Акт № 4925 от 02.11.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4925

Хасково, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20267260701021 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Т. Ц. П., чрез адв. И. А. И. от АК - Хасково, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1319061 от 10.08.2026 г., издадена от В. Д. Д. на длъжност мл. автоконтрольор към Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково.

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради издаването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил описаното в оспорената ЗППАМ нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което се установявало от извършеното медицинско и химико-токсилогично лабораторно изследване на дадената от него кръвна проба.

Предвид изложеното се иска да се отмени обжалваната ЗППАМ № GPAM-1319061 от 10.08.2026 г., издадена от В. Д. Д. на длъжност мл. автоконтрольор към Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково“ при ОДМВР - Хасково, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор към Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково“ при ОДМВР – Хасково (В. Д. Д.), не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № GPAM-1319061 от 10.08.2026 г., издадена от В. Д. Д. на длъжност мл. автоконтрольор към Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково“ при ОДМВР - Хасково, е наложена на Т. Ц. П. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че на жалбоподателя е съставен Акт на установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GА № 5387863 за това, че на АМ „Т.“ км ** в посока към [населено място], управлява лек автомобил „М. ***“ с рег. № [рег. номер], собственост на Ж. Д. П., и при извършена проверка на 10.08.2026 г. в 18,06 ч. с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с инвентарен № ARRC-0049, уредът е отчел положителна проба за метамфетамин и метадон. На същия е издаден талон за изследване № 279430. Посочено е още, че така виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП.

По делото са приети като писмени доказателства още: цитираният в заповедта АУАН Серия GА № 5387863/10.08.2026 г.; Талон за изследване № 279430; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 10.08.2026 г.; Резултати от тест с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARRC-0049 от 10.08.2026 г.; 2 бр. Докладни записки от 10.08.2026 г.; Разпореждане от 10.08.2026 г.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и или наркотични вещества или техни аналози от 10.08.2026 г.; Писма относно получаване и предаване на биологични проби (кръв и урина); Мотивирана резолюция от 12.08.2026 г; както и справка за нарушител/водач на Т. Ц. П..

Видно от отбелязването в ЗППАМ № GPAM-1319061 от 10.08.2026 г., същата е връчена срещу подпис на адресата ѝ на 10.08.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена направо в съда на 12.08.2026 г.

От представеното по делото Постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.09.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура - Хасково, ТО Свиленград се установява, че според извършената Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза на вещо лице от ВМА София, от изследванията на предоставените проби кръв и урина от Т. Ц. П. не се установява наличие на наркотични/ упойващи вещества.

В тази връзка с приемо - предавателен протокол от 06.10.2026 г. на Т. Ц. П. е върнато отнетото му СУМПС.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП.

Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР – Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 272з-877/26.03.2026 г. се установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП и държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково. Видно от приетите Заповед № 272з-2901/13.09.2023 г. на Директора на ОДМВР – Хасково и Акт за встъпване от 15.09.2023 г. В. Д. Д. е назначен на длъжност мл. автоконтрольор в група на Сектор „Пътна полиция“ Хасково при ОДМВР – Хасково, която попада сред изброените в т. 9 на заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково.

Следователно, в случая не е налице основание за прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният акт е издаден в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелствата, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

В този ред на мисли, не е налице и порок по чл. 146, т. 2 АПК - неспазване на установената форма.

На следващо място, не се твърди и не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В случая са спазени общите изисквания на чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. Тук е уместно да се отбележи, че смисълът и ефектът на налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е да се преустанови извършено нарушение по ЗДвП с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия по отнемане на СУМПС и изключва възможността за изчакване на резултата от изследването на дадените биологични проби за наличие на НУВ. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ЗДвП, която предвижда, че в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ, обаче не е в съответствие с материалния закон.

Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, който действително се явява приложим в случая, ПАМ временно отнемане на СУМПС се налага на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. При анализа на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. В края на същата изрично е посочено и че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е детайлно разписан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата).

Съгласно чл. 3а, т. 2 от Наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста, каквато безспорно е и настоящата хипотеза.

Според чл. 23, ал. 1 от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв, като употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

Следователно, действащата нормативна уредба признава по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от тестването с техническо средство/тест и/или от изследването на проба урина. В този смисъл е и формиралата се съдебна практика – вж. напр. Решение № 10508 от 01.11.2023 г. по адм. д. № 6487/2023 г., II о., Решение № 302 от 13.01.2025 г. по адм. д. № 7537/2024 г., VII о., Решение № 5878 от 14.05.2024 г. по адм. д. № 2314/2024 г., II о., всички по описа на ВАС. Ето защо при конкуренция на резултатите от проведените различни методи на измерване на интоксикация, решаващо значение за това дали лицето е употребило наркотично вещество или не, е изследването на пробата от кръвта му, какъвто и е настоящият случай.

Както се посочи по-горе, от приетото и неоспорено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.09.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура - Хасково, ТО Свиленград се установява, че според извършената Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза на вещо лице от ВМА София, от изследванията на предоставените проби кръв и урина от Т. Ц. П. не се установява наличие на наркотични/ упойващи вещества.

При това положение следва да се приеме, че в случая действително не се установява по надлежния ред на 10.08.2026 г. в АМ „[“ той да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Или иначе казано, административният орган не доказа по делото обстоятелството, съставляващо фактическо основание за прилагане на процесната ПАМ, макар това да е в негова тежест съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, поради което следва и че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя.

Ето защо обжалваният административен акт се явява постановен при неправилно приложение на материалния закон.