Решение № 413 от 15.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Пазарджик, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220104483 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Застрахователна компания "Лев Инс" АД срещу А. Л. В. от с. И., общ. П., за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумите 12020 лв. главница и 3387,67 лв. лихва за забава, представляващи регресно вземане по платено от ищеца обезщетение (вкл. ликвидационни разноски от 20 лв.) за вреди, причинени от ответника на трето лице при ПТП от 04.09.2016 г. в гр. София, на бул. "Ломско шосе", при което ответникът е управлявал автомобил със съдържание на алкохол в кръвта над допустимото - 2,06 промила. Претендира се и лихва за забава в размер 3387,67 лв. за периода от 15.04.2022 г. - след изтичането на дадения от ищеца на ответника срок за доброволно плащане, до 09.08.2024 г., когато е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законната лихва за периода след това.

Твърди се, че действията на ответника, довели до произшествието, се изразявали в непропускане при ляв завой на друг автомобил, движещ се по път с предимство и при зелен сигнал на светофара. Били причинени телесни повреди, описани в исковата молба, на пътник в другия автомобил, за което било образувано наказателно производство и било сключено споразумение по наказателно дело пред Софийския районен съд. Отговорността на водача на автомобила на ответника била застрахована по застраховка "ГО" в дружеството ищец и поради употребения алкохол той носи регресна отговорност.

Искът е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

1

Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска изцяло - по основание и размер.

Заявява, че искът е процесуално недопустим на посоченото правно основание, че оспорва обстоятелствата, от които ищецът твърди, че произтича вземането му, твърди, че има несъответствие между заповедта за изпълнение по стойност и основание и стойността и основанието на предявения установителен иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че заповедта за изпълнение следва да се обезсили.

Съдът не e установил нередовност на исковата молба, нито несъответствие между нея и заповедта за изпълнение.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Със споразумение от 22.03.2017 г. ответникът като обвиняем по НОХД 4817/2017 г. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "а", пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за това, че при извършване на маневра ляв завой не пропуснал движещия се по път с предимство при зелен сигнал на светофара лек автомобил "********", реализирал ПТП и причинил средна телесна повреда на пътника в другия автомобил Р. К., изразяваща се в компресивно счупване на тялото на трети поясен прешлен, довело до трайно (за повече от 30 дни) затрудняване на движенията на снагата, като деянието е извършено в пияно състояние. В представеното копие не се вижда датата и мястото на ПТП, но по описанието на деянието, идентифициращите белези на автомобилите, името на пострадалия пътник и т.н. може да се направи еднозначен извод при сравняване с другите представени по делото писмени доказателства, че става дума за произшествие на 04.09.2016 г. на бул.

"Ломско шосе" в гр. София.

Споразумението по силата на чл. 300 от ГПК обвързва съда по настоящото дело относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, или обвързва съда да пиреме за доказано, че произшествието е причинено виновно от ответника В. и е станало причина за описаното счупване на К.. Допълнително от писмените доказателства и заключението на вещото лице се установява, че К. в резултат от описаното ПТП е претърпял и други телесни повреди, по-леки и несъставомерни за деянието, за което е признат за виновен - контузия на челото и контузии и кръвонасядания в областта на гърдите и рамото, всички представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според вещото лице компресионното счупване е станало причина за затрудняване на движението на снагата, което следва да е отшумяло за около 10-11 месеца, кръвонасяданията са довели до болка и страдание за около 2-5 дни, а контузията на главата - до болка и страдание за 3-7 дни. Междувременно К. е починал по причини, несвързани с инцидента, и не е могъл да бъде разпитан като свидетел.

На 16.04.2020 г. дружеството застраховател "ЗК Лев Инс" АД като застраховател по застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" на автомобила "******** П.", управляван от В., сключило споразумение с Р. К. за изплащане на обезщетение в общ размер 12000 лв. Сумата била изплатена на 19.06.2020 г.

На 31.03.2022 г. на А. В. е връчена покана от застрахователното дружество да възстанови 2 сумата в десетдневен срок.

Няма данни за точната измерена концентрация на алкохол в кръвта на А. В., но понятието "в пияно състояние", употребено в чл. 343 от НК, се покрива с "концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма", т.е. за пияно състояние се приема надвишаването на същата стойност, която е и допустимата по закон норма при управление на МПС - 0,5 на хиляда.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

При обвързващата сила на присъдата (споразумението в конкретния случай) и установеното с нея съдът е обвързан да приеме за установено, че на Р. К. е причинено увреждане от ищеца виновно и противоправно. Единственото, за което присъдата няма обвързваща гражданския съд сила, е размерът на вредите. Този съд не е обвързан да счете за адекватно и обезщетението, което пострадалият и застрахователят са уговорили помежду си, но намира в конкретния случай размера от 12000 лв. за отговарящ на размера на вредите, като се има предвид не само оставящото последици, изразяващи се в болка и затрудняване на движението в продължение на близо година, счупване на прешлен, но и съпътстващите помалки увреждания. Дължат се и ликвидационните разноски.

От датата на плащането, 19.06.2020 г., тече съобразно чл. 378, ал. 6 от КЗ 5-годишната давност за регресния иск на застрахователя, и следователно тази давност не е изтекла към 09.08.2024 г., когато е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. На тази дата се счита за предявен и искът по чл. 422 от ГПК и от тази дата се прекъсва погасителната давност.

Налице е както събитие, пораждащо отговорност на застрахователя, така и плащане на обезщетение, и основание за регресен иск към прекия причинител на вредата (управление с концентрация на алхохол в кръвта над допустимата). Искът следва да се уважи изцяло с присъждане на разноски.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

Признава за установено, че ответникът А. Л. В. с ЕГН ********** и адрес: ********** дължи на ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД с ЕИК: 121130788 и адрес: гр. София, БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 67, А, общ. Столична, обл. София (столица) сумата 12 020,00 лева (дванадесет хиляди и двадесет лева), представляваща главница по регресно вземане за обезщетение, изплатено от ищеца на трето лице - Р. Г. К., за неимуществени вреди - телесни увреждания в резултат от ПТП, причинено от ответника на 04.09.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата за период от 09.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 3 387,67 лева (три хиляди триста осемдесет и седем лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2022 г. до 09.08.2024 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 1951/12.08.2024 г. по гр. дело № 3

3379/2024 г. на съда.

Осъжда А. Л. В. да заплати на Застрахователна компания "Лев Инс" АД разноски по заповедното производство за държавна такса в размер на 308,15 лева (триста и осем лева и 15 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева).

Осъжда А. Л. В. да заплати на Застрахователна компания "Лев Инс" АД разноски по исковото производство в размер 1066,35 лв. за държавна такса и разноски за възнаграграждение на вещо лице, както и 150 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4