Решение № 107 от 06.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Ловеч, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500222 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

С Решение № 14/23.01.2023 г., постановено по гр.д. № 632 по описа на РС-Троян за 2022 г., е отхвърлен предявеният установителен иск от "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, бул.

„Ситняково" № 23, ет.б с ЕИК: 200385975, представлявано от В.Ю.Б. - Изпълнителен директор, срещу Д. В. В., произтичащо от сключен между нея и «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД гр.София Договор за малък паричен заем № *************, с който се иска да се признае за установено, че "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД има вземания срещу Д. В. В., както следва: сумата 1207.33 /хиляда двеста и седем лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща незаплатен остатък от отпусната сума по Договор за малък паричен заем, с номера ************* от 04.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 526.67 /петстотин двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева - договорна лихва за периода от 05.11.2012 г. до 25.02.2013 г., сумата 503.08 /петстотин и три лева и осем стотинки/ лева неустойка за забава за периода от 16.11.2012 г. до 26.01.2017 г., сумата 44.74 /четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ лева - разноски за държавна такса, както и сумата 150.00 /сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 50 от 31.01.2017 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 83/2017г. по описа на РС Троян като неоснователен и е осъден "МОСТ ФИНАНС 1

МЕНИДЖМЪНТ" АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, бул. „Ситняково" № 23, ет.б с ЕИК: 200385975, представлявано от В.Ю.Б. Изпълнителен директор да заплати на Д. В. В., с постоянен адрес гр. Троян, ул. „Генерал Карцов" № 466, ЕГН ********** сумата от 860.00 /осемстотин и шестдесет/ лв., направени разноски по ч.гр.д. 83/2017г. по описа на РС-Троян и сумата 487.00 /четиристотин осемдесет и седем/ лева направени разноски по настоящото дело, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 554/1.02.23 г. от "МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, гр.София, бул, "Ситняково" № 23, етаж 6 представлявано от В.Ю.Б. Изпълнителен директор, чрез Я. М. юрисконсулт срещу Решение № 14/23.01.2023г., постановено по гр. дело № 632/2022г. по описа на Районен съд-гр. Троян, като счита решението за неправилно и незаконосъобразно.

Излага, че производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Мост Финанс Мениджмънт" АД, ЕИК 200385975 срещу Д. В. В., с искане ответникът да бъде признато за установено парично вземане в размер на 1 207,33 лева главница; 526,67 лева - договорна лихва за периода от 05.11.2012г. до 25.02.2013г.; 503,08 лева - неустойка за забава, считано от 16.11,2012г. до 26.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 30.01.2017г., произхождащи от неизпълнение на

Договор за потребителски паричен кредит

№

*************/04.09.2012r., сключен между „Джет Файненс Интернешънъл" АД /с ново наименование „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД/ и Д. В. В., както и 44,74 леваразноски за държавна такса, както и сумата 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 50 от 31.01.2017г. по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 83/2017г. по описа на PC Троян.

Сочи, че с Решението си, първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е счел, че искът е неоснователен, поради погасяване на задължението с петгодишна погасителна давност. Счита това за неправилно поради следните съображения:

Твърди, че съдебния състав е посочил, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила на 10.03.2017 г. и на същата дата е издаден и изпълнителния лист под № 2016/10.03.2017г., като изпълнителното дело, въз основа на този изпълнителен лист е образувано на 04.03.2022 г., а изпълнително действия, прекъсващо давността е извършено на 14.03.2022 г. и според решаващия съдебен състав давността е изтекла на 10.03.2022г., тъй като заповедта е влязла в сила на 10.03.2017г.

Счита обаче, че решаващият съдебен състав не е взел предвид чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., който гласи:

Чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмЯ.та на извънредното положение спират да текат:

2

1. (изм. -ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението;

2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти;

3. (отм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.);

4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон;

5. сроковете по чл. 175в, ал. 1 - 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.

Изтъква, че съгласно посочения член от Закона, давностният срок е удължен до 10.05.2022 г. и счита, че в полза на длъжника не е изтекла, посочената в закона давност.

С оглед на гореизложеното, моли съда се произнесе по същество и да отмени Решение № 14/23.01.2023г., постановено по гр. дело № 632/2022г. по описа на Районен съдгр. Троян и да постанови ново справедливо решение и да му присъди разноски за настоящото производство.

