Решение № 116 от 12.05.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

***6 гр. гр. Добрич, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Ж.

С. Т. Ангелов при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20243200500135 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е за въззивното обжалване на решение № 260001 /24.02.2023 год. по гр. д.№ 73/2021 год. на Районен съд Каварнаарна, поправено с решение № 260000 /09.01.2024 год. по гр. д.№ 73/2021 год. на Районен съд Каварна ,с което е отхвърлен предявения от Н. А. Я., ЕГН **********, Г. В. С., ЕГН ********** чрез майка и законен представител Н.

А. Я., С. В. С. , ЕГН ********** и В. В. Г., ЕГН ********** срещу С. Г. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, чрез който да бъде установено, че Н. А. Я., ЕГН ********** е собственик на ½ ид.ч.

,придобита в СИО, по време на брака й с В. Г. С., а С. В. С. , ЕГН ********** е собственик на 1/6 ид.ч. , Г. В. С., ЕГН ********** е собственик на 1/6 ид.ч. , В. В. Г., ЕГН ********** е собственик на 1/6 ид. ч., тримата като наследници на В. Г. С., починал на *** год. от имот с идентификатор ***,представляващ р.х. *** ,със застроена площ 34 кв.м.,2 етажа, построена в УПИ -1 за безпарцелно застрояване в кв.1 ,находящ се в СО “К.“ гр. Ш..

Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от адв.К. Р. жалба рег.№ 260094/29.03.2023 год., уточнена с молба рег.№ 1

260230/20.09.2023 год.,като процесуален представител на Н. А. Я. и Г. В. С. и от адв. Т. С. жалба рег.№ 260093/28.03.2023 год.,уточнена с молба рег.№ 1917/20.03.2024 год. ,като процесуален представител на С. В. С..

Първоинстанционния съдебен акт се обжалва в цялост, като въззивниците извеждат правния си интерес от съдържанието му по чл.236 т.4 и т.5 , съдържащо произнасяне по иск на В. В. Г.,конституирането на която е поискано и допуснато от КРС в хода на делото и което съставлява пречка претенциите на С. В. С. и Г. В. С. ,като наследници на В. Г. С. , да бъдат разгледани в заявения от тях обем от по ¼ ид.ч.

При данни, че обжалваното решение е било връчено на въззивниците,чрез процесуалните им представители на дати 17.03. 2023 год. и 21.03.2023 год., жалба рег.№ 26004/29.03.2023 год. и жалба рег.№

260093/28.03.2023 год. са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирани страни и носители на правото да предявят въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната им сфера чрез отхвърляне на исковите претенции и е процесуално допустима.

С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение се настоява , то да бъде изцяло отменено и постановено ново по съществото на спора за уважаване на вещната претенция по чл. 124 ГПК ,във връзка с чл. 79 от ЗС.

Въззивниците възразяват срещу фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд ,че не са доказани собственическите им права върху имота , формирани без да бъде направена преценка на всички относими доказателства и единствено въз основа на недостоверени показания на заинтересовани свидетели ,респ.несъобразяване на свидетелски показания и писмени доказателства относно фактите , от кого и с чии средства е извършено и финансирано строителството на р.х., въвеждането й в експлоатация и поддръжката й , сключването на договорите за предоставяне на комунални услуги ,кои са лицата осъществявали фактическата власт върху имота и с какво намерение .

Въззиваемата страна С. Г. С. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана по съображения ,че правото на собственост върху спорния имот е обект на негово притежание на договорно основание , а 2 ищците не са доказали наличието на елементите на фактическия състав на чл.79 от ЗС за придобиването му по давност.Акцентира ,че твърденията за симулативност на договора за придобиване право на строеж не били доказани с представяне на обратно писмо,не се установявало произхода на средствата за строеж на р.х. да са на неговия брат В. С. , имотът бил обитаван предимно през летните месеци от семейството на В. С., т.е. не непрекъснато , а след развода В.С. ползвал имота му ,но като държател.

Обжалваното решение е постановено въз основа на искова молба рег.№ 260458/11.02.2021 год. ,вписана в Службата по вписванията –Каварна с вх. рег.

