Решение № 201 от 21.12.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. И., 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20221840200652 по описа за 2022 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № 22-0274-000513/11.10.2022 г., издадено от Н.а на Р.МВР-И. на А. А. ЕГН ********** от гр. И., ж.к. „*“ № * на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В законоустановения срок е постъпила жалба от А. А., в която той навежда доводи за наличие на съществени процесуални наР.шения - несъответствие на имената на наказаното лице и непосочване на конкретното местоположение, където е установено наР.шението.

Твърди се, че на наР.шителя не е издаван талон за изследване.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:

От приложения АУАН № 655139/15.09.2022 г. се установява, че около 18,40 часа на 15.09.2022 г. А. А. е бил спрян за проверка от служителите на Р. на МВР-И. – св. В. В. и М.

Г., в района на ул. „* *“ в гр. И., докато е управлявал МПС „Ауди 80“, рег. № *. При проверката водачът бил изпробван са употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0173, което отчело положителен резултат от 1,04 промила. Актосъставителят е приел, че водачът е допуснал наР.шение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. В АУАН е отразено, че имената на наР.шителя са „А. А. А.“, на когото е бил издаден талон за медицинско изследване № 123715.

По преписката е приложен талон за изследване № 123715, съставен от св. В. В., който е връчен на А. А. в 18,50 часа на 15.09.2022 г. и му е указано, че следва да се яви в МБАЛ – И. за даване на кръвна проба до 40 минути от връчването на талона.

Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя В. В., според 1 когото проверката е била осъществена на улицата пред гарата към с. * и на А. бил връчен талонът за изследване.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за констатираното наР.шение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на А. А. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Съгласно приложеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от община И., А. А. А. ЕГН ********** и и А. А. А. са имената на едно и също лице.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:

Съдът не констатира съществени наР.шения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, като прие, че те са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално основание.

В жалбата се твърди, че в АУАН и НП е допуснато наР.шение на чл. 42, ал. 1, т. 6 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН, доколкото името на посочения в тях наР.шител, не съответства на името на жалбоподателя. Изписването на собственото, бащиното и фамилното име на наР.шителя цели да установи идентичността на извършителя на наР.шението. В случая макар и в акта и наказателното постановление да има различие в имената на наР.шителя, изписаното ЕГН е коректно, поради което и няма каквито и да е съмнения в неговата самоличност.

На второ място, съдът приема, че времето и мястото на извършване на наР.шението са достатъчно добре индивидуализирани, атака че АУАН и НП да отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В случая е без правно значение дали наименованието на улицата, на която е извършена проверката е „* *“ или „Предграрова“, след като несъмнено е установено, че жалбоподателят е бил спрян за проверка в близост до гарата на гр. И., като мястото на извършване на наР.шението не е елемент от фактическия състав на същото, така че неправилното му посочване да засегне по някакъв начин правото на защита на наР.шителя.

На жалбоподателя е вменено извършването на наР.шение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, съгласно която на водачите на превозни средства е забранено да го управляват под въздействие на алкохол, наркотици или дР.ги упойващи вещества. От своя страна, в чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е предвидено административно наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 до 1,2 на хиляда включително.

От обективна страна, от съставения АУАН и показанията на полицейските служители В. и Г., бе установено, че жалбоподателят като участник в движението и водач на МПС е бил спрян за проверка и при извършената проба за алкохол с техническо средство - Алкотест Дрегер, то е отчело положителен резултат от 1,04 промила.

В хода на административнонаказателното производство са спазени всички изисквания на действащата към момента на извършване на проверката Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – на А. е издаден талон за медицинско изследване, който съответства на утвърдения с Наредбата образец и който му е бил връчен срещу подпис. В този случай 2 съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, след като той не се е явил в лечебното заведение в указания в талона срок за вземане на кръв за изследване, концентрацията на алкохол в кръвта на водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.

Ето защо, съдът приема, че жалбоподателят правилно е бил санкциониран за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол – с концентрация над 0,8 промила.

С измененията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП /ДВ, бр. 101/20.12.2016 г., в сила от 22.01.2017 г./ бе предвиден абсолютен размер на санкцията за управление на ППС след употреба на алкохол в зависимост от конкретно установената концентрация, поради което и размерът на наказанието не зависи от преценката на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН. В случая наказващият орган правилно е определил административното наказание предвид установената концентрация - глоба в размер на 1000 лева и е лишил наР.шителя от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

По изложените съображения настоящият състав приема, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0274-000513/11.10.2022 г., издадено от Н.а на Р.-МВР-И..

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АССО в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – И.: _______________________

3