Решение № 5750 от 11.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5750 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110170458 по описа за 2022 година

Ищецът *** ЕООД с ЕИК: *** и адрес: гр. София, БУЛ.ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 103, ет.2, ап.3, е предявил установителен иск срещу ответника длъжника Е. К. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.ДРУЖБА 1, бл.56, вх.2, ет.2, ап.21, сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 43966/2022г. на СРС, 32 състав, а именно 1500 лева, представляваща главница по Запис на заповед от 28.03.2022г. , ведно със законна лихва за период от 15.08.2022 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е издадена за сумата 4811лв., но в исковото производство се претендира сумата 1500лв., поради което с разпореждане от 14.2.2023г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист за сумата над 1500лв. до 4811лв., както и в частта за разноските над 30лв. до присъдения размер от 96,22лв.

Ищецът твърди, че ответникът му издал запис на заповед от 28.3.2022г., с който се задължил безусловно да му плати сумата 4811лв. на падеж 28.6.2022г. Ищецът претендира непогасената част от 1500лв.

Предявен е иск по чл.422 ГПК вр.чл.537, вр.чл.491 ТЗ.

Прави доказателствено искане за приемане на представени под опис документи като писмени доказателства по делото. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че записът на заповед обезпечава договор за заем между ищеца и ответника. Оспорва ищецът да е предал заемната сума на ответника. Прави възражение за нищожност на уговорките, касаещи възнаградителната лихва, поради противоречие с добрите нрави /надхвърля трикратния размер на законната лихва/ - чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Прави възражение за недействителност на 1 договора поради нарушение на разпоредбите на ЗПК – относно размера на шрифта /чл.10, ал.1/, липса на задължителни реквизити – срок на договора /чл.11, ал.1, т.6 /, методика за изчисляване на реферетния лихвен процент /чл.11, ал.1, т.9а/, не са посочени всички разходи по кредита в ГПР /чл.11, ал.1, т.10/, не са посочени компонентите, включени във вноските /чл.11, ал.1, т.11/; не съдържа клаузи за правото на отказ на потребителя, прекратяването на договора, обезщетяване на потребителите /чл.11, ал.1, т.20,23,24/. Възразява, че клаузите за неустойка или допълнителни услуги са нищожни. Прави възражение за погасителна давност.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът следва да докаже наличие на валиден менителничен ефект за претендираната сума.

Ответникът следва да докаже, че менителничният ефект обезпечава договор за заем, който е частично и напълно нищожен/недействителен.

При доказване на горното ищецът следва да докаже, че е предал заемната сума на ответника.

Видно от представения в оригинал Запис на заповед по приложеното ч.гр.д. № 43966/2022 г. по описа на СРС, 32 с-в, ответницата Е. К. Х. като издател на записа на заповед се е задължила да заплати неотменимо на „***“ ЕООД като поемател на ценната книга сумата от 4811,00 лв. на падежна дата 28.06.2022 г.

Въз основа на заявление на кредитора и представената в оригинал запис на заповед по ч.гр.д. 43966/2022 г. по описа на СРС, 32 с-в е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 25.08.2022 г., по която е подадено възражение от длъжника, въз основа на което на заявителя са дадени указания да предяви установителен иск по чл.

422 ГПК за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на подадения установителен иск е образувано настоящото дело.

Съдът приема, че са налице всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ и записът на заповед е редовен от външна страна. Представеният по делото запис на заповед за сумата от 4811 лева, издаден от ответника Е. Х. съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на ценната книга. Към настоящия момент е настъпила и падежната дата на записа на заповед – 28.06.2022 г., поради което удостовереното в него вземане е и изискуемо.

На следващо място, съгласно задължителните разяснения дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК /сега т. 10/ е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Предметът на делото по иска по чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, 2 основано на менителничния ефект - съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането. Според мотивите на тълкувателното решение, тежестта се разпределя по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден менителничният ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед. Съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС, изразена в Решениe № 1270 от 20.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 564/1999 г., Решение № 1231 от 11.05.2006 г. на ВКС по т. д. № 530/2005 г., Решение № 21 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1091/2010 г., II т. о., Решение № 230 от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 383/2012 г., II т. о., съгласно която макар менителничният ефект да е абстрактна сделка, много често менителнични ефекти се издават като обезпечение по други сделки заради по-лесния и удобен начин за реализиране на правата на кредитора по издадената ценна книга, поради което, макар да е налице самостоятелност в породените правоотношения от двете сделки – каузална и абстрактна, то тя не е абсолютна. Съгласно Решение № 21 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1091/2010 г., II т. о., ТК: „Когато записът на заповед е издаден заради конкретни отношения между издателя и поемателя, развитието на каузалното отношение влияе върху менителничното задължение.

