доказателствен материал. Посочва се, дългът е в еврова валута и плащанията по дълга следва да се изчисляват по курс на банката в деня на плащането от длъжника, съответно всяка вноска в лева от длъжника се превалутира в евро съгласно курса на банката за деня, в който постъпва плащането, а не по фиксинг от евро в лева, както неправилно е приел СГС. Твърди се, че в сключените между страните споразумения от 2014 г. и 2016 г. е посочено, че задълженията се погасяват по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД - разноски, лихви и главница. Въпреки това СГС неправилно е приел и изчислил дължимата законната лихва без да съобрази периода на доказаните споразумения, като е приел целият период за едно цяло, което не кореспондира със законовите разпоредби. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.
Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищца в първоинстанционното производство – А. А. М., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба и съответно насрещна въззивна жалва. Ето защо предмет на настоящото въззивно производство е и депозираната по реда на чл. 263, ал. 2 ГПК и насрещна въззивна жалба срещу отхвърлителната част от решение №4584 от 21.08.2023 г., с която е отхвърлена исковата претенция за разликата над сумата от 6709.23 евро - главница до 15019,05 евро, ведно със законна лихва от 09.09.2022 г. В насрещната въззивна жалба се развират подробни съображения, че погрешно СГС е приел, че процесното вземане за главница не е погасено по давност. Изтъкват се доводи, че не следва да се приемат за прекъсващи давността действия по изпълнително дело, което е перемтирано.
Моли се да бъде уважен предявеният иск в пълния му претендиран размер.
С отговора на въззивната жалба на "Първа инвестиционна банка“ АД, депозиран от А. А. М., действащ чрез процесуалния си представител, тя се оспорва като неоснователна. Изтъкват се подробни съображения за законосъобразност на уважителната част от съдебното решение. Оспорва се като преклудирано съгласно чл. 266 ГПК доказателствено искане за назначаване на нова съдебно-счетоводна експертиза. Моли се да се остави без уважение въззивната жалба на "Първа инвестиционна банка“ АД.
Въззивните жалби – първоначалната такава и насрещната, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъде разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
2
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Ф. Д. В. не дължи на ответника "Първа инвестиционна банка“ АД сумите по издаден изпълнителен лист от 16.09.2013 г. по гр.д. № 37342/2013 г. на СРС, 62 състав, които суми са предмет на изпълнително дело № 20148440402420 по описа на ЧСИ С. Я., с район на действие СГС, рег. № *** на КЧСИ поради погасяването им по давност, респективно поради плащане на част от тях.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.
2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в първоинстанционното и въззивното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че съгласно изпълнителен лист, издаден на 16.09.2013 г. по ч. гр. д. № 37342/2013г. на СРС, 62 с-в., издаден въз основа на заповед за изпълнение по същото дело, А. А. М. е осъден да заплати на „МКБ Юнионбанк ЕАД следните суми: 15019,05 евро, ведно със законна лихва за периода от 05.09.2013 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 763,66 евро, за периода от 15.12.2012 г. до 14.08.2013 г., лихва в размер на 207,79 евро, за периода от 15.12.2012 г. до 04.09.2013 г. и 1387,49 лв. разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист, "Първа инвестиционна банка“ АД е инициирала с молба от 28.07.2014 г. изпълнително дело №20148440402420 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № *** на КЧСИ. Към молбата освен посочения изпълнителен лист е приложен и изпълнителен лист от 14.11.2013 г., за който няма спор между страните Към първоинстанционното дело е приложено копие от изп. дело № 20148440402420 на ЧСИ С. Я.. От книжата по него се установява, че ЧСИ е оформил и изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, с отбелязване че е връчен, подлежащия на изпълнение акт (л. 29 от изп. дело) на 05.08.2014 г. На 29.07.2014 г. е наложена възбрана на собствен на длъжника А. А. М. недвижим имот, вписана в Агенция по Вписванията на 30.07.2014 г. С молба от 29.09.2014 г. взискателят е поискал да не се предприемат принудителни действия срещу длъжника. С молба от 16.06.2016 г. (л. 81 от изп. дело), взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Наложен е запор с разпореждане от 21.06.2016 г. Запорното съобщение е получено на 01.07.2016 г. С молба от 22.03.2017 г. взискателят е заявил поискал вдигане на запор на банкови сметки, открити и водени на името на длъжника А. М. в 3
„ПИБ“ АД. Впоследствие с разпореждане от 19.02.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД. Запорните съобщения са връчи на 30.03.2018 г. (стр.106 от изп. дело). С молба от 14.02.2020 г. (л. 115 от изп. Дело), взискателят е поискал налагане на запор на всички банкови сметки на длъжника. С молба на взискателя от 11.07.2022 г. е поискано извършване на справка и налагане на запори и възбрани върху имущество на длъжника. Със запорно съобщение от 09.11.2022 г., връчено на 02.12.2022 г. е наложен запор на МПС, собственост на длъжника. Въз основа на постановление от 20.02.2023 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Между страните по делото е подписано споразумение от 12.09.2014 г.
