Решение № 720 от 12.10.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Казанлък, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20265510102165 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от ЗАД „АРМЕЕЦ”, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от К.С.В. - Изпълнителен директор и М.П.И. - Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.Н., против Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление:

********** представлявана от Председателя на Управителния съвет. Твърди се, че на 05.05.2021 г, при движение по второкласен път Републикански път II55, част от Републиканската пътна мрежа на България в участъка от гр. Г., посока към гр. В.Т., на около 1 - 2 км преди с. П., настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП). Лек автомобил „**********” с ДР № ********** пропаднал в дълбока дупка на платното. Препятствието не било обезопасено и сигнализирано с пътни знаци на платното за движение и причинило ПТП с материални вреди. Твърди, че констатираните от водача повреди по автомобила са следните: срязана предна лява гума и увредена предна лява джанта, придвижване с пътна помощ до гр. В.Т.. За процесното МПС бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец”, Клауза - „П” - Пълно каско, с полица № ********** и период на застрахователното покритие 11.12.2020 г. 00:00:00 ч. до 10.12.2021 г. 23:59:59 ч. След събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, в застрахователното дружество била образувана ликвидационна преписка (щета) № **********. Застрахованият лек автомобил бил огледан от експерти на застрахователното дружество и били описани повредите, причинени в 1 резултат на горепосоченото ПТП. По щетата бил определен начин на обезщетяване по представени фактури за извършен ремонт. На 26.05.2021 г. застрахователят платил с банков превод сумата от 795 лв. (седемстотин деветдесет и пет лева) на собственика на автомобила. В хода на експертната дейност били извършени и ликвидационни разноски в размер на 10 (десет) лева, или общо обезщетението възлизало на сумата от 805 лв. (осемстотин и пет лева). Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „Армеец” било настъпилото застрахователно събитие по клауза „П” от Общите условия на сключения застрахователен договор. С плащането на застрахователното обезщетение, ЗАД „Армеец” изпълнил задълженията си по договора за имуществено застраховане, а именно да изплати одобреното по щетата застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, ЗАД „Армеец”, като застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС, след изплащане на застрахователно обезщетение встъпвал в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

Сочи, че когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. В точка 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС било прието, че суброгацията на застрахователя включвала и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47-49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Агенция “Пътна инфраструктура”, като юридическо лице, не била деликтноспособна, тъй като тя формирала и изразявала правновалидна воля чрез нейните органи физически лица и носела обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител, за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от Агенция „Пътна инфраструктура” работа. Съгласно тълкувателните разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговаряли по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници или служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не било установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Твърди, че по силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8. ал.

2 от Законът за пътищата (377), републиканските пътища са държавна собственост. Съгласно чл. 30, ал. 1. във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществявали от Агенция „Пътна инфраструктура”, която била длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да отстрани процесното препятствие, в това число и да запълни дупките на пътното платно, както и до извършването на ремонтните дейности - да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други. Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на републиканските пътища. Агенция „Пътна инфраструктура” следвало да осъществява тяхната поддръжка, като 2 осигурявала нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях.

Съгласно §1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на цитирания закон „поддържането” било система от задължения, осигуряващи безопасно движение по пътищата, тяхната охрана и защита. Наличието на несигнализирана и необезопасена неравност или каквото и да е препятствие на пътното платно, представлявало неизпълнение на посочените задължения и ответникът носел отговорност за причинените от бездействието му вреди на трети лица. Тъй като Агенция „Пътна инфраструктура” като юридическо лице изпълнявало своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени лица, те носели деликтна отговорност, в случай, че не са взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по републиканските пътищата. Непосредствено задължение на служител на Агенция „Пътна инфраструктура” било да следи за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на препятствие или неравност на пътното платно, което не трябвало да създава опасност за движението по пътя.

Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от Агенция „Пътна инфраструктура” за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлявало противоправно деяние (действие или бездействие), което било в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Тъй като съответното лице, на което Агенция “Пътна инфраструктура” възложила Изпълнение на задължението за поддържане изправността на пътното платно на процесния път, виновно не изпълнило тези свои задължения (бездействало), със своето противоправно поведение причинило имуществени вреди на собственика на лек автомобил „**********” с ДР № **********, поради което възниквала обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа Агенция „Пътна инфраструктура”. Сочи, че ЗАД „Армеец”, в качеството си на застраховател, встъпвало в правата на увредения по силата на факта, че изплатило застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниквало суброгационно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения) причинили имуществени вреди на собственика на лек автомобил „**********” с ДР № **********. С писмо с изх. № ********** г., придружено с ликвидационната преписка по щета № **********, получено от ответника на 11.06.2021 г., поканили ответника доброволно да заплати сумата от 805 лева (осемстотин и пет лева), но същата не била заплатена. Ответникът бил в забава от 14.06.2021 г., но тъй като предложили 14-дневен срок за доброволно плащане на регреса, същият следвало да се счита в забава от 27.06.2021 г., поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендира лихва за забава в размер на EUR 158,95 (сто петдесет и осем евро и деветдесет и пет евроцента) равняващи се на BGN 310.88 (триста и девет евро и осемдесет и осем евроцента) по официалния 3 курс на БНБ за евро, върху главницата в размер на BGN 805,00 (осемстотин и пет лева), равняващи се на EUR 411,59 (четиристотин и единадесет евро и петдесет и девет евроцента) по официалния курс на БНБ за евро, за периода от 22.04.2023 г. до 22.04.2026 г. Твърди, че до настоящия момент регресната претенция не е възстановена. Поради изложените по-горе обстоятелства за ЗАД „Армеец” се породил правен интерес от завеждане на настоящото дело срещу Агенция „Пътна инфраструктура”. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, да заплати на ищцовото дружество сума в размер на EUR 411.59 (четиристотин и единадесет евро и петдесет и девет евроцента), равняващи се на BGN 805,00 (осемстотин и пет лева), по официалния курс на БНБ за евро, представляваща дължимо, но неизплатено регресно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на EUR 5,11 (пет евро и единадесет евроцента), равняващи се на 10,00 лв. (десет лева), по официалния курс на БНБ за евро, ведно със законната лихва върху същата главница, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на присъдените суми.