№ *** , уточнявана в производството пред КРС с молби рег.№№ 260704/01.05.2021 год. и 261199/20.05.2021 год. ( цена на иска, изложение на обстоятелства) ,уточнявана в производството пред ДОС с молби рег.№№ 1962/21.03.2024 год. и с молба рег.№ 1917/20.03.2024 год., (изложение на обстоятелства и обем на претендираните права ),с която Н. А. Я., ЕГН ********** ,Г. В. С. , ЕГН ********** , със съгласието на своята майка Н. А.

Я., ЕГН ********** и С. В. С. , ЕГН **********,тримата от гр.В.,*** са предявили срещу С. Г. С. , ЕГН **********, от гр. В., *** искове за установяване ,че са собственици на имот с идентификатор *** ,представляващ р.х. ***, със застроена площ от 34 кв. м., 2 етажа ,построена в УПИ -1 за безпарцелно застрояване в кв.1, находящ се в СО “К.“ гр. Ш.

,съответно в обем от ½ ид.ч. за първия ищец и в обем от по ¼ ид.ч. за втория и третия ищец.

Претенцията е била основа на твърдения ,че Н. А. Я. и съпруга й В. Г.

С., съвместно със С.С.Т. закупили с договор от 2001 год. ,сключен с В. и Р.Й. , учреденото в полза на продавачите право на строеж на едноетажна р.х., както и такова им било учредено допълнително през 2006 год. В придобивните актове, като приобретател на правата фигурирал ответникът С.

Г. С. –брат на В. Г. С. ,вписан като такъв по лични причини и с уговорка правата да бъдат прехвърлени на Г. В. С..Строителството на р.х. било осъществено в периода 1999 год.-2001 год. , отпочнало и реализирано преди да бъде закупено правото на строеж,по уговорка с продавача, разрешил на С.Т. и В. С. да осъществяват строежа преди да бъде изповядана по нотариален ред прехвърлителната сделка.Сградата била изпълнена съвместно от съпрузите и С.С.Т. като близнак, с обособени две части с отделни входове ,всяка от които самостоятелен обект с отделен идентификатор. Сградата – 3 близнак била присъединена към електро и водоснабдителната мрежа с отделни партиди за всяка една от частите й , открити на името на В. С. и на С.Т.. Всички строително монтажни работи на частта с идентификатор ***, довършване, обзавеждане и озеленяване на прилежащия терен били извършено съвместно и със средства на съпрузите Н. Я. и В. С. , а сградата се ползвала от тях за живеене считано от 2004 год. За посочения период Н. и В. С. заплащали данъчните задължения за имота , комуналните разходи и тези за поддържане на имота , открито афиширали пред всички намерението си за своене, а съседите ги познавали като собственици на имота.

Бракът на съпрузите бил прекратен с решение № *** год. по гр. д.№ *** год. на ВРС. В. С. починал на дата *** год. и негови наследници по закон били низходящите му –втория и третия ответник (син и дъщеря).Фактическата власт върху имота била упражнявана съвместно от Н. и В. С. считано от 1999 год. и до развода им ,както и от последния до смъртта му на *** год. спокойно и необезпокоявано. На тази дата ключът за сградата бил взет от ответника, като препятствал ползването на имота от ищците. След смъртта на В. С. , имотът не се ползва,стопанисва и владее от никого.Бил с разбити сервизни помещения и тънел в разруха.През 2023 год. ,Н. Я. била уведомена от служители на ВиК дружество за възникнала в имота авария , която те отстранили в нейно присъствие и след като тя ги допуснала в имота в присъствие на адвокат и ключар.През месец август *** год. било прекъснато подаването на електрическа енергия , а през 2023 год. и водоподаването на имота .

Интересът на ищците от предявяване на установителен иск бил наличен и обусловен от факта, че като собственици на имота не разполагат с официален удостоверителен документ за правата си.

Както в първоначалната искова молба , така и с извършените уточнения в производството пред въззивния съд, ищците Н. А. Я., ЕГН ********** ,Г.

