Решение № 18608 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18608 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110170115 по описа за 2024 година

Предявен е по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

Ищецът твърди, че на 29.09.2021 г. между „Т. Б. А. Б.” ЕАД, като кредитор и В.

К. И., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила в заем на ответницата сумата от 11 200 лева. Съгласно чл. 7 от договора сумата по кредита се предоставя от кредитора на разположение на потребителя в срок до три работни дни, по сметка на потребителя, открита в „Т. Б. А.

Б.“ ЕАД, като кредитът се счита за усвоен от момента, в който средствата бъдат преведени по сметката на потребителя. В случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Съгласно чл. 19 от договора при сключването му потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Поддържа, че в случая ответницата е пожелала да сключи застраховка „Bank 66 + защита на кредита“ в размер на 1200 лева. Общото крайно задължение по договора възлиза на 13 467,86 лева, която сума е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 броя вноски по 561,16 лева, а последна изравнителна е в размер на 561,18 лева. Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора уговореният между страните годишен лихвен процент е 18,37 %. Съгласно чл. 9, ал. 4 кредитополучателят дължи и обезщетение за забава. Ищецът излага твърдения, че ответницата е преустановила плащанията по договора, като не погасила вноски с падежи 05.10.2022 г., 05.11.2022 г. и 05.12.2022 г., поради което й е изпратено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор, което е получено от нея лично. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението на ответницата по договора е било в размер на 7730,58 лева главница и 707,27 лева договорна лихва, както и обезщетение за забава в размер на 1

662,34 лева. На 04.10.2023 г. е постъпило частично плащане на сумата от 931,21 лева.

Поради това, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 6092,10 лева – останала непогасена част от главница по договор за потребителски кредит № *******/29.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 28.08.2023 г. до окончателното плащане – сума, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 47768/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.

Ответницата е подала писмен отговор в рамките на законоустановения срок за това, с който оспорва предявения иск. Твърди, че на 02.12.2021 г. е заплатила на банката сумата от 10 810,30 лева, но от банката не са се свързали с нея, за да обсъдят възможностите за предсрочно погасяване на кредита. Поддържа, че до момента ищецът не е подписал предложеното от Комисията за защита на потребителите (КЗП) помирително споразумение. Излага твърдения, че след извършеното от нея плащане за цялостно погасяване на задълженията й по кредита не е достигала сумата от 268,08 лева, формирана от начислена такса „предсрочно погасяване“ и договорна лихва.

Поддържа, че във финансовите си отношенията с нея ищецът игнорира неизгодни за него обстоятелства и продължава да претендира суми по договора, поради което тя е потърсила правата си пред КЗП. Моли съда да се произнесе по нищожността на договора или на отделни клаузи от него. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за исковото и заповедното производства.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 47768/2023 г. по описа на СРС, 56 състав е видно, че на 20.09.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по силата на която ответницата в настоящото производство В. К. И. е осъдена да заплати на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД сумата от 7 023,31 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *******/29.09.2021 г., чиято предсрочна изискуемост е обявена на длъжника на 25.07.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 28.08.2023 г. до изплащане на вземането.

Видно от съдържанието на приложения по делото Договор за потребителски кредит № *******/29.09.2021 г., сключен между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД като кредитор и В.

К. И. като кредитополучател, между страните е уговорено предоставянето на кредит в размер на 11 200 лева, от които 10 000 лева главница и 1 200 лева застрахователна премия (л.6). Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18,37 % и годишен процент на разходите – 19,64 % (л.7). Съгласно чл. 19 при сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъдени към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор (л.10). Съгласно чл. 7.2.2 в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължима за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора (л.6).

По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза (л.1002 101), което съдът кредитира като компетентно, обосновано и отговарящо в пълнота на поставените въпроси. Според вещото лице за погасяване на задълженията по Договор за кредит № *******/29.09.2021 г. към 28.08.2023 г. са постъпили суми в общ размер на 11 374,83 лева, а към 04.10.2023 г. – 12 306,04 лева. На 05.09.2022 г. за погасяване на вноска по друг кредит е ползвана сума от 696,69 лева от постъпилата на 02.12.2021 г. сума в размер на 10 810,30 лева. На 14.09.2022 г. е изтеглена сума в размер на 5 000 лева, представляваща част от направената на 02.12.2021 г. вноска. Поради това, че сумата от 5 969,69 лева не е ползвана за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит, същата следва да бъде приспадната от общо заплатените суми. Така постъпилата сума за погасяване на задължения по Договор за кредит № *******/29.09.2021 г. е в общ размер на 6 609,35 лева, а към 28.08.2023 г. – 5 678,14 лева. Със сумата от 6 609,35 лева са погасени 5 107,90 лева главница, 1 499,30 лева договорна лихва и 2,15 лева обезщетение за забава. Към 28.08.2023 г. дължимата главница е в размер на 7 023,31 лева, а към датата на изготвяне на експертизата – 6 092,10 лева. На 29.09.2021 г. сметката на ответницата е заверена със сумата от 11 200 лева, като на същата дата сметката е дебитирана със сумите 1 200 лева – застрахователна премия и 10 000 лева – изплатени на каса. Застраховката по кредита е сключена със застрахователното посредничество на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, като съгласно застрахователния сертификат застрахованото лице заплаща еднократно при отпускането на кредита 0,5 % от първоначалния размер на кредита ( 10 000 лева), умnожена по броя на месеците – 24, като общата дължима сума включва застраховатена премия 1 197,60 лева и данък върху еднократната застрахователна премия в размер на 2,40 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск по реда на чл. 422 ГПК:

Допустимостта на предявената искова претенция по установителния иск, предвид релевирането му по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответницата, в качеството й на кредитополучател, с твърдяното съдържание, по силата на което ответницата е получила претендираната сума и се е задължила да я върне в посочения срок; 2/ изискуемост на задължението на ответницата.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на същите е в тежест на ищеца, който черпи от тях изгодни правни последици. При установяване на горните предпоставки в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните задължения.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за 3 продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Следователно въз основа на сочената разпоредба и в отклонение от правилото на чл. 240 ЗЗД, установяващ реален характер на договора за заем, по отношение на договора за потребителски кредит законодателят е предоставил възможност същият да се сключи както като реален, така и като консенсуален договор.

Във втория случай договорът е двустранен, като пораждащ от една страна задължението на кредитодателя да предостави договорената сума, а от друга – задължението на кредитополучателя да я върне.

Съдът намира, че въз основа на анализираните доказателства при условията на пълно и главно доказване е установено предоставянето в полза на ответницата на кредит в размер от 10 000 лева въз основа на процесния договор.

Съобразно вмененото от закона правомощие на съда да проверява валидността на договора и противоречието на същия с императивни правни норми и добрите нрави, съдът намира следното:

По отношение действителността на процесния договор, приложение намират разпоредбите на Закон за потребителския кредит и на Закон за защита на потребителите. В чл. 22 от Закон за потребителския кредит (ЗПК) са изброени хипотезите, в които договорът за потребителски кредит е нищожен, а именно при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал.

1 ЗПК. Същият съдържа информация за общия размер на кредита и условията за усвояването му, разходите по кредита, лихвения процент, като настоящият състав намира, че са удовлетворени и изискванията за представяне на погасителен план, съответно – че договорът съответства на условията за действителност, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 11 и 12 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Същевременно обаче, съдът намира, че не е спазена императивната разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, тъй като в размер на ГПР по договора не е включена сумата, дължима като застрахователна премия.