По отношение на разноските, присъдени на ответника в Решение № 14/23.01.2023г., постановено по гр. дело № 632/2022г. по описа на 11-ри състав на Районен съд-гр. Троян изтъква, че въпреки че в депозираната молба за провеждане на заседанието на 24.11.2022г., са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, съдът е присъдил 860,00 лева разноски по ч.гр. дело № 83/2017 г. Сочи, че за извършването на тези разноски ищецът е уведомен с обжалваното решение, съдът е присъдил и разноски в размер на 487,00 лева за исковото производство, които в случай, че се отхвърли въззивната жалба, моли да се намалият възнагражденията, съгласно възражението ни и НАРЕДБА № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,

В срок е постъпил отговор от Д. В. В., с адрес в ***, чрез адвокат Б. Д..

Изтъква, че във въззивната жалба се сочи, че Решение № 14/23.01.2023 год. по гр. д.

№ 632/2022год. по описа на ТРС не било съобразено с чл. 3 от ЗМДИП, който спира хода на погасителната давност от 13 март 2020 г. до отмЯ.та на извънредното положение - последно удължено с РМС № 826/25.11.2021 г. до 31 март 2022 г. Смята, че фактическата констатация на въззивника е вярна, но без правно значение за правилния извод на съда относно изтеклата погасителна давност, основал решението по гр. д. № 632/2022год. по описа на ТРС.

Счита, че изискуемостта на вземанията на кредитора, т.е. началото на погасителната давност за тях е уговорена в т. 4 от Договора за малък паричен заем № 3

*************/04.09.2012r., съгласно която кредитора не дължи покана за изпълнение, а предсрочната изискуемост за всички уговорени и дължими вземания на кредитора настъпва при неизпълнение на задължението на заемателя да плати четири или повече седмични вноски.

Изтъква, че в конкретния случай датата на настъпване на предсрочната му изискуемост по Договор за малък паричен заем № CASH ********/04.09.2012г. е 26.11.2012 год. - посочена е от ищеца в заявлението по чл. 410 ГПК и не е спорна по делото, макар да е установена и с назначената по делото съдебно-икономическа експертиза (т.2 на стр.З от заключението).

Твърди, че съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в процесния случай 26.11.2012 год. Твърди, че на 30.01.2017 г. дружество „Мост Финанс Мениджмънт" депозира чрез „Български пощи" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. В., ЕГН ********** за сумата от 2237,08 лева, от които 1207.33 лева остатък от главница по Договор за малък паричен заем № *************/04.09.2012 г.; 526.67 лева договорна лихва, начислена за периода 05.11.2012г.-25.02.2013г.; 503,08 лева — неустойка за забава за периода от 26.11.2012г. (датата на настъпване на предсрочната изискуемост на заема) до 26.01.2017г. датата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, а именно 30.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението и е направено е искане за присъждане на направените по делото разноски в общ размер на 194,74 лева. Сочи, че подаването на Заявление за издаване на заповед за изпълнение и издаването на изпълнителен лист (ИЛ) по ч. гр. д.№ 83/2017год. по описа на ТРС не са действия по чл. 116 ЗЗД, които прекъсват хода на погасителната давност, започнала да тече на 26.11.2012 г, поради което към 26.11.2017год. всички вземания по Договор за малък паричен заем № CASH ********/04.09.2012г. са погасени по давност.

Твърди, че периода по чл.З от ЗМДИП започва от 13.03.2020 г. когато всички вземания по Договор за малък паричен заем № *************/ 04.09.2012г. вече са били погасени по давност. Затова решаващия извод на съда, основал Решение № 13 / 23.01.2023год. по гр. д. № 632/2022год. по описа на ТРС за изтекла погасителна давност е правилен като резултат и не се засяга от действието на чл.З от ЗМДИП.

На по-силно основание поддържа, че решението по гр. д. № 632/2022год. по описа на ТРС е правилно защото Договор за малък паричен заем N9 *************, сключен на 04.09.2012 год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Д. В. В. е нищожен поради противоречие със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД) и поради накърняване на добрите нрави, като уговореното възнаграждение на кредитора в противоречие с чл.9 и чл.10 ЗЗД и добрите нрави относно своя размер, който надвишава многократно трикратния размер на основния лихвен процент на БНБ, и в случая е 734.18% както установи назначената съдебноикономическа експертиза, а установения от БНБ за месец септември 2012 г. е 0,04%, е базисният, а основният + 10 пункта, тоест 10,04% е законната лихва за забава.

4

Сочи, че съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Твърди, че въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Изтъква, че за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Сочи, че съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).