Претендира присъждане на лихва за забава в размер на EUR 158.95 (сто петдесет и осем евро деветдесет и пет евроцента), равняващи се на BGN 310,88 (триста и девет лева и осемдесет и осем стотинки), по официалния курс на БНБ за евро, върху главницата в размер на BGN 805,00 (осемстотин и пет лева), равняващи се на EUR 411,59 (четиристотин и единадесет евро и петдесет и девет евроцента) по официалния курс на БНБ за евро, за периода от 22.04.2023 г. до 22.04.2026 г. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка: **********. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен и като такъв го оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба, за които се твърди, че са причина за уврежданията. Оспорва настъпването на застрахователно събитие.

Оспорва твърдението, че съществувало посоченото в исковата молба препятствие на пътя. Оспорва, че настъпването на застрахователно събитие било причинено от трето лице, което отговаря пред застрахователя въз основа на правилата на деликтната отговорност, както и наличието на причинноследствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и наличието на неравност на пътя, който следвало да се стопанисва от държавата в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура”. Оспорва механизма на ПТП и причините за настъпването му. Счита, че щетите били в резултат от друго произшествие. Оспорва мястото на настъпване на произшествието. Оспорва твърдението, че процесното ПТП настъпило на път от републиканската пътна мрежа. От описанието на местоположението не можело да се направи извод за точното място на настъпване на произшествието. Оспорва причинната връзка между твърдяното ПТП и настъпилите вреди. Счита, че между страните по застрахователния договор не били налице достатъчно и обосновани данни, които да пораждат за застрахователя задължение за заплащане на причинените 4 щети. Счита, че не било налице валидно застрахователно правоотношение; не било налице действащо към момента на произшествието застрахователно покритие; че ищецът не е спазил разпоредби от собствените си условия, обективирани в застрахователната полица и действащите към момента Общи условия за застраховка Каско на МПС и не били налице основания за изплащане на търсеното обезщетение. Причинените повреди по автомобила в процесния случай не следвало да бъдат обезщетявани, съответно изплащането им от застрахователя било по негова преценка без да са налице договорните предпоставки за това. Поради тази причина отговорност за плащането не следвало да носи Агенция „Пътна инфраструктура”. Застрахователят не изпълнил собствените си Общи условия за застраховка „Каско на МПС” и извършил плащане без да направи проверка на обстоятелствата по настъпване на ПТП и без да са представени всички изискуеми документи от застрахования и лицата, на които е представено застрахованото МПС за ползване и/или съхранение. Съгласно Общите условия при настъпване на застрахователно събитие Застрахованият бил длъжен да уведоми незабавно всички компетентни според вида на застрахователното събитие органи, като в случай на ПТП, настъпило докато той управлявал МПС, да поиска да му бъде направена проба за алкохол, да представи писмени обяснения, като изложи подробно всички обстоятелства за настъпването на застрахователното събитие; при изискване от застрахователя да посочи точното място на настъпване на застрахователното събитие, като придружи представител на застрахователя до него. В противоречие с въведените от застрахователя изисквания не била извършена никаква проверка дали причините за настъпване на произшествието не се състоят изцяло в действията на водача на лекия автомобил и дали не шофирал под въздействието на алкохол, нито му е изисквано подробно описание на обстоятелствата. Вина за ПТП имал изцяло водачът на пострадалия автомобил, който можел и следвало да се съобрази с конкретните условия на видимост и скоростта на движение на съответния пътен участък и да спре пред всяко предвидимо препятствие – чл. 20 и чл. 2 от ЗДП. Неспазването на посочените норми и правила за движение довело до настъпването на ПТП. В условията на евентуалност релевира, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, възражение за съпричиняване, породено от действията на водача, който не контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство в конкретните условия, за да бъде в състояние да предотврати ПТП в случай на възникване на опасност. По искането за лихва, счита искането за неоснователно. Не била налице надлежно отправена регресна покана, тъй като същата била неправилно отправена до Областно пътно управление - С.З., като към този адресат било насочено и искането за плащане. По силата на чл. 21, ал. 2 от ЗП, Агенция „Пътна инфраструктура” била юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството със седалище гр. С., със специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. Като специализирано звено, Областно пътно управление 5