Решение № 2496 от 03.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2496 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330112931 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу А.

И. К., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1000 лева- главница, дължима по Договор за паричен заем „Кредирект“ № .............. от .............., сключен между „Сити Кеш“ ООД и А. И. К., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от ..............; сумата от 268, 12 лева – договорна лихва за периода от .............. до ..............; сумата от 156, 71 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от .............. до .............., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.07.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4584/ 07.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9861/ 2023 г., по описа на Районен съд- Пловдив, XVII- ти гр. с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит № .............. от .............. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 1000 лв., която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания на 18 месечни вноски до дата 15.07.2021г. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда всички вземания по същия са падежирали. С Договор за цесия от .............., вземанията по процесния договор за кредит били прехвърли на ищеца. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора.

Поддържа се, че длъжникът не е изпълнил точно задължението си по кредитното 1 правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Изтъква се, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Сочи се, че при формиране размера на ГПР, вземането за неустойка при непредставяне на обезпечение по чл. 6.2 от договора не е включено. Изтъква се, че непосочването на конкретните компоненти, формиращи ГПР по договора води до цялостна недействителност на кредитното правоотношение. Излагат се и аргументи, че с включване на неустойката по чл. 6.2, ГПР по договора превишава императивно разписания чл. 19 ЗПК максимум. Възразява и че по договора са осъществени плащания от страна на ответника, като моли същите да бъдат съобразени в случай, че се приеме, че се дължи главницата. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото е отделено като безспорно, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Сити Кеш“ ООД като заемодател и А. И. К. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем „Кредирект“ № .............. от .............. / л. 12- 13 /, по силата на който ответникът е усвоил сума в размер от 1000 лв. В тази връзка, съдът приема, че сумата от 1000 лв. е предадена на ответника със сключването на договора за кредит (чл.6.4), като това обстоятелство не се оспорва и с отговора на исковата молба.

Отразеният в договора за кредит фиксиран годишен лихвен процент е 40, 05%, годишният процент на разходите е 48, 20 %, а задължението следва да се погаси на 18 месечни вноски до 15.07.2021г. Съобразно чл. 6.1 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) поръчител (едно или две физически лица) или 2) банкова гаранция.

Поръчителите следва да отговарят на установените в чл. 33 от Общите условия на ищеца (същите фигурират в кориците на заповедното производство), кумулативно поставени условия, а именно: да имат осигурителен доход общо в размер на най- малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не за заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение, съобразно чл. 6.2 от Договора за кредит, в тежест на длъжника се възлага задължението да заплати на кредитора неустойка в размер от 2018, 36 лв., която кредиторът е разсрочил в погасителния план към Договора и която се добавя към всяка анюитетна вноска /л. 12 от делото /.

Не съществува спор между страните и с доклада по делото е отделено за 2 безспорно и че вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени (цедирани) на ищеца “АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от .............. и приложенията към него (всички документи, касаещи осъществената цесия фигурират в кориците на заповедното производство).

Съобразно изричната клауза на чл. 4.3 от договора за цесия, цедентът е делегирал съответно право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза /л. 71- 73/ и защитата му в ОСЗ проведено на 27.03.2024г. се изяснява, че чистата стойност на усвоената от длъжника сума възлиза на 1000 лв. В своето заключение експертът е посочил, че при формиране на ГПР по договора, кредиторът е взел предвид единствено вземането за възнаградителна лихва. Отразено е, че ако бъде включено вземането за неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 6.2 от договора, ГПР се равнява на 280, 16% (или увеличение на ГПР спрямо зададената в договора величина с 231, 96%). Експертът е отразил и че ответната страна като заемател е заплатила по процесния договор за кредит сума в общ размер от 970 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесните суми: съобразно представения и фигуриращ в заповедното производство Договор за продажба и прехвърляне на вземания от .............. (делегиращ съобразно своя чл. 4.3 право на цесионера да уведоми длъжника) се установява, че именно ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е титуляр на процесните вземания. Последното обстоятелство не се оспорва от ответната страна и е отделено за безспорно с доклада по делото. Съдът счита за нужно да посочи и че не е налице пречка от процесуално или материалноправно естество, длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия в хода на процеса с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея (изрично в тази връзка- Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., II- ро отделение). Нужно е да се акцентира и върху обстоятелството, че в рамките на настоящия процес ответникът участва лично (чрез упълномощен процесуален представител), а не чрез назначен особен представител. Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът- длъжник следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

По отношение на възраженията, касаещи действителността на кредитното правоотношение, възникнало между първоначалния кредитор и ответника: длъжникът по кредитното правоотношение може да релевира срещу цесионера всички свои материалноправни възражения, които би имал и срещу първоначалния кредитор (цедента). Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Сити Кеш" ООД като заемодател и А. И. К. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лв. (и която сума е усвоена от ответника- длъжник). Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител 3 по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съдът следи служебно за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства;

2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС; 4.) е налице неравноправна клауза- в тази връзка Решение на СЕС от 30.06.2022г. по дело С- 170/ 21 и Определение на СЕС от 17.01.2023г. по дело С- 379/ 21.

При осъществена самостоятелна преценка, съдът счита, че процесният договор за заем страда от пороци, налагащи извод за неговата недействителност. Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съобразно която разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. От прочита на чл. 5 от договора се кредит и от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се изяснява, че при формиране на ГПР е взето предвид единствено вземането за възнаградителна лихва, но не и това за неустойка по чл. 6.2 от договора в размер от 2018, 36 лв.

Непосочването на действителния размер на ГПР по договора, предвид недобросъвестното поведение на кредитора следва да се окачестви като пълна липса на този реквизит в процесния договор за кредит. В конкретния случай, съобразно чл. 6.2 от договора, кредиторът изисква заплащането на сума в размер от 2018, 36 лв. неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение.