Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 23.03.2022, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 40/2022
Вид
Решение № 53
Подписан
23.03.2022
В сила
23.03.2022
Състав
Веселина Топалова, Ива Димова, Симона Миланези

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Габрово, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20224200500040 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 6111 от 29.11.2021 г. на „ДАК888“ ЕООД, чрез адв. Д.Н. от ГАК против решение постановено по гр.д. № 312/2021 г. по описа на Габровски районен съд. Във въззивната жалба излага съображения, че решението е постановено при непълна фактическа обстановка и при липса на доказателства. Моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна „Лимекс тойс“ ЕООД, чрез адв. Р.Д., е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения. Счита, че решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Счита, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до правилните изводи по въпросите, които са от значение за спора- по делото е доказано наличието на облигационно отношение между страните за търговска покупко-продажба на играчки и доставката на стоките в претендирания обем, включително предаването на стоката в това количество, като са събрани доказателства относно възникнало задължение за плащане на уговорена цена.

При постановяване на решението си съдът е взел предвид константната съдебна практика на ВКС относно недвусмисленото признание от страна на длъжника съществуването на задължение по фактура, отразена в неговото счетоводство и включването и в съответния дневник по ДДС, вкл. и ползването на данъчен кредит по нея. Получаването на стоката по тази фактура е доказано от осчетоводяване на фактурата при получателя на стоката – въззивника в настоящото производство. Събрани са доказателства за частично погасяване на фактурираното задължение в размер на 1 047,01 лв. и не е имало извънсъдебно оспорване от страна на ответника относно брой, вид и стойност на фактурираните стоки.

Твърди, че още в във възражението си по чл. 414 и чл. 414а от ГПК, ответника е 1 признал, че претендираната в заповедното производство сума от 3 194,58 лв. произтича от доставка на стоки от „Лимекс тойс“ ЕООД. По делото е била изготвена съдебно –счетоводна експертиза, която е установила, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответника и е отразена в дневника за покупки на ответното дружество.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „ДАК-888“ ЕООД не се явява, депозирано е писмено становище от процесуалния му представител, с което поддържат въззивната жалба и изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Лимекс тойс“ ЕООД се представлява от процесуалния си представител, който взема становище да се остави без уважение въззивната жалба по аргументи изложени в отговора по нея. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Заявителят „ДАК-888“ ЕООД е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение против длъжника „Лимекс тойс“ ЕООД за сумата 3 194,58 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане.

Вземането произтича от неизпълнение по фактура № 1000037464 от 23.05.2017 г. с включено ДДС.

Издадена е заповед № 260249 от 27.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1822/2020 г. по описа на ГРС, като е разпоредено длъжникът „ДАК-888“ ЕООД да заплати сумата от 3 194,58 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на постъпване на вземането в съда – 23.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 63,90 лв. – заплатена държавна такса –разноски по делото и сумата 340,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение – разноски по делото. Съобщението е връчено лично на управителя на „ДАК-888“ ЕООД на 23.12.2020 г., който е подал възражение в срока по чл. 414 и чл. 414а от ГПК.

С оглед дадените указания с Определение № 260026 от 08.01.2021 г., „Лимекс тойс“ ЕООД е предявил пред Габровски районен съд обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422 от ГПК срещу „ДАК-888“ ЕООД за сумата от 3 194,58 лева, представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от облигационни отношение по фактура № 1000037464 от 23.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата си молба, ищецът твърди, че между „Лимекс тойс“ ЕООД и „ДАК-888“ ЕООД са съществували дълготрайни търговски отношения и по повод на тях ответникът е получил стоки по фактура № 1000037464 от 23.05.2017 г. на обща стойност 4 241,59 с включен ДДС. На 31.12.2018 г. ищеца е получил плащане по фактурата в размер на 1 047,01 лв. и тъй като не са получили плащане на остатъка са изпратили покана до длъжника за доброволно изпълнение, но такова не е постъпило. Претендират заплащане на сумата от 3 194,58 лв. с ДДС, остатък по процесната фактура. Правят доказателствени искания и претендират разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционния съд е допуснал и изслушал заключение на вещо лице по назначената съдебно-експертиза експертиза. Вещото лице е дало отговор, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на „ДАК-888“ ЕООД и е вписана в дневника за покупки за м. Февруари 2018 г. на ред 1: сума по сделката 3534,66 лв. /колона 10/ и 706,93 лв. – ДДС 20% /колона 11/. В справката –декларация за ДДС за периода м. Февруари 2018 г. е включен ДДС – с право на пълен данъчен кредит – 706,93 лв. Събрани са и гласни доказателства.

2

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 1822/2020 г. по описа на Районен съд - Габрово.

По делото е установено, че между „Лимекс тойс“ ЕООД и „Лимекс тойс“ ЕООД са съществували облигационни отношения по сключен между страните договор за търговска покупко-продажба на стоки – играчки. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество и е включена в дневника за покупки за м. Февруари 2018 г. Подадена е справка –декларация по ДДС с право на пълен данъчен кредит за сумата от 706,93 лв.

Съгласно константната практика на ВКС, при отразяване на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването в съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. Осчетоводяването на фактурата представлява и признание за получаване на стоката по нея.

Страните на спорят, че има частично плащане по фактурата в размер на 1 047,01 лв.

По делото е приета и складова разписка, с която се установява доставянето на играчките по фактурата и макар процесната фактура да е изключена като доказателство по делото, чрез съдебно-счетоводната експертиза, справката –декларация по ДДС и складовата разписка се доказа съществуването на това правоотношение между страните по спора.

Доставянето на стоките по стоковата разписка от ищеца до ответника се е установило и чрез разпита на св. Цв. Д.. Ответникът „ДАК-888“ ЕООД не е ангажирал доказателства за извършени плащания към „Лимекс тойс“ ЕООД.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

Във връзка с изложеното, така предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските в настоящото производство:

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното искане за присъждане на разноски, въззивникът „ДАК-888“ ЕООД следва да бъде осъден да 3 заплати на въззиваемата страна „Лимекс тойс“ ЕООД сумата от 500,00 лв., представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Воден от гореизложеното Габровски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 248 от 24.09.2021 г., постановено по гр. дело № 312/2021 г. по описа на Габровски районен съд.

ОСЪЖДА „ДАК-888“ ЕООД, ЕИК 203836390 със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „Роден край“ № 49, представлявано от управителя Ж. И. Д. да заплати на „Лимекс тойс“ ЕООД, ЕИК 130999031, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Гео Милев“, бл. 224, вх. А, ет. 5, ап. 16, представлявано от управителя И. С. М. сумата 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща сторените в настоящото въззивно производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4