Решение № 711 от 30.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000500071 по описа за 2023 година

С решение № 262841 от 30.08.2022 г. по гр. д. № 8902/2014 г., СГС, І-14 с-в, ОТХВЪРЛЯ иска на "Групово" ООД срещу П. Н. Ш., при участието на "Одри" ООД, трето лице помагач на страната на ищеца и П. И. Ш., трето лице помагач на страната на ответницата, за присъждане на сумата 131 175, 90 лв., частично от 161 175, 90 лв., до размер на сумата 80 703,75 лв., поради прихващане с вземането на П. И. Ш., съдебно установено с Решение № 5229/14.07.2007 г., постановено по гр. д. № 5154/2014 г. на СГС, за сумата 164 000 лв., дължима по издаден от "Максстрой" ООД, сега "Групово" ООД, запис на заповед от 21.03.2008 г., за сумата 164 000 лв., а за горницата от 50 472, 15 лв. като неоснователен, представляваща обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие, изразяваща се в стойността на извършените разходи за изграждане на съсобствените в режим на СИО на П. Н. Ш. и П. И.

Ш., три самостоятелни обекта - АПАРТАМЕНТ № 13, 15 и 16, находящи се в жилищна сграда в гр. ***, ЖК "***", изградена в УПИ I, кв. 13, м. "***", р-н "Красна поляна", ведно със законната лихва върху главницата считано от завеждане на иска - 23.06.2014 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Одри“ ЕООД – трето лице помагач на страната на ищеца. Твърди, че не са налице условията за извършване на съдебно прихващане, тъй като намира, че третото лице П. Ш. не може да извърши прихващане и не е налице насрещност на страните.

Поддържа, че ищецът няма интерес от прихващане, а има такъв от реално изпълнение и то лично от длъжника. Отделно сочи, че договорът за цесия е произвел действие спрямо Ш. на 10.10.2020 г. и „Одри“ ЕООД се явява приобретател на спорното право. Подчертава, че съдът не е разгледал възражението за погасителна давност относно вземането по записа на заповед.

Сочи, че вземането по записа е лично притежание на П. Ш.. Излага оплаквания относно цената на иска. Моли решението да се отмени и искът да се уважи.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Групово“ ООД. Счита, че прихващането е недопустимо и не може да се извърши от третото лице. Излага оплаквания относно цената на иска, като сочи, че според т. 32 от решението по гр.д. № 9033/11 г., СГС, І-21 с-в, ищецът има основание да претендира сумата от 161 175,90 лв. Подчертава, че не е взето предвид, че „Одри“ ЕООД е приобретател на спорното право. Моли да се отмени решението на съда и да се осъди П. Ш. да заплати сумата от 131 175,90 лв., както и разноски.

В писмени отговори ответницата П. Ш. и третото лице помагач на нейна страна П. Н. Ш. оспорват въззивните жалби, а въззивните жалбоподатели взаимно поддържат жалбите си.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът "Групово" ООД („Максстрой 2005“ ООД) твърди, че с Договор от 14.06.2007 г. Столична община му учредила право на надстрояване на жилищна сграда срещу заплащане на сумата 74 100 лв. и поемане на задължението за саниране на жилищният блок. Твърди се, че с н.а. № 97/2008 г. от 1.04.2008 г. ищцовото дружество прехвърлило на П. И. Ш. (по това време вече в брак с ответницата П. Ш.) ¾ ид.ч. от учреденото му право на 2 строеж срещу цена от 35 000 лв., която била платена. С договор за доброволна делба от 26.11.2008 г. дружеството и съпрузите прекратили съсобствеността върху четири апартамента, съставляващи реализираното право на надстрояване, като Ш. станали собственици на три от тях. Тъй като строежът на имотите бил извършен от трето лице, по възлагане на ищцовото дружество, а Ш. не били заплатили стойността на обектите, се твърди, че те неоснователно се обогатили за сметка на дружеството, което обедняло със стойността на извършените разходи. Като се сочи, че Ш. не били дали съгласие за строежа, се претендира в условията на водене на чужда работа без пълномощие, в полза на дружеството и в тежест на ответницата да се присъди обезщетение, равно на по-малката сума измежду направените разноски и увеличената стойност на имота, тъй като подобренията са извършени и в собствен интерес на ищеца. Изтъква се, че във връзка с тези спорни отношения вече е постановено Решение № 1434/04.03.2014 г., гр. д. № 9033/2011 г., СГС, като физическите лица са осъдени солидарно да заплатят на "Групово" ООД сумата 30 000 лв., частично от 161 175, 90 лв., с която неоснователно се обогатили за негова сметка, представляваща стойност на извършените разходи за изграждане на собствените на ответниците три самостоятелни обекта, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.07.2011 г., до окончателното и изплащане. За разликата над 30 000 лв. до 161 175, 90 лв. дружеството претендира ответницата да бъде осъдена в настоящото производство.

