Определение № 1242 от 06.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1242 гр. Благоевград, 06.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500902 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 396 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6643/23.08.2023 г., подадена от К. Г.

И., ЕГН **********, З. Й. И., ЕГН ********** и Г. К. Г., с ЕГН **********, всички с адрес: с. Б., общ. Р., обл. Благоевград, ул. „** против Определение № 710/31.07.2023 г., постановено по гр.д. № 572/2023 г. по описа на РС- Р., с което е допуснато обезпечение на предявения от Х. К. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Р., ул. „** срещу К. Г. И., Г. К. Г. и З. Й. И. иск с правно основание чл. 75 ЗС чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране“ извършването на строителни дейности върху имот с идентификатор № *** по КККР на село Б., общ. Р., с площ от 68 кв.м.

Жалбоподателите считат, че при постановяване на определението районният съд е излязъл извън направеното искане за допускане на обезпечение на предявения иск и изложените в молба вх. № 6107/31.07.2023 г. мотиви, обосноваващи искането за издаване на обезпечителна заповед. В молбата за издаване на обезпечителна заповед не било посочено, че строителните дейности променят вида и характера на обекта, като това би породило нови правни спорове между страните. Сочи се, че определението е постановено при липсата на каквито и да било доказателства и съдът неправилно е приел, че към молбата за допускане на обезпечение са били представени убедителни писмени доказателства, водещи до вероятната основателност на предявения иск. Изтъква се, че нито едно твърдение в исковата молба не е подкрепено с каквито и да било доказателства – документ за собственост, скица, данъчна оценка и други, водещи до извод за вероятна основателност на предявения иск. Твърди се още, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице обезпечителна нужда от исканата обезпечителна мярка, предвид това, че в молбата за обезпечение на иска по чл. 389 и сл. от ГПК ищецът не е обосновал каквато и да било последваща невъзможност или затруднение при осъществяване на правата си. Навежда се довод, че обезпечителната заповед е издадена в противоречие с правилата на чл.

1

395, ал. 1 ГПК, а в случая в молбата не е посочена цена на иска.

Прави се искане въззивният съд да отмени като неправилно атакуваното определение.

В срока по чл. 396, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата.

С отговора на частната жалба е представено писмо от Община Р. във връзка с постъпила жалба от Х. Г. К. относно незаконни строителни дейности в сграда с идентификатор № ***. В писмото е посочено, че е извършена проверка в поземлен имот с идентификатор № *** по КК на с. Б., общ.

Р., съставен е констативен протокол от 09.08.2023 г. и е образувана административна преписка по незаконно строителство.

Настоящият съдебен състав като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Районен съд - Р. е бил сезиран с искова молба, депозирана от Х. К. Г., ЕГН ********** против К. Г. И., ЕГН **, Г. К. Г., ЕГН ********** и З. Й. И., ЕГН **********, с която се иска съдът да осъди ответниците да предадат владението на ищеца върху имот с площ от 68 кв.м., с идентификатор № *** по КККР на село Б., общ. Р..

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че с баща си К. Г. И. имали устна уговорка да владее и ползва заедно със семейството си сграда с иденитификатор № *** по плана на с. Б., общ. Р. с площ 68 кв.м. Сочи се, че владението продължило необезпокоявано повече от 10 години, но по неизвестни за ищеца причини, на 22.05.2023 г. баща му заедно с брат му Г. К. Г. и майка му З. Й. И. със заплахи за физическа саморазправа принудили ищеца и семейството му да напуснат къщата.

След образуване на първоинстанционното дело ищецът е депозирал молба, с която е поискал да бъде допуснато обезпечение по предявения иск с правно основание чл. 75 от ЗС, чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране“ на строителни дейности в процесния имот до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

С атакуваното определение районният съд е приел, че предявеният иск е процесуално допустим и вероятно основателен с оглед представените писмени доказателства. Счел е, че не се налага определянето на парична или друга гаранция във връзка с допускането на обезпечение, доколкото с налагането на обезпечителната мярка „Спиране“ извършването на строителни дейности върху имота, предмет на исковата претенция, ще се предпазят правоимащите от негативните последици, които биха настъпили за същите в случай, че ответниците разрушат имота и променят вида и характеристиката на имота, което би породило нови правни спорове между страните.

