Протокол № 387 от 18.12.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 387 гр. Варна, 13.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора Н. Л. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600342 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

Жалбоподател - подсъдим М. М. М., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Д. П. П. от АК – Търговище, редовно упълномощен.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор АРНАУДОВА.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

АДВ. П. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи. Искам да представя удостоверение за раждане №1680/18.09.2024 г. на В. М. М., дете на моя доверител, договор за наем на недвижим имот от 21.03.2024 г., на който живеят с майката на детето му и трудов договор № 849/06.02.2024 г.

ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат представените доказателства, запознах се с тях.

ЖАЛБ.ПОДС. М. – Да се гледа делото.

По повод представените днес в съдебно заседание писмени доказателства, доколкото същите касаят личността на подсъдимото лице, съдът не намира пречка, дори напротив - желателно е да бъдат приети като такива по делото.

Що се касае до въпроса за хода на делото съдът не намира пречка за неговото разглеждане днес в съдебно заседание, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото удостоверение за раждане №1680/18.09.2024 г. на В. М. М., договор за наем на недвижим имот от 21.03.2024 г. и трудов договор № 849/06.02.2024 г.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, доколкото жалбата е бланкетна аз нямам какви доводи да изложа по тази жалба. Мога да кажа, че според мен присъдата е правилна, законосъобразна, съобразени са всички обстоятелства по твърденията на подсъдимия, съответно е отмерено справедливо наказание.

Считам, че в настоящото производство подсъдимият е извършил и опит за плащане, който не е попаднал в диспозитива на обвинението, а именно към „Ефбет“ тези инкриминирани плащания, този опит в 19:59:52 часа не е бил успешен за сто лева, тъй като това се е случило след като картата вече е била блокирана. Още веднъж това обстоятелство сочи за една престъпна упоритост при извършване на Д.ията, несъобразяване със законоустановения ред, с личната собственост и на установени престъпни навици - видно е, че Д.ието е извършено в изпитателния срок на предходна присъда.

Моля Ви да обърнете внимание също така, че два месеца след влизане в сила на тази присъда, след като се е сблъскал за пореден път с правосъдието, от месец ноември 2022 г. той върши настоящото деяние през месец януари 2023 г. и още веднъж това сочи на трайно установени престъпни навици, които датират от 2014 г..

По съображенията за недоказаност аз считам, че безспорно е установено в хода на производството, че без активни действия от потребителя е невъзможно да бъде извършена платежна операция, а всеки пък се изисква такава намеса, а не автоматично, каквито предположения са изказвани от подсъдимия в съдебно заседание, което считам, е една негова защитна версия.

На този етап няма какво да добавя и моля да потвърдите първоинстанционния съдебен акт.

АДВ. П. – Уважаеми Апелативни съдии, първото ми искане към Вас е да приемете, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин каквото е изискването на НПК и да оправдаете моя подзащитен за това, че не е извършил вменените му две престъпления, описани подробно в обвинителния акт, съответно и в присъдата на ОС Търговище. Защо считам така?

Второто обвинение, което е по чл.214, ал.1 от НК, видели сте с обв. акт, че там е при условията на чл.26 за две суми: първо за сумата от сто лева, а втората за 20 лв., които суми според прокуратурата и според съда, четейки неговите мотиви, са именно извършени от моя доверител чрез нанасяне на 2 удар в лицето и упражняване на натиск върху раменете да извърши нещо против волята си. Същевременно в съдебно заседание прокуратурата не поддържаше обвинението за сумата от 20 лв., като съдът намира обвинението в тази част за несъставомерно и недоказано, тъй като от доказателствата по делото се установявало, че непосредствено след извършване на плащането на тези 20 лв. подсъдимият е възстановил сумата от 20 лв. на пострадалия и по отношение на последният не е настъпила имотна вреда. Тоест съдът приема, че сумата е възстановена и не е настъпила имотна вреда като това действие също според съда е извършено чрез сила и натиск. Другата сума, която е предмет на обвинението цялата също е възстановена почти непосредствено след това на пострадалия. Тоест двадесетте лева щом са възстановени веднага не е налице имотна вреда и обвинението е несъставомерно, другата сума също е възстановена изцяло на пострадалия, но за нея е осъден, което според мен е едно противоречие в мотивите, като ще обоснова и второто си искане пред Вас.

Също така в крайна сметка съдът е приел, че принудата, всъщност има две действия - нанасяне на удар в лицето и упражняване на натиск върху раменете. По делото безспорно е установено, че пострадалият Симеонов е младеж с доста сериозни ментални проблеми, психиатрични, той е лекуван в болнично заведение, психиатрично в гр. Търговище и буквално наистина от досъдебно, разпит пред съдия, съдебни заседания доста често си сменяше показанията, които даваше, но в крайна сметка той заяви, както е заявил преди това при разпита си пред съдия на досъдебното производство, че всъщност М. никога не го е удрял по лицето. В крайна сметка обаче съдът приема, че това е така и то е включено като част от изпълнителното деяние на принудата. В същото време на стр. 11 от мотивите, където съдът обяснява от обективна страна какво е установено, най-долу пише следното: По делото е безспорно доказано, че подсъдимият е упражнил физическа принуда чрез натискане по раменете на Симеонов и принуждавайки го да седне на пейката и по този начин го принудил да извърши нещо противно на волята му. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в използване от подсъдимия М. на физическа принуда от момента когато е бил натискан да седне на пейката, като действията на Симеонов са продиктувани и мотивирани от възникналия у него основателен страх за здравето му. Тоест тук въобще не става въпрос за нанесен удар в областта на лицето, а за натискане по рамото да седне на пейката. В крайна сметка какво приема съда, има ли такъв удар, няма ли, за мен остава много спорно с оглед това, че четейки мотивите в едната част той приема че има, така приема и в съдебния си акт, от друга страна при тълкуване на обективната страна на Д.ието никъде не споменава за такъв удар.

