Решение № 154 от 08.08.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Троян, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20254340100143 по описа за 2025 година

Производството е по искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 и чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК и чл.79, ал.1 във вр. чл.

430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителите *** чрез юрисконсулт Г. Стойчева - Кръстева, против В. И. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр**

С иска по чл.422 от ГПК се претендира установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 874/2024 г. по описа на Районен съд гр.Троян, като цената на иска е 4836.94 лв.

Предмет на предявения осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 2 905.61 лв., е вземане, за което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 874/2024 г. по описа на Троянски районен съд.

В ИМ се сочи, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е получил сума в размер 1

3400.00 лв. , която е следвало да върне на 36 месечни погасителни вноски, последната от която с падеж 01.08.2025 г. Сочи се, че той заплатил вноски в общ размер 1 619.63 лв., преустановил изпълнението, като задължението било обявено за предсрочно изискуемо на 05.01.2024 г.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 3227,03 ( три хиляди двеста двадесет и седем лева и 03 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит № 40022269551 от 02.08.2022 г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и В. Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 47,12 ( четиридесет и седем лева и 12 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 02.09.2022 г. до 05.01.2024 г.; сумата 220,21 (двеста и двадесет лева и 21 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2024 г. до 29.10.2024 г.; сумата 1 300,93 ( хиляда и триста и 93 стотинки, представляваща договорно възнаграждение, сумата 88,77 – осемдесет и осем лева и 77 стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 02.09.2022 г. до 05.01.2024 г. върху дог. възнагр.; сумата 19,00 (деветнадесет) лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2024 г. до 29.10.2024 г. върху дог. възнаграждение.

Ищецът обосновава предявяването на осъдителния иск срещу ответника с влязло в сила разпореждане № 1449 от 20.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№ 874 по описа на Троянски районен съд за 202 4 г., с което е частично отхвърлено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ***, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу В. И.

Н., ЕГН **********, адрес: ***, за неплатено възнаграждение за закупени допълнителен пакет услуги, на обща стойност 3060 лева, както и претендираната законова лихва за забава върху тези сума в размер на 225,32 лева и такса в размер на 500,00 лева за извънсъдебно събиране на задължението.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумите за неплатено възнаграждение за закупени допълнителен пакет услуги, от които сумата 1 208.88 лв. за услуга „Фаст“ и сумата 1 511.12 лв. за услуга „Флекси“, както и законна лихва за забава върху тези суми, както следва: 82.49 лв.- лихва върху сумата за услуга 2

„Фаст“ и 103.12 лв.- лихва върху услуга „Флекси“.

Претендират се направените разноски в заповедното и в исковото производство.

От ответника не е постъпил отговор в срока по чл.131 ГПК.

В съдебно заседание за ищцовото дружество « ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба становище чрез пълномощника юриск. Г. С., с което е заявено, че ищецът поддържа исковата молба и моли исковете да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът В. И. Н., р.пр., се явява лично в съдебно заседание и с пълномощника си адв. И. Р.-С. от ЛАК, която оспорва предявените искове и прави искане същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Пълномощникът на ответника оспорва връчването на уведомлението за обявената предсрочна изискуемост.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ищецът претендира установяване съществуването на следните вземания: сумата 3227,03 лв.- главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 220,21 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2024 г. до 29.10.2024 г.; сумата 1 300,93 лв., представляваща договорно възнаграждение, сумата 88,77 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.09.2022 г. до 05.01.2024 г. върху дог. възнагр., като основава претенцията си на Договор за потребителски кредит № 40022269551 от 02.08.2022 г., сключен с ответника, по силата на който ищецът му предоставил заем в размер на 3400.00 лв.

Видно от представения договор, срокът на същия е 36 месеца при месечна вноска 249.65 лв., ГПР 49.19 % и годишен лихвен процент 41.00 %, общо дължима сума 5 927.60 лв. В договора на стр. 2 е отбелязано, че е избран пакет от допълнителни услуги, възнаграждението по който е определено на 1 360.00 лв. за услута „Фаст“ и 1 700.00 лв. за услуга „Флекси“ лв. По този пакет размера на вноската е 85.00 лева. Посочено е на стр.2 от договора, че общото 3 задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 8 987.60 лв., общ размер на вноската 249.65 лв.

Представено е споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, в което е отразено, че предметът на споразумението е предоставяне на една или всички от посочени пет услуги, а именно - за приоритетно разглеждане и изплащане на кредит, възможност за отлагане на погасителни вноски и за намаляването им, възможност за смяна на падеж и за улеснена процедура за допълнителни средства.

От приложеното ч.гр.д. № 874/2024 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 30.10.2024 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като същото е частично уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 526 от 20.12.2024 г.

С разпореждане № 1449 от 20.12.2024 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта на претендираната сума 3060 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; законната лихва за забава върху тези сума в размер на 225,32 лева и такса в размер на 500,00 лева за извънсъдебно събиране на задължението.

Тъй като В. Н. е подал възражение срещу издадената заповед, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си, респ. осъдителен иск за сумата, по отношение на която е отказано издаване на заповед за изпълнение.

По делото не се спори, че между страните е сключен процесния договор за кредит, по силата на който ответникът е получил сумата 3400.00 лв. Спорни са обстоятелствата по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на ответника, както и дължими ли са сумите по пакета за допълнителни услуги.

По искане на ответника и във връзка с направеното възражение от неговия процесуален представител относно извършеното връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на задължението, е допуснат като свидетел *** - лицето, посочено в разписката като получил процесното уведомление. Свидетелят в показанията си сочи, след предявяване на разписката на л. 35 от делото, че на него такава разписка не е връчвана. Той не е подписал същата, нито е изписал името си.

4

Във връзка с направеното оспорване на истинността на разписката за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, е допусната съдебнографическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обосновано и изготвено то специалист, притежаващ необходимата компетентност. От него се установява, че положеният подпис на „получател“ в разписката не е на ***, нито имената на лицето са изписани от свидетеля ***.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.

/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието 5 за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.

Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че страните са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от сключения между тях договор за потребителски кредит № 40011169551 от 02.08.2022 г. Представено е преводно нареждане, от което се установява, че на 27.04.2018 г. ищецът е привел по сметка на ответника в „Изипей“ АД сумата от 2299.06 лева, представляваща остатък след рефинансиране на старо задължение на ответника с част от сумата на отпуснатия заем в размер на 1100.94 лв. Представено е извлечение от сметка към процесния договор, от което се установява, че има постъпили плащания от В. И. Н. във връзка с погасяване на задължението му по отпуснатия кредит в общ размер 1619.63 лв. Посочените документи не са оспорени от ответника.

Съдът счита за основателно направеното възражение от процесуалния представител на ответника, че за обявената предсрочна изискуемост на задължението В. И. Н. не е бил надлежно уведомен. Доказа се по безспорен начин, че изпратеното уведомление не е връчено на ответника или на негов упълномощен представител. Доказа се неистинността на представената разписка за връчване на уведомлението.

Съдът намира за основателно и възражението на адв.Р.-С., че сключеният между ответника и ищцовото дружество договор е недействителен поради изначална недействителност на съществен елемент от неговото съдържание по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, предвид че в ГПР не са включени допълнителните услуги, уговорени с договора, както и таксите за извънсъдебно събиране на вземането.