Заповед за изпълнение № 956 от 27.06.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Трети състав в проведеното на 27.06.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1203 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Боряна Ал. Ангелова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът И. И. Ф. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на заявител К***** и адрес: **********, законни представители – З*********, чрез пълномощника С. П. – юрисконсулт, сумата от общо 2495.52лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и 52 ст./, от които:

-1910.63 лева (хиляда деветстотин и десет лева и 63 ст.), представляваща, главница по договор за потребителски кредит № **********г.,

-договорна лихва в размер на 584.89 лв. /петстотин осемдесет и четири лева и 89 ст./ за периода 19.07.2022г.-19.12.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 03.06.2025г., до изплащане на вземането, както и сумата 99.91 лв. (деветдесет и девет лева и 91 ст) разноски по делото, представляващи дължима и платена държавна такса в размер на 49.91 лева /четиридесет и девет лева и 91 ст./, и 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 2415.54 лв. (две хиляди четиристотин и петнадесет лева и 54 ст.), представляваща начислени неустойки.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 50 лв. (петдесет лева) до претендирания размер от 180 (сто и осемдесет лв.) лева, както и сумата над 49.91 лева /четиридесет и девет лева и 91 ст./, до претендирания размер от 98.22 лева /деветдесет и осем лева и 22ст./, за държавни такси.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Сключен договор за паричен заем н а 19.07.2022г. между длъжника като заемополучател и Креди Йес ООД като заемодател, съгласно който на длъжника е била отпусната в заем сума в размер на 2000 лв., което е следвало да бъде върната на 17 равни месечни вноски съгласно приложен към договора погасителен план, с последна падежна дата – 19.12.2023г. Общата сума за плащане бил в размер на 5015лв.

Според чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от ОУ в случай че заемодателят поиска, а заемателят не предостави годно обезпечение на Договора за заем съгласно чл. 10 от ОУ, в срок до три дни, считано от подписване на Договора за заем, същият дължи на заемодателя и неустойка, индивидуализирана в Договора за заем. Неустойката важи и за всички случаи, в които при сключване на договора за заем е сключен и договор за поръчителство, обезпечаващ изпълнението му, а също и когато предоставения гарант не отговаря на установените в чл.10, ал. 2, т.1 от настоящите ОУ, както и когато в срок от 3 дни, считано от сключването на Договора за заем не се предостави друг гарант, отговарящ отделно или заедно с вече предоставения/ите гарант/и на изискванията на чл.10, ал. 2, т.1 от настоящите ОУ.

В чл.6 от договора е предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, 1 отговарящ/и на условията на чл.10, ал. 2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още-едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя – в случая – ценна книга. Чл. 8 предвижда, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2415.54 лева, с начин на разсрочено плащане - подробно посочен в Погасителен план към договора за заем.

В чл. 14, ал. 1 от ОУ се предвижда, че в случай, че заемателят изпадне в неизпълнение на поетите задължения по сключения договор за заем, считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план, ще дължи на заемодателя и еднократна неустойка в размер на 10% от непогасената главница по Договора за заем.

На длъжника са били начислени неустойки въз основа на посочените клаузи.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават претендираните суми за неустойки (чиито общ размер е почти колкото този на отпуснатия кредит), поради което искането за тези суми се отхвърли.

По отношение на неустойката, начислена за непредоставяне на обезпечение: по разбиране на настоящия състав уговорката, с която длъжникът се е задължил да предостави обезпечение на кредитора, респективно да заплати неустойка при неизпълнение на това задължение е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Задължение на кредитора е да извърши проверка на кредитоспособността на длъжника преди сключването на договора /чл. 16, ал. 1 ЗПК/. В случая е предвидено не направо заплащането на неустойка, ако кредитополучателят не изпълни свое текущо задължение на падежа, а заплащане на неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение - предоставянето на обезпечение в срок от 3 дни след усвояване на сумата по кредита. В нормалните случаи, когато кредиторът наистина цели обезпечаване изпълнението на същинските задължения по договора, а не допълнително обогатяване, прикрито под една или друга форма на неустойка, и то за неизпълнение на акцесорно задължение, разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и други подобни, то се изисква преди сключването на самия договор за кредит и е условие за сключването му, а не в един последващ момент, както е в случая - три дни след усвояването. На практика уговорката за предоставяне на обезпечение след сключването на договора прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава.

Неустоечната клауза е предвидена, за да получи кредиторът не само предвидената договорна лихва и евентуално, лихва за забава, ако такава бъде допусната от кредитополучателя, а допълнително възнаграждение, извън посочената договорна лихва. Това възнаграждение е прикрито като такова за вреда от неполучено обезпечение, но не е ясно защо самият кредитор не я е осуетил или намалил, поисквайки например да му се даде подобно обезпечение още преди сключването на договора, като е имал възможност въобще да не го сключи, ако обезпечението не се осигури. Тоест кредиторът изисква обезпечение едва в един по-късен момент, когато договорът е вече сключен, без да е била направена при сключването му ясна преценка за финансовата възможност на длъжника да изпълнява договора. В противоречие с добрите нрави се изопачава присъщата функция на обезпечението – да служи на кредитора и да бъде налично преди сключването на договора за кредит, именно като предпоставка за неговото сключване. В обобщение тази неустоечна клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции, като цели само и единствено неоснователно обогатяване за кредитодателя. Още повече, че 2 същата е включена и като част от общата вноска по кредита с размер – почти колкото този, включващ главницата и договорната лихва.

Относно претендираната неустойка осн. чл. 14 от ОУ: съгласно разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая с процесната клауза за неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на задължение на заемополучателя по договора за паричен заем, което има характер на скрито обезщетение за забава. Ето защо настоящият състав намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от която заявителят черпи право да претендира посочената от него сума на осн. чл. 14 от ОУ е недействителна като противоречаща на законови разпоредби.

Съдът следва да съобрази констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в заповедното производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането на заявителя противоречи на закона или на добрите нрави. При достигане до този правен извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС.

Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК се отхвърли.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 50 до 180 лв. Заявителят е претендирал максималния предвиден в цитираната разпоредба размер от 180 лева. С оглед уважения размер от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева, още повече, че в случая не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд е по-голям, а и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/кредитора:

Банка: ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД

IBAN: BG13UBBS81551006000479

BIC код: UBBSBGSF

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения 3 в заповедта.

2.Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3.Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4.Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

5.Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6.Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Районен съдия: ...............................................

( Боряна Ал. Ангелова )

4