Когато страните по менителничната сделка съвпадат с тези по каузалната, възраженията, произтичащи от каузалната сделка, представляват лични възражения срещу носителя на менителничното право. Поради това издателят на запис на заповед има право да релевира спрямо поемателя възражения, основани на каузалните отношения с него. При възникнал спор между издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно дали вземането съществува или не.“ В настоящия случай, ответникът е релевирал възражения по отношение наличието на договор за кредит от 29.03.2022 г., сключен между страните, чието изпълнение се обезпечава със записa на заповед. В писмено становище до съда с вх. № 59495/02.03.2023 г. посочва, че на 28.03.2022 г. между страните е сключен договор за кредит № 9001424 между ищеца като кредитодател и ответника като кредитополучател, като по силата на договора кредитодателя е предал на кредитополучателя сумата от 1500 лв. на 28.03.2022 г., в подкрепа на което твърдение представя разписка № 901424/28.03.2022 г., подписана от 3 ответника и кредитополучател по посочения договор за кредит Е. К. Х.. В откритото съдебно заседание от 14.3.2023 г. ищецът представя заверено копие на договор за кредит № 9001424/28.03.2022 г., сключен между Е. Х. и „***“ ЕООД, с който кредитодателят поема задължението да предостави на кредитополучателя сумата от 1500 лв. срещу задължението на кредитополучателя да върне сумата на 13 месечни погасителни вноски, заедно с договорна лихва при ГЛП от 31,99 %, при ГПР в размер на 29,60 % или общо 1794,65 лв. главница и договорна лихва. В чл. 11 от договора за кредит е уговорено, че в 7-дневен срок след сключване на договора кредитополучателят се задължава да осигури на кредитодателя едно от следните обезпечения: сключване на договор за поръчителство или встъпване в дълг на физическо или юридическо лице, одобрено от кредитодателя или застрахователна полица с одобрен от кредитодателя застраховател за застраховка срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от кредитополучателя във връзка с договора, като в чл. 11.4. е уговорено, че при неизпълнение на задълженията си за осигуряване на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1906,06 лв., която се разсрочва на части съобразно падежа на вноските по погасителния план. В чл. 12 от договора е посочено, че страните се съгласяват при сключване на договора, че за обезпечаване на вземанията на финансовата институция по договора може да бъде издаден от кредитополучателя в полза на кредитодателя запис на заповед, включващ неплатена главница, лихви и евентуално дължими неустойки, такси и разноски при неизпълнение на договора, увеличени с 30%, който запис на заповед солидарния длъжник при съгласие авалира. Съгласно чл. 12.1 кредитодателя се задължава да преведе издаденият запис на заповед в съответствие с изискванията на чл. 34, ал. 2 ЗПК, като отбелязва датата и размера на извършеното погасяване на гърба на записа на заповед или на специален алонж, прикрепен към него, а при изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение – да намали сумата по издадения запис на заповед с неустойката за непредоставяне на обезпечение.

При така представените доказателства и направеното от насрещната страна възражение за каузално правоотношение, във връзка, с което е издаден процесния запис на заповед съдът намира следното. Общите задължения по договора за кредит са в размер на общо 1794,65 лв. при предоставяне на обезпечение, а при непредоставяне на обезпечение се начислява и неустойка в размер на 1906,06 лв., която се прибавя към общото задължение по договора за кредит или общата дължима сума по договора за кредит е 3703,71 лв. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 12 от договора за вземането по договора може да бъде издадена запис на заповед от кредитополучателя в полза на кредитодателя, като общо дължимата сума по записа на заповед е с 30% по-висока от дължимите общо суми по кредита. Следователно кредиторът може да бъде обезпечен от кредитополучателя със запис на заповед за общо дължимата сума е в размер на 4814,82 лв. В процесния случай записът на заповед е издаден за сумата от 4811,00 лв., като датата на издаване на записа на заповед съвпада с датата на сключване на договор за кредит – 28.03.2022 г. и издателя на записа на заповед е длъжникът по договора за кредит, а поемател е кредитодателят по договора. При съпоставката на двата документа, доколкото са издадени между едни и същи страни, на една и съща дата и при идентичен размер на дължимите суми, съдът намира, че записът на заповед е издаден на 4 основание чл.12 от договора за кредит като обезпечение за вземанията по процесния договор.