Настоящият въззивен състав намира за основателни оплакванията в частната жалба за нередовност на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал. 2 ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове, ако са налице предпоставките за това – арг. от чл. 391, ал. 1 ГПК. При произнасяне по постъпило искане за обезпечение по реда на чл. 389 2

ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда – ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение на иска, както и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща.

В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

Депозираната искова молба е нередовна. На първо място, в исковата молба са изложени противоречиви твърдения относно упражняваната фактическа власт върху сграда с идентификатор № ***. Ищецът е изложил твърдения, че имал устна уговорка с баща си да владее и ползва сграда. Владението и държането са два различни правни института. Владението се дефинира от разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението е обект на правна (искова) защита по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС. За разлика от владението, държането, дефинирано в чл. 68, ал. 2 ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Защитата на държането предполага нарушение фактическата власт на държателя, независимо от кого е извършено, включително и от лицето, което е предоставило държането на вещта, когато това нарушение е извършено чрез насилие или по скрит начин – чл. 76 ЗС.

На следващо място, недвижимият имот не е надлежно индивидуализиран в исковата молба, не е представена скица на имота. Не е надлежно посочена и цената на иска. Предявеният иск е за нарушено владение, който иск е оценяем.

Цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК – една четвърт от данъчната оценка на имота. В случая обаче не е представена данъчна оценка на имота. С оглед липсата на данъчна оценка не може да се извърши преценка и дали е внесена в пълен размер следващата се държавна такса за разглеждане на предявения иск.

Доколкото допустимостта на иска и по-специално възможността за надлежното упражняване на правото на иск се определя и от редовността на исковата молба – чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 ГПК и последната разпоредба изисква посочването на цена на иска и ясно и непротиворечиво изложение на всички факти, които обосновават претенцията, то неспазването на това изискване прави исковата молба нередовна до нейното поправяне, а следователно и възпрепятства надлежното упражняване на правото на иск, включително съпътстващите го процесуални действия, каквото се явява допускането на обезпечение.

Допускането на обезпечение при условията на гаранция е безпредметно с оглед нередовностите на исковата молба.

Дори и да се игнорира горното, поисканата обезпечителна мярка се явява неподходяща. За да е налице надлежно обезпечение на иска, следва обезпечителната мярка да бъде адекватна на субективното материално право, което ще се защитава, включително и когато се касае до обезпечителна мярка по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. За да бъде подходяща, обезпечителната мярка следва да е такава, чието налагане законодателят да е предоставил на гражданския съд, не на административни органи и чието изпълнение може да бъде наложено по пътя на приложение на процесуалните права, визирани в ГПК, а не в административни наказателно-правни разпоредби. Спиране на строителството, 3 респ. на строително-монтажни работи предполага отношение на контрол от страна на оторизирани административни органи, които не са органи на изпълнителния процес- така определение № 318/27.07.2009 г. по ч.гр.д. № 255/2009 г. на ВКС. От представеното с отговора на частната жалба писмо от Община Р. е видно, че от страна на компетентните административни органи са предприети съответните действия във връзка с незаконно строителство.

С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени, като по същество исканото обезпечение на предявения иск се остави без уважение.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 710/31.07.2023 г., постановено по гр.д. № 572/2023 г. по описа на РС- Р. и издадената въз основа на него обезпечителна заповед № 25/31.07.2023 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. К. Г., ЕГН **********, с адрес: с.

Б., общ. Р., ул. „41-а“ № 21 за обезпечение на предявен иск по чл. 75 ЗС против К.

Г. И., З. Й. И. и Г. К. Г. чрез налагане на обезпечителна мярка –спиране на строителни дейности в имот с идентификатор № 0269.501.367.1 по КККР на с. Б., общ. Р..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4