Решение № 2121 от 16.03.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2121 гр. София, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110162740 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът Б.К. твърди, че на 4.8.2021г. посетил лаборатория на ..., около 10 часа за взимане на проба – взимане на венозна кръв за изследване. Твърди,че служителката не успяла да му вземе проба от първия път, след втория опит забелязал, че ръката му започнала да отича, като постепенно, ръката му се надула до степен, че ищецът не можел да я сгъва – това забелязал след напускане на лабораторията. Личният му лекар, при разговор, предположил, че по време на манипулацията бил спукан кръвоносен съд, по съвет на него, посетил съдебна медицина, за което му е изготвено съдебно – медицинско удостоверение.

Твърди, че при извършване на манипулацията, служителят на ответника е нарушил добрите медицински практики, свързани с взимане на венозна кръв, като твърди, че вследствие на полученото физическо увреждане, е търпял непрестанни болки в лявата ръка при движение, притеснявал се да излиза от вкъщи, тъй като през летния сезон кръвонасядането и непрестанните болки предизвиквали въпроси у обкръжението му, не можел да спи нормално, вследствие на опиране на ръката му в други повърхности, чувствал се потиснат и притеснен, че трябва да моли близки да му помагат в ежедневни дейности по обличане, гладене, готвене, пазаруване. Твърди, че за период от 10 дни не е бил в състояние да управлява л.а., затова следвало да моли познати да откарват него и детето му. Твърди, че преживеният стрес довел до недоверие и страх отново да се подложи на подобна манипулация. С уточнителна молба сочи, че е търпял физически болки около 2 месеца от манипулацията, през което време отокът постепенно спадал, докато моторните функции на 1 ръката му се възстановят. Предявява осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, търпени от него за период от 4.8.2021г.до около 2 месеца след това, които оценява на 5000лева, ведно с обезщетение за забава от увреждането, до исковата молба, и законната лихва от предявяване на иска, като с уточнителна молба от 1.2.2022г., въз основа указанията на съда с определението по чл.140 ГПК, ищецът посочи, че претендира обезщетение за забава върху главницата от 5000лева, в размер 126,39 лева, дължимо за период от 4.8.2021г. до 2.11.2021г..

Ответникът, в писмения си отговор, оспорва иска като неоснователен. Ответникът сочи, че действително на сочената дата ищецът посетил лабораторията за взимане на проба с венозна кръв за изследване, но твърди, че пробовземането е извършено по всички медицински стандарти, и било успешно. Сочи, че пациентът бил надлежно инструктиран да притиска мястото и да не натоварва ръката. Пациентът не споделил оплаквания, не е изпитвал болка и неприятни усещания по време на манипулацията, не се е свързал с ответника по повод оплаквания. Счита, че неясни са твърденията кога и как се е появил отокът. Ответникът счита, че не е налице противоправно поведение на негови служители, тъй като самата манипулация предполага взимане на венозна кръв, което е правно позволена и желана от пациента манипулация, а процесите по кървене и съсирване на кръвта протичат индивидуално, не зависят от действията на медицинския персонал, а от ищеца.

Оспорва твърдението за „спукан кръвоносен съд“, а в СМУ не са посочени действия, годни да установят твърденията на ищеца, за неуспешни опити за взимане на проба, като същото се издава по твърдения на ищеца, поради което и не доказва механизма на получаване на увреждането. Оспорва причинната връзка между твърдяните вреди и поведение на негови служители, като сочи, че възможните причини са много. Оспорва твърдението за причинна връзка между душевни страдания около 2 месеца, както и силни физически болки със същата продължителност, с довод, че такова увреждане не е годно да ги причини. Счита, че лекарят е следвало да предприеме лечение, като обикновено локално кожно приложение на широко достъпни медикаменти би следвало да облекчи страданието на ищеца. Оспорва твърдението за възникнало недоверие и страх отново да се подложи на подобна манипулация, като сочи, че на 31.8.2021г. ищецът отново посетил лабораторията за изследване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото в о.с.з. на 17.2.2022г, че на 4.8.2021г. ищецът посетил лаборатория на ..., за взимане на проба – взимане на венозна кръв, била му взета, от служител при ответника, венозна кръв от лявата ръка, че на 6.8.2021г. ищецът посетил съдебно – медицински кабинет и му било издадено СМУ за наличие на добре изразен оток и мораво – синкаво кръвонасядане с размери 20/17 см. по предна повърхност на лява предмишница.

2

Ответникът е представил резултат от проведено медицинско изследване на 31.8.2021г. на ищеца.

По делото е приета, оспорената от ответника съдебно – медицинска експертиза.

Вещото лице е работило въз основа писмени документи – изследването, извършено на 4.8.2021г, съдебно – медицинското удостоверение, както и представените към исковата молба копия на снимки. Вещото лице сочи в писменото заключение, че взимането на кръв е минимално инвазивна манипулация, като в повечето случаи се извършва чрез венепункция, при която във вената се въвежда игла като същата се пробожда. Най – често се взема кръв от кубиталната вена, разположена от вътрешната страна, сгъвката на лакетя. В зависимост от разположението на вената, спрямо повърхността на кожата дълбочината на вената е 2-3 мм от кожата. Около горната част на ръката се поставя турникет, за да спре притока на кръв, мястото се дезинфекцира, иглата се въвежда във вената, като в някои случаи е необходим повече от един опит, към иглата се прикрепва еднократна епруветка за взимане на кръв или спринцовка, които се изпълват с кръв, след което турникетът се отстранява, върху иглата се поставя памучен тампон, иглата се изтегля от вената. Мястото на убождането се притиска няколко минути, след което може да се постави и цитопласт. В о.с.з. вещото лице допълни, че при обичайна манипулация се взима незначително количество кръв, което не води до никаква реакция на организма. При правилно извършена манипулация може да се види следа от точковидно убождане на кожата в мястото, където венепункцията е направена и може да се появи кръвонасядане на мястото на убождането. Няма други последствия за здравето на пациента. Ако описаното в СМУ кръвонасядане е вследствие на венепункцията, то съставлява усложнение от нея. За да се образува всяко едно кръвонасядане по човешката кожа, което съставлява пропиване на кожата и меките тъкани с кръв от разкъсани кръвоносни съдове под действието на кръвното налягане, са необходими три условия: кръв в разкъсани кръвоносни съдове, налягане, за да се преодолее съпротивата на околните тъкани и кръвта да попие в тях, което налягане идва от сърцето и време, за да може кръвонасядането да изплува към повърхността на кожата и да се види отвън.