По отношение на другото престъпление по чл.249 от НК, всички свидетели по делото, абсолютно всички са категорични, че след въвеждането на данните от кредитната карта на пострадалия Симеонов същите данни са били изтрити от профила на М. в „Ефбет“. Всички заявяват това обстоятелство. Тоест при положение, че тези данни са изтрити след това 3 според нас и ние се чудим, говорейки с него много пъти как се е получило това зареждане на сумите защото всички казват, че данните са изтрити, въпреки това има зареждане. Тоест ние твърдим, че няма умисъл за извършване на това престъпление на тези суми. В крайна сметка с исканите справки от „Ефбет“ така и не получихме конкретен отговор на конкретен въпрос дали е възможно да се получават суми като бонуси на играч, които се дават при достигане на определен резултат при определено влизане в техния сайт и т.н. Такъв отговор на този въпрос „Ефбет“ не даде. Доверителят ми твърди, че е сметнал, че тези суми са под формата на някакъв бонус и за това ги е изиграл и потвърдил всички тези плащания. Пак казвам, всичките свидетели са категорични, че данните от картата са били изтрити след въвеждане на първата сума от 20 лв. За това аз считам че няма какъвто и да е умисъл за извършване на това престъпление.

Второто ми искане пред Вас е евентуално да приемете, че е налице съществено процесуално нарушение и да върнете делото за ново разглеждане поради доводите, които изложих пред Вас. В крайна сметка аз не мога да си обясня при съща фактическа обстановка приета от съда, при наличие на принуда, защото в този текст няма алинея за маловажност, той приема, че сумата от 20 лв. е възстановена веднага и поради това Д.ието е несъставомерно, тъй като не е причинена имотна вреда. Да, но виждате по делото, че и другата сума е възстановена, а за това има повдигнато обвинение, поддържано обвинение съответно и той е осъден, което за мен не знам как да го обясня и как да приема това нещо реално по принцип.

Съдът не е отговорил и на този въпрос и няма нито един ред в мотивите си именно показанията на тримата свидетели и на подсъдимия по делото, че след вкарването на сумата от двадесет лева данните от дебитната карта са били изтрити лично от него и всички са видели това, тоест той няма как впоследствие за да ползва и да върти тази рулетка или каквото е там в този сайт наново да ползва тези данни щом веднъж те са били изтрити и не са били запаметени.

На следващо място, на стр.9 от мотивите, предпоследния абзац започва, че Д.ието е извършено на 24.11.23 г., което всъщност не е вярно, Д.ието е извършено на 24.01.23 г.

На следващо място относно принудата. В крайна сметка съдът приема, че има нанасяне на удар в лицето като изпълнително Д.ие. В крайна сметка след това в мотивите си твърди или поне никъде не го споменава това Д.ие като при положение на два пъти и в съдебно заседание и на разпита в досъдебното производство самият пострадал заявява, че такива удари не са му налагани.

Пак казах и на съда има един удар, който е доказан след приключване на случката, но той е от страна на другия свидетел – на него защо никой не му търси отговорност ако въобще има някаква проявена агресия по този случай и би трябвало той да отговаря, а не моят доверител да отговаря за това нещо. В крайна сметка за тези пари, за тези 100 лв. те са били в свид. Л. и после при 4 обиска в полицията той ги е предал, тоест те не са били в моя доверител, той няма никакъв интерес да върши тези действия тъй като ако е имал както се твърди и съдът приема, че има някакви неустановени като приема сумата 15 лв. неуредени стари финансови отношения между пострадалия и свид. Л. М., те не са били между моят доверител и той няма нищо причинно в цялата тази история. Тоест четейки мотивите на съда веднъж разбираме едно нещо, после съвсем друго не знам, но според мен има съществени противоречия в самите мотиви към съдебния акт.

Третото ми искане към Вас алтернативно ако приемете, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин е да намалите така наложените наказания като приложите разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК. Отделно от обстоятелствата, които съдът е приел като смекчаващи вината обстоятелства при определяне на наказанието считам, че допълнително следва да се приемат представените в днешно съдебно заседание писмени доказателства а именно, че той преди три месеца стана баща на момченце, има семейство, живеят в гр.

Варна, работи на трудов договор, така че смятам тези неща като една индиция за неговото поправяне и за водене вече на съвсем нормален и пълноценен живот без сблъскване със закона и НК.

Четвъртото ми искане пред Вас е свързано с това, че ако приемете, че той е виновен, алтернативно считам, че съдът неправилно при превеждане на основание чл.68 на присъдата от пет месеца по основната присъда е определил първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг“ като се е позовал на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“, като действително новото, плюс старото наказание, надвишават две години, но в конкретния случай ще цитирам само Решение № 391/26.10.23 г. на ВКС по НД № 522/23 г. на Второ НО, където върховните съдии са приели, че тази разпоредба касае само наложеното по съответното производство наказание, но не и привежданото в изпълнение. Тоест коментирайки и цитирайки това тълкувателно решение би следвало двете години да бъдат при строг режим, но петте месеца да бъдат при общ режим.