Решение № 662 от 30.12.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Враца, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20241400500634 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 178/28.08.2024 г. по гр. д. № 969/2023 г. на Районен съд – Мездра, е отхвърлен иска предявен от Е. К. К. против Е. П. В., с ЕГН ********** и Х. О. В., двамата от гр. Мездра, с който ищецът моли съда да осъди ответниците да премахнат поставената от тях врата – хармоника на мазето и двата катинара, с които нарушават правата му като собственик, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Е. П. В. и Х. О. В. насрещен иск против Е. К. К., с който ищците молят съда да осъди ответника да премахне ползваните от него рафтове заемащи част от общото мазе, както и други негови вещи разположени на пода в мазето, с които си действия той нарушава правата им като собственици, като неоснователен и недоказан.

Решението е обжалвано от ищеца Е. К. К., с ЕГН **********, от ***. Жалбоподателя обжалва решението, като намира същото за неправилно, необосновано и постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Излага, че неправилно първоинстанционният съд отхвърлил предявения против Е. В. и Х. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС. Моли за отмяна решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения иск. Жалбоподателя бил 1 собственик на 1/2 ид. ч., от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Мездра, одобрени със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 02.09.2022 г., с адрес на поземления имот: ***, с площ 358 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: средно застрояване(от 10 до 15 м.); предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1083, квартал 76, парцел XIII; при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с първия жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в имота, 1/2 ид. ч. от мазето на сградата, 1/2 ид. ч. от таванското помещение и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място по силата на нот. акт № 66, т. 5, № 1286/1995 год. на МзРС, ведно с находящите се в имота сгради: сграда ***, със застроена площ 26 кв. м., брой етажи 1, предназначение: гараж; сграда ***, със застроена площ 11 кв. м., брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; сграда ***, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване. На останалата 1/2 ид. ч. от имота и на втория жилищен етаж собственици били ответниците Е. В. и Х. В.. До 2020 г. ищецът К. не живял в имота и когато през м. декември 2020 год. се върнал със семейството си там, установил, че ответниците са заключили с катинар портата, лятната кухня и гаража, които са негова собственост, както и мазата, която е обща. Дворът, както и общите части в жилищната сграда били затрупани с техни непотребни вещи и боклуци. От тогава били в много влошени отношения. След извършеното от тях на 26.05.2023 г., когато демонтирали вратата на мазето и заградили част от него с врата хармоника, която заключили с два катинара, без знанието и съгласието на ищеца, същият вече решил да потърси правата си по съдебен ред. С тези си неправомерни действия ответниците възпрепятствали въззивника да упражнява правото си на собственост върху своята част от мазето. В решението си първоинстанционният съд не изложил мотиви защо предявеният от въззивника иск е неоснователен, а само цитирал показанията на свидетелите и същността на негаторния иск. За да се уважи негаторният иск за отстраняване и премахване на състоянието, настъпило в резултат от вече извършени нарушения на правото на собственост, ищецът трябва да докаже, че притежава право на собственост върху имота и че ответникът е предизвикал създаването на състояние в този имот, различно от това, което е съществувало преди да се извършат въздействия върху него. Върху ищеца не тежало да доказва, че ответникът извършил нарушенията, довели до новото състояние на имота, без да има основания за това. В тежест на ответника било да установи, че имал право да осъществи въздействията върху имота, довели до състоянието, чието отстраняване ищецът преследва, или че извършил тези въздействия със съгласието на ищеца. Пред първоинстанционния съд ищеца доказал предпоставките на предявения иск, а именно, че е собственик и че ответниците са извършили действия, с които са предизвикали създаване на състояние, различно от това, което е съществувало. Мазето било общо и на двете страни.

Същото имало входна врата, която се заключвала. С действията си - премахване на входната врата за мазето и поставяне на врата хармоника на една част от него, без знанието и съгласието на ищеца, ответниците Е. В. и Х. В. разделили същото, без да са се разбрали кой 2 каква част ще ползва. Без значение за негаторния иск било, че доста време след предявяване на иска по чл. 109 ЗС било заведено дело за разпределяне правото на ползване, т. к. до решаване на това дело на ищеца му се нарушавало правото на собственост. Дори и след това, ако при разпределянето правото на ползване на ответниците се определяла тази част от мазето, която те сега ползват и са заградили, това щяло да е от момента на решението, а не от преди това. Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. В. и Х. В..

В отговора се излага, че жалбата е необоснована. РС - Мездра постановил решение, което е правилно, обосновано и в съответствие със закона и събраните по делото доказателства.