Вещото лице сочи, че около мястото на венепункция по принцип се получава кръвонасядане, което е обикновено около няколко сантиметра в диаметър. Кръвонасядането от 20/17 см., описано в съдебно – медицинското удостоверение, според изложеното от вещото лице, може да се получи от пункция на артерия, проблем с кръвосъсирването, водещо до продължително кървене, както и от непритискане на мястото на убождането.

Когато се спазят посочените по – горе процедури, не се очаква настъпването на такова обширно кръвонасядане. Много фактори влияят на кръвосъсирването – болести, медикаменти, което може да доведе до бавно кръвосъсирване с продължително кървене. Ако няма притискане, а активно движение на ръката, това ще доведе до по – продължително кървене. Медикаменти също могат да причинят по – продължително кървене, включително и аспирин.

В о.с.з., вещото лице сочи, че щом е видно такова голямо кръвонасядане, то там има разкъсани кръвоносни съдове, като травмата е получена по посочения начин за получаване 3 на всяко кръвонасядане. Ако кръвонасядането е получено от венепунцията, то същото е необичайно, като за него е необходимо повече време. Това кръвонасядане, при обичайната процедура, е няколко сантиметра в диаметър, като се вижда почти веднага след убождането, защото съдът е много близо до кожата. При такова голямо кръвонасядане, като описаното в СМУ, за да може да попие кръвта в съдовете и да се образува такъв оток, са нужни часове.

Ако има венепункция, и веднага след това или след часове се получи кръвонасядане с оток, трябва да се обсъжда вариант, свързан с венепункцията.

Ако се пунктира артерия, налягането гони спринцовката навън. Пункцията на ищеца е извършена между ямката на лакета и горната трета предмишница, като за да се получи такова голямо кръвонасядане, е много вероятно ръката да е била изпъната надолу. Дори пункцията да е извършена в кубитатлната вена, то и кръвта не е тръгнала нагоре, а надолуотокът е разположен на предмишницата. Това е причината пациентът да трябва да притиска и да вдига ръката след манипулацията, по посока на лицето, за да може да ограничи кръвотечението от вената, по посока на ямката. Притискането на мястото се налага, за да се получи съсирек на мястото и кръвта да не изтича от съда навън, което се случва за до 5 минути. Въздействието е механично- след изваждането на иглата се поставя памук, който трябва да е сух и пацентът притиска мястото. Лепенка се слага, ако кръвта не спре веднага.

Ако не се притиска мястото на убождането, и е нарушена целостта на съда, кръвта ще изтече в околната мека тъкан.

Артерията в тази област, не е видима с просто око, намира се на повече от 1 см. от кожата. Ако при венепункцията е засегната артерия, първата външна изява затова е, че иглата ще излезе навън заради самото налягане, а ако артерията е разкъсана, почти веднага се вижда кръвонасяядането е разкъсаната артерия. Вещото лице сочи, че макар да е теоретично възможно да се засегне артерия при взимане на кръв, не е попадал на такъв случай, не е невъзможно.

Кръвонасядане като описаното в съдебно – медицинското удостоверение, би следвало да отшуми за не по – малко от 10-14 дни. Наличието на оток може да затрудни движението на крайника, до отшумяването на отока. Самият оток затруднява движението, като същият се намира на предмишницата, където се намират мускули и вероятно води до схващане на ръката. Касае се за затруднение от няколко дни.

Според отговор на задача 2,5, ако на ръката около мястото на венепункцията се появи кръвонасядане и оток, и няма друго въздействие, то причината затова е венепункцията. Ако освен венепункцията има и друго въздействие, например травматично, то тогава се обсъжда друга причина за получаване на кръвонасядането – оток- травма.

Вещото лице сочи, че при такива случаи е налице точковидно инжекционно убождане, което е възможно да е преминало към момента на съдебно – медицинското освидетелстване два дни по – късно, като данни за такова точковидно убождане по делото няма.

Свидетелят .., която живее на семейни начала с ищеца, сочи, че придружила ищеца до манипулационната, не присъствала на самата манипулация, а го изчакала отвън. Ищецът 4 влязъл в манипулационната, не се забавил повече от обичайното време. Когато излязъл за първи път го видяла с видимо изкривено лице, притеснен. Навил си ръката и свидетелката видяла, че ръката му започнала да се подува, имало хематом на лакетната ямка и то не малък. Видяла подуване и посиняване. Видимо личало, че го боли. Притискал ръката си там, където трябва да е памукът. След това се разделили, след като свидетелката го закарала до метрото с лек автомобил. Ищецът ходи редовно на фитнес, спортува, но спрял, заради случилото се. Имал проблем с вдигането на детето, опитвал се с другата ръка. Към онзи проблем, малкото дете било на две години, и било в период, че трябвало предимно да се носи на ръце, бил „като инвалид” дълго време – около два месеца.