Решение № 995 от 29.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София 29.11.2019 г.

Софийски градски съд – наказателно отделение, ХІІ-ти въззивен състав в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

ПАВЕЛ

ПАНОВ при секретаря Стефка Александрова и с участието на прокурор Арменова, като разгледа докладваното от съдия Захариева ВНОХД № 3053 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда от 17.04.2019 г. постановена по НОХД № 9498/2018 г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 110-ти състав е признал подсъдимия К. К.Л. за виновен в това, че на 26.07.2017г., за времето от 14.30 часа до около 15.05 часа, в гр.

София, в съблекалня на плувен басейн на Оздравителен център на болница „Лозенец“, находящ се на ул. *****, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /счупване на заключващ механизъм на вратата на шкафче № 25 и на вратата на шкафче №26/, противозаконно отнел чужди движими вещи, а именно : парична сума в размер на 155 лева от владението на собственика И.Г.К.и 1 бр. контактен ключ за запалване на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. №*******, на стойност 100 лева, от владението на собственика С.А.М., или всички вещи на обща стойност 255 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, чл. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, във вр. с чл. 42а от НК му наложил наказание „пробация“ със следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от една година;

Със същата присъда подсъдимият К. К.Л. е признат за виновен в това, че на 26.07.2017г., около 15.20 часа, в гр. София, от паркинг на Оздравителен център на болница „Лозенец“, находящ се на ул. *****, противозаконно отнел чуждо МПС, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. №*******, на стойност към датата на извършване на деянието в размер на 6175,00 лева /шест хиляди сто седемдесет и пет лева/, от владението на собственика С.А.М., без негово съгласие с намерение да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал.1, т. 4 от НК, чрез използване на техническо средство – контактен ключ за автомобила, като е последвала повреда на превозното средство – преден огънат капак, преден огънат калник, счупена предна броня, пукнат преден ляв фар и деформирана решетка, след като впоследствие лицето е катастрофирало с него и му е причинило щети, възлизащи съгласно съдебно-оценителна експертиза в размер на 870 /осемстотин и седемдесет/ лева, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 346, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, във вр. с чл.

373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, чл. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.

„б“, във вр. с чл. 42а от НК съдът му наложил наказание „пробация“, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от една година;

С присъдата на основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо най – тежко наказание на подсъдимия К.К.Л., а именно „пробация“, със следните пробационни мерки:

„задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице“ – два пъти седмично,

„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година,

„включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие“ за срок от една година.

Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, е осъдил подсъдимия К.К.Л. да заплати по сметка на СДВР, разноските направени в досъдебната фаза на процеса в размер на 317,98 (триста и седемнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) лева.

Срещу съдебния акт, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия – адвокат М.Н., в която се твърди, че наложеното наказание е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не са отчетени множеството смекчаващи отговорността на подсъдимия Л. обстоятелства в тяхната съвкупност. Като резултат, това е довело да определяне на прекомерно тежки наказания, респ. несправедливо, прекомерно тежко общо наказание. След запознаване с мотивите към съдебния акт, е постъпило и допълнително изложение към въззивната жалба, в което защитата излага своите съображения за прекомерност на определените наказания, като се настоява, че справедливата продължителност на определените пробационни мерки по отношение на подсъдимия, изисква срок от шест месеца. С тези аргументи се прави искане, въззивната инстанция да измени обжалваната присъда и на основание чл. 334, т. 3 от НПК да намали наложените на подсъдимия наказания, съответно да намали срока на определеното общо най – тежко наказание на шест месеца.

В жалбата не се прави искане за събиране на доказателства от въззивната инстанция.

В срока по чл.324, ал.1 НПК е постъпила молба от адв. Н., с която оттегля депозираната въззивна жалба, но подсъдимият Л. и майка му Е.Л.не поддържат молбата за оттегляне, като желаят делото да бъде гледано на друга дата с цел организиране защитата на подсъдимия.

В разпоредително заседание на 22.07.2019 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия – адв.С. поддържа депозираната жалба.

Счита, че по отношение на подзащитния му са налице предпоставките за прилагане на процедурата по чл. 78а от НК с налагане на санкция „под надзора на инспектор при ДПС“, тъй като същият е непълнолетен и неосъждан. В тази връзка коментира, че характеристиките, представени от инспектор при ДПС са без мотиви и представляват просто една статистика, а изготвената СПЕ е формална и схематична, и идва единствено да прецени дали същият страда от заболявания, които могат да нарушат неговата психика. Смята, че тъкмо инспектор при ДПС може да окаже необходимото въздействие на подсъдимия, който с негово съдействие и с това на семейството му ще постигне промяна в начина му на живот. Намира, че така наложеното наказание „пробация“ е тежко и ще се отрази отрицателно на бъдещето на подс. Л., докато предложената санкция би способствала в посока неговото поправяне.

Представителят на Софийска градска прокуратура намира атакуваната присъда за правилна и обоснована, а вида и размера на наложеното наказание за законосъобразни. Счита, че исканото наказание не би изиграло поправителна и превъзпитателна роля, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото, каквито са целите на наказанието. Изтъква, че от наличните по делото справки, социален доклад и експертиза се установява, че това не е първата проява на подсъдимия. Отбелязва и дързостта, с която са извършени престъпленията. В тази връзка, излага хронологията на инкриминираните събития, обхващаща запалването на процесния автомобил, причиненото ПТП, бягството на подсъдимия след извършването му, възможността от предизвикване на ново ПТП и то с полицейски автомобил, което според държавния обвинител навежда на една престъпна упоритост, демонстрирана от непълнолетния подсъдим, който разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. В заключение пледира за потвърждаване на присъдата в нейната цялост, като правилна и законосъобразна.

Адвокат С., при упражняване правото си на реплика по чл.295 ал.1 от НПК, определя изтъкнатите от прокуратурата действия като типичен пример за едно детско, недорасло поведение от страна на подсъдимия, който чрез стореното е искал да впечатли приятелите си.

Подсъдимият Л. в правото си на лична защита и последна дума изразява съжаление за стореното.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустимa.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Спорът пред настоящата инстанция не е фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на присъдата.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седем от НПК. Така с оглед на заявеното от подсъдимия Л. и неговия защитник – адв. Н. желание, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Предвид естеството на процедурата в нейната разновидност по чл. 371, т. 2 от НПК и съгласно т.8.2 от ТР №1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд следва да провери дали са били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие и на следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия се явява подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Това е необходимо, защото проверката по същество е допустима само при липсата на съществени процесуални нарушения в обсъжданата насока. В случая от протокола за проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се установява, че законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК са били спазени. На подсъдимият са били разяснени правата му по чл. 371 НПК, както и последиците от направеното самопризнание, като е бил представляван от упълномощен защитник. След разясняване на правата на подсъдимия, същият е признал всички факти описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с протоколно определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства за признатите факти, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще се ползва самопризнанието на подсъдимия при постановяване на своя съдебен акт.

При извършването на пълна служебна проверка въззивният съд намери, че предходната инстанция е провела законосъобразно и правилно процедурата, предвидена в НПК, без да допусне съществени процесуални нарушения. Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, обсъдени, предвид изискванията на гл.27 от НПК в мотивите към съдебния акт на СРС. Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, поради което и доколкото въззивната инстанция напълно се солидаризира с тях, не счита за нужно да я преповтаря.