Съгласно чл. 1 от споразумението, същото е сключено за срок от 12 месеца до 30.09.2015 г., като длъжникът А. А. М. се е задължил да заплати сума в размер на 3000 лв., с която изцяло погасява задълженията по договор за потребителски кредит от 13.12.2011 г. и частично по договор от 29.08.2007 г.
С член 3 от споразумението ищецът е поел задължение всеки месец да внася сумата от 600 лв. за погасяване на задълженията по договора от 07.12.2005 г., считано от месец октомври 2014 г. С чл. 4 страните са договорили погасяване на задълженията в поредност по чл.76, ал. 2 ЗЗД -разноски, лихва, главница, а месечните вноски да са дължими до 30-то число на месеца. В чл. 10 е посочено, че при неплащане, на която и да е вноска и неспазване на съответните условия или насочване на друг взискател срещу длъжника, или обезпечението, банката ще възобнови принудителните действия свързани с насрочване на опис и публична продан на обезпечението имущество по договора от 07.12.2005 г. В раздел 4 от споразумението е посочено, че за задълженията по договор №328-0132/07.12.2005 г. за предоставяне на ипотечен банков кредит за рефинансиране на текущи нужди от банката е депозирано заявление по чл. 417 ГПК и са издадени заповед за изпълнение от 13.09.2013 г. и изпълнителен лист издаден на 16.09.2013 г. от СРС, 62 състав, по ч. гр. д. №37342/2013 г.
Между страните по делото е подписано и второ споразумение от 08.04.2016 г. , представено от процесуалния представител на самия ищец, намиращо се на лист 64 и сл. от първоинстанционното дело. С него страните са се споразумели, че задължението по договора от 07.12.2005 г. е в размер на 14481.28 евро - главница и 479.30 евро - договорна лихва, присъдената наказателна лихва и законна лихва, начислена до 29.03.2016 г. Задължението по договора № 328-0132/07.12.2005 г. към датата на подписване на извънсъдебното споразумение, ведно с всички допълнително начислените лихви и разноски да бъде заплатено на части в срок до 30.09.2017 г., както следва: 17 месечни вноски, всяка от които в размер на 450 лева, считано от 30.04.2016 г. до 30.08.2017 г. включително; последна изравнителна вноска, дължима най-късно в срок до 30.09.2017 г. , в размер на целия остатък от задълженията по кредита, ведно с начислените лихви и разноски към датата на плащането. Месечните вноски следва да се заплащат не по-късно от 30-то 4 число на месеца, за който се дължат. Задължението може да се погасява чрез вноски на каса или чрез банкови преводи по сметка с IBAN: **********, BIC:
FINVBGSF в “Първа инвестиционна банка” АД. В случай на неизпълнение и закъснение на повече от 10 календарни дни за заплащане на вноските Банката ще продължи изпълнителните действия по изпълнително дело № 20148440402420 по описа на ЧСИ С. Я.. След пълно погасяване на всички задължения към Банката, длъжника следва да заплати всички дължими такси и разноски към ЧСИ С. Я., във връзка с прекратяването на изпълнително дело № 20148440402420. Задълженията се погасяват по реда, предвиден в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно в поредност - разноски, лихви, главница. За периода на споразумението, главницата ще се олихвява с лихвен процент – ОЛП + 10 пункта надбавка годишно.
В първоинстанционното производство е приета съдебно-счетоводна експертиза, а във въззивното допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Въззивният съд кредитира като компетентно и обективно изготвени заключенията по първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи. От тях се установява, че след издаване на изпълнителен лист от 16.09.2013 г. длъжникът А. А. М. е извършвал в полза на "Първа инвестиционна банка“ АД плащания на дълга с вносни бележки в периода от 30.10.2014 г. до 19.05.2022 г. Общо платената сума е в размер на 29 271.47 лв., като евровата равностойност по курс „продава“ на банката (1.9585 лв.), по който са превалутирани всички плащания на длъжника е 14 945.86 евро.
Разпечатката съдържа 33 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fdc52e7-84b9-421d-808d-a3cf49666628