Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 382 от 22.05.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 238/2024
Вид
Определение № 382
Подписан
22.05.2024
В сила
22.05.2024
Състав
Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Гергана Огнянова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Сливен, 22.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500238 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба против определение по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановено решение в частта за разноските и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Частният жалбоподател „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез представител по пълномощие, твърди, че първоинстанционният съд, с определение № 1100/26.03.2024 г., оставил без уважение молбата на дружеството за намаляване на размера на определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за Адвокатурата. Счита определението за неправилно и немотивирано, а определеното от съда възнаграждение за явно прекомерно.

От разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс и Закона за адвокатурата може да се направи извод, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и обоснован, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, като той не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела за една инстанция, според Наредба № 1/09.07.20004 г. е 400 лв. Нещо повече, съгласно утвърдената практика на СЕС, съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което дори може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в НМАВ ( в този смисъл е дело С-427/16 наСЕС). В Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г., ВКС, с оглед на това решение на СЕС, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение е използвал правилата на Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като тя не е издадена от съсловна организация, а въз основа на постановление на Министерския съвет. Съдът има възможност, отчитайки правната и 1 фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несързмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител. Проведеното исковото производство не е било с фактическа и правна сложност. Предметът на спора, с който е сезиран съдът не е сложен, релевантните факти не са многобройни, а дори стандартни, доколкото този адвокат е процесуален представител на множество ищци с еднотипни дела искове на потребител срещу дружества за бързо кредитиране. Предявяването на кумулативно съединени установителен и осъдителен иск (като осъдителното искане съдържа в себе си и установително такова) може да се разглежда и като злоупотреба с право.

ВКС нееднократно е посочвал, че искове се съединяват кумулативно, когато е необходимо да се защитят различни интереси. В настоящия случай, исковете се основават на едно и също правоотношение, срещу един и същ ответник, за защита на един и същ интерес. За да обоснове осъдителния иск ищецът е трябвало да докаже липсата на основание и съответно искането си за връщане на даденото без основание. И по двата иска, представената от ищцовата страна аргументация е една и съща, базирана на едни и същи доказателства, като се навеждат идентични доводи и твърдения. Следва да се отбележи, че ищецът обосновава искането си със свързаността на ответниците и правотношенията, възникнали по процесиите договори. От гледна точка на аргументацията на ищеца, предявяването на иска срещу двамата ответници е условие за неговата редовност и допустимост. В Определение № 127 от 5.12.2023 г. по ч.т.д. № 1202/2023 г., с което е оставена без уважение молба от процесуален представител да бъде увеличено присъденото му възнаграждение в размер на 450 лв. (тъй като са предявени няколко кумулативно съединени искове), ВКС посочва в мотивите, че няма как възнаграждението за осъществена безплатна правна помощ да е в размер почти равен на защитавания икономически интерес (2298,31 лв.). В настоящия случай, съдът е присъдил възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в размер надвишаващ материалния интерес по делото. В обобщение се иска да се намали присъденото адвокатско възнаграждение.

Подаден е писмен отговор на частната жалба, в който се поддържа, че е неоснователна. В случая е налице обективно кумулативно съединяване на установителен иск за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит в размер на 3697 лв. и осъдителен иск за връщане на недължимо платено по така посочения договор в размер на 1742 лв.

Търсенето на защита само с установителен иск би довело до необходимостта от водене на второ дело и предявяване на осъдителен иск. Същевременно търсенето на защита само с осъдителен иск би довело до липсата на сила на присъдено нещо спрямо действителността на договора, както и съответно до възможността за кредитора да се позовава на договора в последствие и да събира суми по него, както и за заличаването на същия от Централния кредитен регистър (ЦКР), поддържан от БНБ. Всеки от тези искове би могъл да бъде предявен и в отделно производство и тогава заплащането на адвокатско възнаграждение за всеки от тях не би било поставяно на дневен ред, но с оглед процесуална икономия това е направено в едно производство. Така с исковата молба са предявени 1 установителен иск и 1 осъдителен иск и са заплатени две държавни такси, като исковете са уважени в цялост.

2

Предвид стойността на предявените искове, претендираното възнаграждение е в размер на минимално уговорения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения („Наредба № 1“), а именно 669.70 лв. по предявения установителен иск и 569.04 лв. по предявения осъдителен иск или общо 1238.74 лв.

Неоснователни са изложените в частната жалба твърдения за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар спрямо фактическата и правна сложност на делото. В случая ищцата е усвоила кредит в размер на 2000 лв., а ответникът е изискал да бъде погасена сума в размер на 3742 лв. Използваната от кредитора „схема“ с неустойка за непредоставяне на гарант, комбинирана със задължителни застраховки и други задължителни финансови услуги по кредита, както и масово прилаганата практиката на кредиторите в този случай за криене на договори за кредит, гаранции и данни за погасените суми по тях, прави защита на потребителя изключително трудна. Въпреки извършването на защита по делото в писмен вид, тоест без физическо присъствие в съдебната зала, по същото са взимани своевременно становища и е извършвана защита във всички фази, предявявани са молби по хода по всяко заседание, изготвена е писмена защита и не на последно място своевременно са следени сроковете и извършваните от съда и страните процесуални действия. В обобщение иска да се потвърди определението.

С обжалваното определение № 1100/26.03.2024г. е отхвърлена молбата вх. № 3466/2024 година по входящия регистър на РС - Сливен, подадена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ********** като неоснователна. Съдът е приел, че в мотивите на съдебното решение изрично е посочено, че при формиране на извода и присъждане на разноските, правените възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение са приети за неоснователни. Липсват факти и обстоятелства, които да обосновават промяна на така формиран с решението извод.

Въззивният съд намира атакуваното определение за правилно. Уважени са изцяло двата предявени иска. По правилата на процеса при такъв изход на спора отговорността за разноски се възлага на ответника и той следва да заплати направените от ищцата съдебни и деловодни разноски. Доколкото тя е представлявана в процеса от адвокат, но в условията на чл. 38 от ЗА – безплатна адвокатска помощ, то съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от ЗА носещата тежестта на разноските страна следва да заплати възнаграждение пряко на адвоката, а неговият размер се определя от съда в съответствие с изр. последно – в размерите по НМРАВ.

Вярно е, че в т.2 на решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22 12 на СЕС, което има пряко действие в РБ, е прието, че „член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При 3 наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено под минималните размери, определени в съответните текстове на Наредба №1/2004г., но то трябва да се съобрази с вида на иска, характера и сложността на спора и обема на процесуалните усилия, положени от пълномощника. В случая по движението на делото пълномощникът е взимал своевременно становища и е извършвал защита във всички фази, предявявани са молби по хода по всяко заседание, изготвена е писмена защита и своевременно са следени сроковете и извършваните от съда и страните процесуални действия.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез представител по пълномощие, против определение № 1100/26.03.2024 г. по гр. дело № 3456/2023 г., с което е оставено без уважение молбата на дружеството за намаляване на размера на определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за Адвокатурата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4