Определение № 404 от 15.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 404 гр. София, 15.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000500363 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 във вр. с чл. 407 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 19.01.2024 г. на ищцата П. Й. А. срещу разпореждането от 26.08.2021 г. по гр. д. № 6627/2016 г. на Софийския градски съд, І-20 състав, с което е постановено издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на ответника ЗД „Бул Инс“ АД съдебни разноски за различните инстанции.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е издал изпълнителният лист, като не е отчел, че част от сумите са недължими, а други са били своевременно заплатени от ищцата на ответника. Твърди се, че неправилно е издаден изпълнителен лист за сумата 3 521,29 лв. за разноски за първата инстанция, без да е съобразено, че с въззивното решение тази сума е редуцирана на 670,42 лв. Не било съобразено и представеното с молба от 1.12.2020 г. писмено доказателства за плащане на всички присъдени на ответника разноски.

Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли искането за издаване на изпълнителен лист, като обезсили същия.

Заявява искане за издаване на обратен изпълнителен лист, доколкото сумата по оспорвания изпълнителен лист вече била събрана по образуваното изп. дело. Поискано е и спиране на изпълнението по същото изп. дело до произнасяне по частната жалба. Претендира разноски.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ в писмения отговор от 6.02.2024 г. на процесуалния му представител, оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба и отговора, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство по гр. д. № 6627/2016 г. на СГС е било образувано по искова молба от 31.05.2016 г., с която П. Й. А. е предявила срещу ЗД „Бул Инс“ АД 1 искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за вреди от ПТП, настъпило на 3.02.2015 г., както следва: сумата 60 000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 120 000 лв., и сумата 1 053 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху посочените суми, считано от 3.02.2015 г. до окончателното изплащане.

С първоинстанционното решение от 8.01.2018 г. исковете са уважени частично – до размера на 38 000 лв. – за неимуществени вреди и до размера на 840 лв. – за неимуществени вреди. Със същото решение на ищцата са присъдени направени съдебни разноски в размер на 5 174,48 лв., на ответника – в размер на 3 521,29 лв., като ответникът е осъден да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК и в полза на съда – държавна такса в размер на 1 570 лв. и разноски за вещи лица в размер на 480 лв.

С определение от 3.04.2018 г. на СГС е оставена без уважение молбата от 29.01.2018 г. на ищцата за изменение по реда на чл. 248 ГПК на решението от 8.01.2018 г. в частта за разноските, присъдени на ответника.

Решението на СГС е обжалвано и от двете страни, като с решение от 1.07.2019 г. по в.гр.д. № 4085/2018 г. на САС, е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 38 000 лв. и 55 000 лв., който иск е уважен, като на ищцата са присъдени и допълнителни разноски за първата инстанция в размер на 2 264,83 лв., а за въззивната инстанция разноски в размер на 919,55 лв. В останалата обжалвана част решението на СГС е потвърдено, като ответникът е осъден да заплати държавна такса за уважения от САС иск в размер на 1 020 лв., а ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за въззивното производство в размер на 136,36 лв. с ДДС – за адвокатско възнаграждение. Със същото решение е отменено определението от 3.04.2018 г. на СГС по чл. 248 ГПК, както и решението от 1.07.2018 г. в частта, с която на ответника са присъдени разноски за размера над 670,42 лв., като в останалата част е отхвърлена частната жалба на ищцата. С определение от 23.10.2019 г. на САС е оставена без уважение молбата от 25.07.2019 г. на ищцата за изменение по реда на чл. 248 ГПК на въззивното решение в частта за разноските.

Въззивното решение и определението по чл. 248 ГПК са обжалвани от ищцата. С определение № 595/11.11.2020 г. по т.д. № 67/2020 г. на ВКС, ІІ т.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С определение № 454/11.11.2020 г. по ч.т.д.

№ 66/2020 г. на ВКС, ІІ т.о., е отменено определението от 23.10.2019 г. на САС в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищцата за присъдените в нейна полза разноски за въззивната инстанция, като е изменено решението от 1.07.2019 г. и са присъдени на ищцата допълнително разноски в размер на 594,20 лв.

С молба от 1.12.2020 г. ищцата е заявила пред СГС, че е заплатила присъдените разноски на ответника в общ размер на 806,78 лв., от които: 670,42 лв. – разноски за първата инстанция и 136,36 лв. – разноски за въззивната инстанция. Приложено е банково преводно нареждане от 30.11.2020 г. за същата сума. Отправено е искане до съда да не издава 2 изпълнителен лист в полза на ответника за тези суми, в случай, че постъпи такова искане. С разпореждане от 2.12.2020 г. съдът е постановил да не се издава изпълнителен лист в полза на ответника за посочените суми.

Впоследствие с молба от 24.08.2021 г. ответникът е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски.

С обжалваното разпореждане от 26.08.2021 г. е постановено издаване на поискания изпълнителен лист, като такъв е получен от представител на ответника на 20.01.2022 г.

Видно от положения щемпел върху решението на САС, както и от приложеното към частната жалба копие на изпълнителния лист от 26.08.2021 г., същият е издаден за следните суми: 3 521,29 лв. – разноски по решението от 8.01.2018 г. на СГС, 670,42 лв. – разноски по решението от 1.07.2019 г. на САС и 136,36 лв. – разноски по решението от 1.07.2019 г. на САС.

Въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на ответника е било образувано изп. дело № 2024851040027 на ЧСИ М. П., с рег. № ***. До ищцата е била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 2053/15.01.2024 г., към която е приложено и постановление за разноски с изх. № 2057/15.01.2024 г., според което ищцата дължи и държавни такси за изп. производство в общ размер на 567,88 лв. и 391,28 лв. – адвокатско възнаграждение на взискателя.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира следното Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

Според чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове, а според чл. 406, ал. 1 ГПК издаването става след като съдът се увери, че актът по чл. 404 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

Актовете по чл. 404 ГПК са изпълнителни основания, като в конкретния случай с молбата си от 24.08.2021 г. ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е поискал издаване на изпълнителен лист въз основа на влезлите в сила в съответните части първоинстанционното и въззивно решения в частта относно присъдените му разноски. От същите е видно, че на ответника са присъдени следните разноски: 670,42 лв. – разноски за първата инстанция и 136,36 лв. – разноски за въззивната инстанция. Въпреки това в издадения изпълнителен лист неправилно е включена и сумата 3 521,29 лв., която представлява присъдените на ответника разноски с решението от 8.01.2018 г. на СГС, без да се съобрази, че в тази част решението е частично отменено с въззивното решение на САС, с което разноските за ответника са редуцирани до 670,42 лв. Поради това за тази сума /3521,29 лв./ липсва влязло в сила изпълнително основание.

Неправилно обаче се явява издаването на изпълнителен лист и за останалите две суми, макар за същите да има влезли в сила съдебни решения. Това е така, защото приложеният 3 към молбата от 1.12.2020 г. банков документ удостоверява заплащането на двете суми в общ размер на 806,78 лв. от ищцата на ответника. В отговора на частната жалба ответникът не е оспорил надлежността на плащането, нито че е получил сумите. Ето защо този документ опровергава удостоверителната сила на изпълнителното основание, като плащането е извършено преди подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист. Същевременно, самият първоинстанционен съд по повод на молбата от 1.12.2020 г. е постановил с разпореждане от 2.12.2020 г. да не се издава евентуално поискан изпълнителен лист в полза на ответника за посочените суми, поради което необяснимо впоследствие е издал такъв няколко месеца по-късно.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане се явява неправилно, поради което следва да се отмени, а искането за издаване на изпълнителен лист – да се отхвърли, като издаденият изпълнителен лист – да се обезсили.

Искането за издаване на обратен изпълнителен лист подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд, като същото би било основателно ако ответникът докаже, че въз основа на обезсиления изпълнителен лист са му събрани принудително парични суми и те реално са преведени от ЧСИ на взискателя, каквито доказателства по настоящото частно производство не са представени. Ако сумите са събрани от ЧСИ, но все още не са изплатени на взискателя, то предвид настъпилото прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК сумите подлежат на предаване на длъжника по изпълнението /ответника/ и без издаване на обратен изпълнителен лист. Това е така, защото сумите, постъпили по особената сметка на ЧСИ от принудително изпълнение, се считат на длъжника до тяхното изплащане на взискателя, но липсва процесуално основание за предаването им на последния с прекратяването на изпълнителното производство, а по същата причина липсва и основание за задържането им от самия ЧСИ.

При този изход на спора на жалбоподателката следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за настоящото частно производство. Такива се полагат на осн. чл. 81 ГПК, според която разпоредба във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Жалбоподателката е доказала разноски в общ размер на 815 лв., от които: 15 лв. – за заплатената държавна такса по частната жалба и 800 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 18.01.2024 г. В отговора на частната жалба ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на разноските в частта за адвокатското възнаграждение, което съдът намира за частично основателно. Фактическата и правна сложност на частното производство не оправдава възнаграждение в посочения размер, още повече предвид ниския материален интерес, предмет на обжалвания акт, поради което следва същото да се редуцира до минимума по чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 400 лв. Ето защо следва да се присъдят разноски в общ размер на 415 лв.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждането от 26.08.2021 г. по гр. д. № 6627/2016 г. на Софийския градски съд, І-20 състав, с което е постановено издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на ответника ЗД „Бул Инс“ АД съдебни разноски за различните инстанции, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ молбата от 24.08.2021 г. на ответника ЗД „Бул Инс“ АД за издаване на изпълнителен лист за следните суми: 3 521,29 лв. – разноски по решението от 8.01.2018 г. на СГС, 670,42 лв. – разноски по решението от 1.07.2019 г. на САС и 136,36 лв. – разноски по решението от 1.07.2019 г. на САС.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителния лист.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК – 831830482, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на П. Й. А. с ЕГН – ********** сумата 415 лв. – съдебни разноски за производството пред САС, като ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателката за присъждане на разноски в останалата част.