Решение № 187 от 07.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Атанасова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330203435 по описа за 2023 година при участието на секретаря ДИАНА ДИЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3435/2023г. по описа на ПРС, IV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. Д. К., ЕГН ********** от ****** против Електронен фиш Серия К № 6320860, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

Жалбоподателят К., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Р. моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна ОДМВР Пловдив, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище до съда чрез процесуалния си представител ст. юрк. Б. пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалвания ЕФ. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната 1 съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:

На 21.08.2022г. в 20:18ч. в обл. Пловдив, на път II-86, км. 19+240, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. Асеновград, жалбоподателят К. управлявал личния си мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф“ с рег. № *****, с който извършил нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система „Multa Radar SD 580” № 00209D32АСЕ1, като при въведено общо ограничение на скоростта от 80 км/ч извън населено място и отчетен толеранс на измерената скорост от 3%, била установена скорост от 122 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч.

Установено е било, че жалбоподателят К., в качеството на собственик и водач на описаното МПС, е извършил нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП.

С оглед установеното нарушение срещу И. К. първоначално бил издаден ЕФ Серия К № 6290083 на ОДМВР Пловдив и наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП, но грешно е било прието, че допустимата максимално разрешена скорост в контролирания участък за конкретното МПС е 90 км/ч и съответно погрешно е било отразено, че превишението на скоростта в случая е 32 км/ч.

Същевременно наред с първия ЕФ, отчитайки допуснатата грешка от оператора, за установеното нарушение за скорост е бил издаден и втори ЕФ, а именно процесният ЕФ Серия К № 6320860 на ОДМВР Пловдив, с който жалбоподателят К. е наказан с глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.5 от ЗДП за извършено нарушение за скорост, като при максимално допустима разрешена скорост извън населено от 80 км/ч за конкретната категория МПС, е било прието, че превишението на скоростта е 42 км/ч.

Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се е възползвал от правото си да обжалва издадените против него електронни фишове. Подадените жалби чрез ОДМВР Пловдив срещу ЕФ Серия К № 6290083 на ОДМВР Пловдив и срещу ЕФ Серия К № 6320860 на ОДМВР Пловдив инициирали съответно образуване на АНД № 2263/2023г. по описа на РС Пловдив, XXVI н.с. и настоящото АНД № 3435/ 2023г. по описа на РС Пловдив, IVн.с.

По АНД № 2263/2023г. по описа на РС Пловдив, XXVI н.с. съдът се е произнесъл като е постановил Решение № 1190/29.06.2023г., с което е отменил ЕФ Серия К № 6290083 на ОДМВР Пловдив на основание чл.17 от ЗАНН, като е приел, че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязъл в сила акт, а именно 2 процесният ЕФ Серия К № 6320860 на ОДМВР Пловдив.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка и събрани по делото писмени доказателства – писмо изх. № 11-00-351/28.06.2023г. на и.д. Директор на ОПУ Пловдив, както и писмо рег. № 103000-13943/30.06.2023г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив; писмо рег. № 31700015243/21.08.2023г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, жалба рег. № 317000-17141/11.08.2023г., ЕФ Серия К № 6290083, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство, справка за собственост на МПС с рег. № *****, копие на протокол от проверка, издаден от БИМ; АНД № 2263/2023г. по описа на РС Пловдив, ХХVІ н.с., както и писмо рег. № 103000-24284/15.11.2023г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив; ЕФ Серия К № 6320860, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство № 10.12.4888, справка за първоначална регистрация на МПС с рег. № *****, копие на протокол от проверка, издаден от БИМ от 03.08.2022г.

От събраните по делото доказателства се установява жалбоподателят К. да е извършил административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП за превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч при управление на МПС мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф“ с рег. № ***** при максимално допустима скорост от 80 км/ч извън населено място за МПС от конкретна категория А, като това се установиява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.

Правилно е определен и субектът на нарушението на основание чл.188 ал.1 от ЗДП и с оглед приложената по административната преписка справка за първоначална регистрация на конкретното МПС.

Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средствостационарна радарна система „Multa Radar SD 580” № 00209D32ACE1, стационарно по своя характер и от одобрен тип съгласно приложеното по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888. Действително срокът на удостоверението е до 08.12.2020г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на стационарна радарна система „Multa Radar SD 580” № 00209D32АСЕ1, тъй като тя е била в употреба към 21.08.2022г. и е отговаряла на одобрения тип. Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30 ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. В тази връзка по делото е наличен Протокол № 104-СГ-ИСИС/03.08.2022г. със срок на валидност една година, в който времеви период попада и установеното нарушение. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за 3 измерване. За конкретния случай не се изисква протокол по чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и снимков материал по смисъла на ал.3 от същия член, доколкото процесното АТСС е стационарно.

Правилно е определена и материалната норма по чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като посочената максимално разрешена скорост извън населено място от 80 км/ч се явява общо ограничение за конкретното МПС - мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф“, категория А.

Въпреки установеното, съдът намира, че обжалваният ЕФ Серия К № 6320860 на ОДМВР Пловдив следва да бъде отменен като незаконосъобразен, като съображенията за това са следните:

Макар съдът да е категоричен в безспорността на извършеното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДП от страна на жалбоподателя К., то след съпостaвка на процесния ЕФ Серия К № 6320860 на ОДМВР Пловдив с предходно издадения ЕФ Серия К № 6290083 на ОДМВР Пловдив, ведно с приетото за послужване АНД № 2263/2023г. по описа на РС Пловдив, ХХVІ н.с., безспорно се установява, че и двата фиша засягат един и същ предмет.

Идентичността на фактите между двата електронни фиша е обусловена от едно и също събитие – на 21.08.2022г., около 20:18ч. в обл. Пловдив, на път II86, км. 19+240, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. Асеновград, жалбоподателят К., управлявайки едно и също МПС - мотоциклет „Хонда ЦБ 600 Ф“, с рег. № *****, е извършил нарушение за превишение на разрешената скорост, с общо ограничение извън населено място. Нещо повече, по АНД № 2263/2023г. по описа на РС Пловдив, ХХVІ н.с. е постановено Решение № 1190/29.06.2023г., с което е отменен ЕФ Серия К № 6290083 на ОДМВР Пловдив, което решение е влязло в сила на 04.08.2023г. При това положение е нарушен принципът „non bis in idem“ /не два пъти за едно и също нещо/, установяващ забрана за двойна наказуемост на едно и също лице за едно и също деяние.

Следва да се отбележи и това, че макар съдебният състав по АНД № 2263/2023г. да се е позовал на справката за нарушител/водач и отразените в нея данни, че процесният ЕФ Серия К № 6320860 на ОДМВР Пловдив, връчен на 15.03.2023г., е влязъл в сила на 30.0.2023г., то от писмо рег. № 10300013943/30.06.2023г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, се установява, че Сектор „Пътна полиция“ Пловдив не разполага с разписка от връчен ЕФ Серия К № 6320860, а просто е отбелязана дата за връчване 15.03.2023г. в системата. По-нататък от приложения документ Справка на Министерство на електронното управление, Система за сигурно електронно връчване, наличен по преписката по АНД № 2263/2023г. по описа на РС Пловдив, ХХVІ н.с. става ясно, че е депозирана жалба срещу процесния ЕФ, получена от ОДМВР Пловдив на 23.03.2023г. в 15:01:42ч., което на практика пречи същият да влезе в сила на 30.03.2023г., докато не се реши спорът от съда.

Всъщност следвало е още към момента на издаване на предходния ЕФ 4

Серия К № 6290083 на ОДМВР Пловдив и след допусната грешка от оператор, като неправилно е била определена максимално разрешената скорост за движение в контролирания участък, да бъде анулиран конкретният ЕФ, а не същевременно с него, за едно и също нарушение да се издава и да съществува в правната природа и последващ фиш, а именно процесният ЕФ Серия К № 6320860 на ОДМВР Пловдив, доколкото при това положение е нарушен принципът „non bis in idem“ /не два пъти за едно и също нещо/, установяващ забрана за двойна наказуемост на едно и също лице, за едно и също деяние с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда /както в случая/ по смисъла на чл.17 от ЗАНН.

Ето защо, съдът намира, че обжалваният ЕФ Серия К № 6320860 на ОДМВР Пловдив следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платени в брой, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за основателна претенцията за цялата сума, която следва да се присъди в тежест на ОДМВР Пловдив. Предвид отмяната на обжалвания ЕФ за неоснователно се приема искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултска защита, както и това за намаляване размера на адвокатския хонорар, доколкото е поискан минималният такъв на основание чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.