Решение № 328 от 06.12.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Бяла Слатина, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410100612 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени установителни искове с правно основание: главен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и предл. 3 от ЗЗД, а в условията на евентуалност

(ако съдът приеме

Договор за потребителски кредит

№

7000918985/04.02.2019г. за валиден) – установителен иск за нищожност на клаузата на чл. 7 от процесния договор, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вкл. поради неравноправност; и съединен с главния иск отрицателен установителен иск за недължимост на претендирани от ищеца суми по процесния договор, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, от В. М. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул.Георги С.Раковски №82, ет.1, ап.2, общ. С., обл. С. (столица), чрез В. В. М. от АК-П., против „ТИ БИ АЙ банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв.Лозенец, ул.Димитър Хаджикоцев №52-54, общ. С., обл. С. (столица), с които се иска съдът да прогласи нищожността на процесния договор, в условията на евентуалност – нищожността на чл.7 от процесния договор, както и да признае по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 50,00лв. – частично от общия размер от 2368,57лв. поради нищожност на процесния договор.

В исковата молба се сочи, че между от В. М. Й. в качеството му на кредитополучател и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 7000918985/04.02.2019г. Срокът на кредита бил 26 месеца, при лихвен процент в размер на 29.24% и годишен процент на разходите в размер на 49.68%. Поддържа се, че посоченият договор е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 т. 10, т. 11 и т. 12 1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Сочи се, че шрифтът на договора е по-малък от 12, не е спазена изискуемата форма на договора. Заявява се, че ГПР е неправилно изчислен, като към него не е включена застрахователната премия по чл.7.1 от договора. Заявява, че в случая уговорената стойност на процесните застраховки е задължително условие за получаване на кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР към ЗПК, което води до значително икономическо неравновесие. Поддържа, че клаузата, с която е въведена такса за оценка на риска, е нищожна.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, в който оспорва иска като неоснователен.

Сочи, че договорът отговаря на императивните законови разпоредби. Излага доводи в подкрепа на твърдението, че застрахователната премия не е разход по договора. Твърди, че не е налице нарушение на визираното в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК изискване всички елементи от договора да бъдат с еднакъв шрифт, не по-малък от 12, тъй като договорът за застраховка е отделно правоотношение и не попада под императивното изискване на ЗПК. Оспорва твърдението, че договорната лихва противоречи на добрите нрави. Релевира доводи в подкрепа на твърдението, че еднократната такса за оценка на риска не е свързана с управлението на кредита. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, и В. М. Й. е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № 7000918985/04.02.2019г. Въз основа на цитирания договор дружеството-ответник е предоставило на ищеца сумата в размер на 3000,00лв., с 26 месечни вноски, при ГПР 49,68 % и годишен лихвен процент 29,24%, %, с падеж на последната вноски - 05.04.2021г. Видно от Договор за потребителски кредит № 7000918985/04.02.2019г. в чл.7.1 е вписан размер на кредита 3000 лева, Общ размер на застрахователната премия 519,95лв. и общ размер на кредита 3942,34 лв., както и еднократна такса за оценка на риска – 422,39лв, от което следва, че застрахователната премия и таксата са включени в главницата по кредита и представлява част от отпуснатата сума. Видно от чл.7.2.2 сумата за застрахователна премия е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя.

От текста на Договора е видно, че в него е инкорпориран погасителен план в чл.11.2, съгласно който се олихвява общият размер на кредита от 3942,34лв.

От заключението на изслушаната ССчЕ, което съдът възприема като компетентно изготвено, безпристрастно и обосновано, се установява, че по силата на процесния договор ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 3000,00лв., като ищецът е платил 2 сума в размер на 4259,68лв. В заключението си експертът сочи, че ако се прибавят към ГПР застрахователните премии, ГПР по кредита ще е в размер на 77,48%. Отразено е, че ответникът е заплатил задължението към застрахователите за двата застрахователни продукта на 13.03.2019г.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, написан е ясно, четливо и на разбираем език, като не е доказано да е изготвен със шрифт, по-малък от изискуемия от закона, поради което за кредитополучателя съществува обективна възможност да възприеме текста на договора и да се запознае със съдържанието му. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК към договора за потребителски кредит следва да бъде приложен погасителен план, като в конкретния случай това законово изискване е спазено – в процесния договор е инкорпориран в табличен вид погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Видно от договора – не е налице подробна разбивка, като настоящата съдебна инстанция намира, че това не нарушава правата на ищеца като потребител и инкорпорирания в договора за кредит погасителен план има изискуемото от законодателя съдържание. Съгласно § 2 от ДР на ЗПК, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. В т. 10 § 2 б. з от Директивата се предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни 3 лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл. 10 § 2 б. и от Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В т. 3 на решението на Съда на Европейския съюз от 09.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a. s. срещу Klara Biroova е дадено тълкуване на чл.10 § 2 букви "з" и "и" от Директивата. Тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Според чл. 633 от ГПК това решение на Съда на Европейския съюз е задължително за настоящия състав. Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че е спазено нормативното изискване за прилагане на погасителен план към договора.

В процесния Договор за потребителски кредит № 7000918985/04.02.2019г. общият размер на кредита е формиран като сбор от получената от ответника сума, застрахователните премии и еднократната такса за оценка на риска. В чл.10 от договора страните са уговорили, че ГПР е 49.68 %, с което формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК "Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит". Той се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания /ал.2/. В § 1, т. 1 от ДР на същия закон е дадена легална дефиниция на понятието "общи разходи по кредита". Следователно в ГПР е необходимо да бъдат включени всички разходи, които трябва да заплати длъжника, както и по какъв начин е формиран.

Застрахователната премия съгласно чл.7.2.2. от процесния договор за потребителски кредит е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Настоящата съдебна инстанция намира за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Предвидените застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата и влияят върху размера на възнаградителната лихва. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и също следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Съгласно приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза при включване на застрахователните премии към ГПР, същият е в размер на 77,48%, който процент надхвърля максимално допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК.

На следващо място, по отношение еднократната такса за оценка на риска, настоящата инстанция намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като оценката на 4 кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора. Като такова, разноските за изпълнението му би следвало да се включват във възнаградителната лихва по договора, а не като отделна такса, която се добавя към главницата на кредита и върху която се дължи допълнителна лихва. Дейността на ответното дружество по предоставяне на кредити или друго финансиране е дейност на собствен риск, т.е. недопустимо е прехвърляне на тежестта на този риск върху кредитополучателя чрез изискване да бъде заплатена такса за проучване на кредитоспособността на потребителя и чрез вкарването на такава такса кредиторът цели заобикаляне на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 21, ал.1 такава уговорка е недействителна.