В. С. , ЕГН ********** и С. В. С.,ЕГН ********** отправят искане да бъдат установени спрямо С. Г. С. , ЕГН ********** правата им на собственост по отношение на имот с идентификатор *** ,представляващ р.х. ***, със застроена площ от 34 кв. м., 2 етажа ,построена в УПИ -1 за безпарцелно застрояване в кв.1, находящ се в СО “К.“ гр. Ш. ,съответно от Н. А. Я. в обем от ½ ид.ч. , придобита по давност в СИО по време на брака й с В. Г. С. и от Г.

В. С. и С. В. С. в обем от по ¼ ид.ч. ,придобита по наследство.

4

Ответникът С. Г. С. е оспорил вещната претенция с подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№261041 /20.04.2021 год. ,като е посочил нередовното й заявяване без на страната на ищците да е включен наследник на В. С. - неговата дъщеря В. В. Г.,която следвало да участва в процеса като ищец.Ответникът бил носител на правото на строеж ,придобито по договори от 2001 год. и 2006 год.,а сградата за построяването на която е учредено е завършена през 2007 -2008 год.Между него и покойния му брат и ищцата липсвали уговорки за прехвърляне на р.х. на тях или сина им.В. С. посещавал често имота, особено след развода си , а ответника,живущ и ангажиран в гр.В. му го бил предоставил за ползване, тъй като брат му живеел в района и можел да го наглежда,респ.той даже заявявал желание да заплаща наем за предоставеното му ползване,т.е. приживе В. С. е бил държател на имота.

Бившите съпрузи Н. и В. С. не били придобили по давност правото на собственост на р.х.-те не съжителствали съвместно от 2015 год. и даже да били ползвали имота, то след този момент владението им било прекъснато, вън от горното не били афиширали намерение за своене и непрекъснато , безпроблемно,открито и необезпокоявано владение повече от 18 години.

В хода на производството ,служебно и по искане на ответника, от Районен съд Каварна са били давани указания на ищците с разпореждания №№ 260272/26.04.2021 год. ,260322 /25.05.2021 год. ,както и определение от проведено на дата 30.03.2022 го. с. з. за отстраняване на нередовности на исковата молба и конституиране на трето неучастващо по делото лице като ищец .

В изпълнение на тези указания , ищцата Н. А. Я. е депозирала на дата 31.03.2022 год. молба за конституиране като страна по делото на В. В. Г.,ЕГН **********,в качеството й на наследник на В. Г. С. (низходяща от първа степен), а съдът с определение № 260017/07.04.2022 год. е конституирал същата като ищец, обикновен другар на първоначалните ищци.

С разпореждане № 260052 /21.04.2022 год. ,първоинстанционния съд е указал на ищеца В. В. Г. ,че следва с нарочна писмена молба изрично да заяви дали желае да се включи в производството за установяване собствеността по отношение притежаваната от нея идеална част от имота.

С отговор рег.№ 260249/05.05.2022 год. В. В. Г. e заявила желание за участие по делото и в качеството си на ищец е изразила становище за 5 неоснователност на исковата претенция ,оспорила е верността на всички изложени от първоначалните ищци твърдения и че счита спорния имот за притежаван от ответника С. С. -нейн чичо и лицето С.С.Т. в съсобственост.

С определение № 214/11.03.2024 год. по в.гр.д.№ 135/2024 год., въззивният съд е счел,че даваните от Районен съд Каварна указания във връзка с конституиране на страна по делото са в нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл.6 от ГПК и разпоредбата на чл.26 ал.1 и 2 от ГПК , надхвърлящи служебните правомощия на съда по чл.7 от ГПК, в отклонение от правилата на чл. 215 и чл. 216 от ГПК,както и при неразбиране, че съдържанието на гражданскоправния спор определя както интереса от водене на делото, така и надлежните страни в процеса на страната на ищеца и ответника . Недопустимо на първоначалните ищци са били давани указания от първостепенния съд ,да предявят иск от името на трето неучастващо по делото лице . Същото е заявило желание за участие по делото като ищец, което е възможно с предявяване на иск по чл.125 от ГПК, който евентуално да бъде съединен за разглеждане в производството и за което следва да бъде подадена искова молба,отговаряща на изискванията за редовност по чл.127 и чл.128 от ГПК , на което подадения от В. В. Г. отговор рег.№