Съдът правилно отбелязал, че се касае за съсобствен имот при квоти по 1/2 идеална част от мазето за всяка една от страните. Касаело се за спор на битова основа и антагонистични отношения на лична основа. Спорът коя част ще ползва от съсобствения имот щял да бъде решен окончателно по заведеното от въззиваемите гр. д. № 127/2024 г. по описа на РС Мездра с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Съдебното производство било насрочено за разглеждане на 30.09.2024 г. в РС - Мездра, където на база съдебно техническа експертиза съдът щял да отреди за ползване на всеки съсобственик реална част от имота. На посочената дата делото щяло да приключи с ход по същество, тъй като била изготвена съдебнотехническа експертиза. Претендира оставяне без уважение на въззивната жалба и присъждане на разноски.

В съдебното заседание въззивника, поддържа жалбата по съображения изложени в докладвана писмена молба.

В съдебното заседание въззиваемите, оспорват жалбата по съображения изложени в докладвана писмена молба.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Мездра ищеца Е. К. К., е предявил срещу Е. П. В. и Х. О. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане ответниците да премахнат поставената от тях врата – хармоника на мазето и двата катинара, с които нарушават правата му като съсобственик на мазето на двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Мездра, одобрени със заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 02.09.2022 г., с адрес на поземления имот: ***. Ищеца твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Мездра, одобрени със заповед № РД-18-1097/11.05.2018 год. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 3

02.09.2022 г., с адрес на поземления имот: ***, с площ 358 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м.), с номер по предходен план: 1083, квартал 76, парцел XIII, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с първия жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в имота, 1/ 2 ид. ч. от мазето на сградата, 1/2 ид. ч. от таванското помещение и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място по силата на нот. акт № 66, т. 5, № 1286/1995 г. на МзРС, ведно с находящите се в имота сгради: сграда ***, със застроена площ 26 кв.м., с предназначение: гараж, сграда ***, със застроена площ 11 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: постройка на допълващо застрояване, сграда ***, със застроена площ 19 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: постройка на допълващо застрояване. Ответниците били собственици на останалата 1/2 ид. ч. от имота и на втория жилищен етаж. Ищеца установил през месец декември 2020 г., че ответниците са заключили с катинар портата, лятната кухня и гаража, които са негова собственост, както и мазата, която е обща. Принудил се да разбие катинара на портата, защото ответниците не му дали ключ. От тогава постоянно се карали. На 06.03.2023 г. подписали договор за разпределяне правото на ползване на дворното място, но не и за мазата и тавана. На 26.05.2023 г. ответниците демонтирали вратата на мазето без знание и съгласие на ищеца и заградили част от него с врата хармоника, която заключили с два катинара. С тези си неправомерни действия ответниците възпрепятствали ищеца да упражнява правото си на собственост върху своята част от мазето. Понастоящем страните били съсобственици на мазата, не били разпределили правото си на ползване и съответно можели да я използват съобразно своя дял, но не можели да слагат врати и прегради.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Е. П. В. и Х. О. В., в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в него.

В срока за отговор е предявен и насрещен иск от Е. П. В. и Х. О. В., с който същите искат осъждане ответника да премахне ползваните от него рафтове заемащи част от общото мазе, както и други негови вещи разположени на пода в мазето, с които си действия той нарушава правата им като собственици.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от Е. К. К., в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в него. Твърди се, че К. ползва едва 1/3 идеална част от мазето.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства показанията на свидетели.

Районният съд е отхвърлил иска предявен от Е. К. К. против Е. П. В. и Х. О. В., с който ищецът моли съда да осъди ответниците да премахнат поставената от тях врата – хармоника на мазето и двата катинара, с които нарушават правата му като собственик, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е и предявеният от Е. П. В. и Х. О. В. насрещен иск против Е. К. К., с който ищците молят съда да осъди ответника да премахне ползваните от него рафтове заемащи част от общото мазе, както и други негови вещи разположени на пода 4 в мазето, с които си действия той нарушава правата им като собственици, като неоснователен и недоказан.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложен по делото нотариален акт за дарение № 66, т. 5, № 1286/1995 г. на РС – Мездра и скица на поземлен имот от 03.09.2024 г., че ищеца Е. К. К., е придобил по дарение от баба си П. К. ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Мездра, одобрени със заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 02.09.2022 г., с адрес на поземления имот: ***, с площ 358 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м.), с номер по предходен план: 1083, квартал 76, парцел XIII, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, заедно с ½ идеална част от построената в поземления имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, целият гараж, стопанска сграда и л. кухня.