Ответницата П. Ш. не оспорва, че със съдебно решение тя и съпругът й П. Ш. са осъдени на основание чл. 61, ал.2 ЗЗД солидарно да заплатят на ищеца сумата 30 000 лв., част от 161 175, 90 лв., с която неоснователно са се обогатили за сметка на дружеството. Счита, че искът в настоящото производство би бил основателен до сумата, която е приета за дължима във вече постановеното решение, а именно до 110 703, 75 лв., от които следва да се приспадне частично присъдената сума от 30 000 лв. Счита, че претендираната сума не се дължи тъй като ищецът не се е обогатил неоснователно. Сочи, че тя и съпругът й са инвестирали средства в строителството на собствените си самостоятелни обекти в общ размер на 226 863 лв. - включваща 1) цената за ¾ ид.ч. от правото на строеж, 2) част от главница по кредит на ищеца, предназначен за строителство, както и 3) средства на Ш., вложени в строежа, за което ищецът му издал запис на 3 заповед от 21.03.2008 г. Претендира искът да бъде отхвърлен.

Третото лице П. Ш., помагач на страната на ответницата, поддържа нейните възражения, а в условията на евентуалност прави възражение за прихващане срещу вземането на ищеца, с вземането си съдебно установено с Решение № 5229/14.07.2007 г., по гр.д. № 5154/2014 г., за сумата 164 000 лв., дължима по издаден от ищеца на 21.03.2008 г. запис на заповед за тази сума, по който тригодишният срок по чл. 531 ТЗ за предявяване на пряк иск срещу издателя, е изтекъл.

Отделно от това ответницата и третото лице помагач Ш. са направили евентуално възражение за прихващане и със сумата от 27 863 лв., която е платена от тях приблизително половината от главницата по кредита, получен от ищеца и предназначен за строителството.

Третото лице помагач „Одри“ ООД на страната на ищцовото дружество (придобило процесното вземане в хода на процеса), счита иска за основателен.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор пред настоящата инстанция и от влязло в сила Решение № 1434/04.03.2014 г., гр. д. № 9033/2011 г., СГС, окончателно потвърдено с оглед определение № 6 от 6.01.2020 г. по гр.д. № 2861/19 г., ВКС, ІV ГО, се установява, че дружеството-ищец е водило чужда работа без пълномощие, като е изградило три самостоятелни апартамента за Ш. (с които те в режим на СИО без основание са се обогатили за сметка на извършилия строителството) и поради това в полза на дружеството е присъдена сума от 30 000 лв., като част от претендирано вземане на обща стойност 161 175, 90 лв., съставляващо разходи за изграждане. Няма спор и относно факта, че с решението на въззивната инстанция (решение № 866 от 15.04.2019 г. по гр.д. № 5841/18 г., САС, 12 с-в, което не е допуснато до касация), при потвърждаване на решението на СГС, е прието, че вложените от ищцовото дружество средства в строежа възлизат на 110 703,75 лв.

