Решение № 227 от 24.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Добрич, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230201164 по описа за 2022 година И за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл.

Д., ул. „...“ № ..., срещу Наказателно постановление № 22-0255-000134 от 19.08.2022 г., издадено от Началник Група в ОДМВР – Добрич, Второ РУ Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно да бъде отменено, като се сочи, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е бил наказан, както и се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на акта, които водят до отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, но се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото 1 доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира, че същата е процесуално допустима, като депозирана от лице, притежаващо активна процесуална легитимация в законоустановения срок, като съобрази, че по административно-наказателната преписка не са налице доказателства за надлежното връчване на НП лично на нарушителя. На екземпляра, находящ се на л. 17, на гърба е посочено, че НП е връчено по чл.

58 от ЗАНН на 24.08.2022 г. и е влязло в сила на 08.09.2022 г. Съдът обаче не приема да е било осъществено връчване по смисъла на чл. 58 от ЗАНН, доколкото не са били изпълнени предпоставките за това.

По-конкретно, съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, като в алинея втора на посочения законов текст е предвидено, че в случаите, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, следва да се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Тъй като в чл. 58 от ЗАНН не се съдържа регламентация относно реда за съобщаване на наказателни постановления на юридически лица, по силата на препратката на чл. 84 от ЗАНН, се прилагат съответните правила в НПК. Разпоредбата на чл. 180 от НПК регламентира връчването на призовки, съобщения и книжа в случаите, когато лицето е било установено на адреса (ал. 1) и в случаите, когато не е било установено на адреса (ал. 2-4). В случая по делото липсват доказателства кой и на коя дата е посетил известния по делото адрес на наказаното лице, какво е установил, имало ли е други пълнолетни лица на адреса, от кого са данните за евентуално отсъствие и т. н. Приложеното по преписката Писмо рег. № 255р8013/24.08.2022 г. /л. 15/ не дава отговор на поставените въпроси около връчването на НП и в този смисъл не води до възможността за преценка дали са налице условията за връчване по смисъла на чл. 58а от ЗАНН.

В случая, административно-наказващият орган, чиято тежест е да докаже редовността на връчването на наказателното постановление, не е установил надлежното му връчване на жалбоподателя. Поради това не е започнал да тече срок на обжалване на наказателното постановление, т. е. жалбата, подадена срещу него не е просрочена. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Определение от 06.03.2017 г. по ч.к.а.н.д. № 77/2017 г. на АдмС – Добрич и Определение № 81 от 07.03.2017 г. по ч.к.а.н.д. № 78/2017 г. на АдмС – Добрич/.

Ето защо, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес и в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

2

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган, в присъствието един свидетел – очевидец, присъствал на установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и в присъствието на жалбоподателя, след което му е надлежно връчен.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

АУАН съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При запознаване със съдържанието на АУАН нарушителят е посочил в графа „обяснения/възражения” „не“. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е подписал акта и същият му е бил връчен по надлежния ред. В законоустановения срок нарушителят не е депозирал писмени възражения по реда на ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган, съгласно приложената Заповед рег. № 357з-924-07.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР Добрич (л. 79) и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

В хода на производството съдът установи следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 04.08.2022 г. около 18,10 ч. С. С. управлявал лек автомобил марка „....” с рег. ... по ул. „...“ в с. С., обл. Д., когато пред бензиностанция „...“ бил спрян за проверка от св. Й. С. Й. и св. Т. Г. П. – п. сл. към Второ РУ на ОД на МВР - Добрич.

В хода на проверката възникнала необходимост от тестване на водача за наличие на упойващи вещества, като С. бил откаран в сградата на Второ РУ Добрич, където отказал да бъде тестван с техническо средство „Drug Test 3

5000 STK“ с инв. № 0036.

Св. Й. издал на жалбоподателя Талон за медицинско изследване с бланков № 101292 /л. 21/ с указан срок, в който следвало да даде кръвна проба. Тъй като С. отказал да даде кръвна проба и урина за анализ, св. Й. записал това обстоятелство в талона, както и отказа на водача да бъде тестван с техническо средство, след което талонът бил подписан от С. и му бил връчен по надлежния ред.

При така установената фактическа обстановка св. Й. С. Й. в присъствието на жалбоподателя и на св. П. образувал процесното административно-наказателно производство, като съставил АУАН Серия АД, бл. № 217724, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и описал подробно обстоятелствата, установени в хода на проверката.

Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган издал процесното НП, в което описвайки установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и н е изпълни предписание за химоко-лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.”, като на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на нарушителя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР били отнети 12 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Й. и П., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства - Жалба от С. Д. С. с рег. № 18307/24.10.2022 г.; Заверено копие на Молба до Второ РУ на МВР; Заверено копие на Писмо с рег. № 255000-3863/05.09.2022 г.; Писмо с рег. № 255000-4859/10.11.2022 г.;

Докладна записка с рег. № 255р-8013/04.08.2022 г.; НП № 22-0255000134/19.08.2022 г.; ЗППАМ № 22-0255-000045/05.08.2022 г.; ЗППАМ № 220255-000046/05.08.2022 г.; АУАН Серия АД, бл. № 217724/04.08.2022 г. към НП -22-0255-000134; Талон за изследване № 101292; Справка за нарушител водач – 3 л.; Молба с рег. № 255000-4817/07.11.2022 г.; Писмо с рег. № 255000-326/23.01.2023 г.; Копие на Писмо с рег. № 255000-39/04.01.2023 г.;

Копие на Писмо с рег. № 8468/20.12.2022 г.; Копие на Писма с рег. № 2550004859/10.11.2022 г.; Копие на Писмо с рег. № 255000-4858/10.11.2022 г.; Копие на Молба с рег. № 255000-3836/01.09.2022 г.; Писмо с рег. № 2550001565/31.03.2023 г.; Заповед с рег. № 357з-924-07.04.2022 г. – 3 л.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са взаимодопълващи се, обективни и водят до установяване на непротиворечива и хармонична фактическа обстановка.

4

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от събраните доказателства, съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.” Разпитани в качеството на свидетели, актосъставителят Й. и св. П. потвърждават констатациите в АУАН. Съдът изцяло кредитира гласните доказателства, съдържащи се в показанията на двамата свидетели, като обективни, непротиворечиви и взаимодопълващи се, тъй като те които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, а именно, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС.

Ето защо, от събраните в съдебното производство доказателства по безспорен начин се доказва вмененото на жалбоподателя административно нарушение по горния член. С показанията си разпитаните свидетели по безспорен начин установяват, че именно жалбоподателят е управлявал МПС на 04.08.2022 г. непосредствено преди да бъде спрян от контролните органи, като в хода на последвалата проверка е отказал да бъде тестван с установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.