Страните не спорят и относно фактите, че в полза на П. Ш. е издадена запис на заповед от праводателя на ищцовото дружество за сумата от 164 000 лв. С Решение № 5229 от 14.07.2017 г. по гр.д. № 5154 от 2014 г., СГС, І-21 с4 в, влязло в сила на 12.10.2021 г., ищцовото дружество „Групово“ ООД е осъдено на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ да заплати на П. И. Ш. дължимата сума по издаден от „Максстрой 2005“ ООД на 21.02.2008 г. запис на заповед за сумата от 164 000 лв., по който тригодишният срок по чл. 531 ТЗ за предявяване на пряк иск срещу издателя е изтекъл.

По настоящото дело са приобщени преписките по множество дела, развивали се между страните, вкл. и такива, които установяват стойността на вложените в обектите средства (за последните страните в настоящото производство нямат възражения). Съгласно приетата по първоначалното дело СОЕ, увеличената стойност на имотите на ответниците за собствените им ап. № 13, ап. № 15 и ап. № 16 е 512 324 лв. Същата е изчислена по таблица на л. 334 от гр.д. № 9033/11 г. (в решението на САС по гр.д. 5841/18 г. неправилно е посочена сумата от 506 135 лв., която е изчислена за ап. 13, 14 и 15, а релевантна е тази за ап. 13, 15 и 16). Соченото разминаване е илеревантно за спора, тъй като тази сума се явява по-голямата по смисъла на чл. 61 ЗЗД. При зачитане на възраженията на ответниците, САС, във влязлото в сила решение по гр.д. № 5841/18 г. е приел, че размерът на действително вложените разходи от ищцовото дружество е сбор само от сумите, които са разходи за материали и разходи за външни услуги на обща стойност от 145 111, 71 лв. (таблица първа на л. 333). Тази сума отнесена пропорционално към площта на всеки един от процесните имоти – ап. 13, ап. 15 и ап. 16, налага извода, че реално за тези три имота вложените от дружеството-ищец средства за строеж са на стойност от 110 699,95 лв. (290,78 лв. на кв.м. разход х 380,7 кв.м. като обща площ на трите имота). В мотивите на САС е посочено изчисление от 110 703,75 лв.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Исковата претенция, предмет на разглеждане в настоящото производство с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е заявена частично за остатъка, извън вече съдебно уважената по посоченото по-горе решение на СГС, влязло в законна сила. Със същото е прието за установено, че всички елементи от състава на неоснователното обогатяване по чл. 61 ЗЗД са налице и е постановено заплащане на част от сумата, вложена в СМР, а именно 30 000 лв., като в решението на САС е прието, че основателна и доказана е 5 претенция в размер на 110 703, 75 лв.

Доколкото се касае до частичен иск приложение намира т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 Г., ОСГТК на ВКС. В същото е прието, че при уважаване на частичния иск обективните предели на сила на присъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Недопустимо е в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането. Позоваването в последващия процес (по иска за разликата) на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти е недопустимо и преклудирано. Формираната СПН по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Не се преклудират само правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането – напр. погасяване по давност, чрез плащане, прихващане и пр. Същото важи и за правоотлагащите възражения, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат изискуемостта. В ТР е прието, че „не може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск“, но няма никакво съмнение, че тези възражения могат да са само от категорията на правопогасяващите и правоотлагащите. Ето защо всички въведени възражения относно възникването на вземането, произтекло от водената чужда работа без пълномощия не мога да бъдат пререшавани в настоящия казус, поради което не следва да бъдат обсъждани. Такива са например възраженията, касаещи 1) искането на ответната страна да се намали исковата сума с плащания за погасяване на главница по кредит, отпуснат за строителство на П. Ш., 2) искането за приспадане на сумата от 35 000 лв., платена като цена за ¾ ид.ч.