Определение № 203 от 19.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. София, 19.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002100910 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. П., действаща със съгласието на своята майка Х. Д. Г. против въззивно решение № 199 от 06.11.2024 г. и в двете му части:

1. в частта, с което е обезсилено Решение №186 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д.№527 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Хасково, с която са отхвърлени предявените от касаторката искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 150000 лв. до отхвърления размер от 250 000 лв., както и за присъждане на законна лихва върху посочения размер от главницата за периода от 01.08.2020 г. до предявяване на исковата молба, за сумата над 47 160 лв. до отхвърления размер от 78 567 лв.

2. в частта, в която е потвърдено Решение №186 от 10.05.2024 г., постановено по гр.д.№527 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката против Община Любимец, искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000 лв. и за присъждане на законна лихва върху главницата на обезщетението, която за периода от 01.08.2020 г. до предявяване на исковата молба в размер на 47160 лв.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност. В първата част решението се счита неправилно, защото ответникът не е възразил по доклада, в който са посочени размерите на претенциите, за които те са отхвърлени от първата инстанция, защитавал се е при тези размери и за тези размери е проведено цялото първоинстанционно производство.

1

Във втората част решението на въззивния съд се оспорва, като постановено при неправилен анализ на събраните доказателства, противоречие с чл. 31 ЗП и чл. 167, ал.1 ЗДвП, защото не е съобразено неизпълнение на задълженията на ответника – публично правен субект по тези норми и с чл. 45 ЗЗД. Твърди се несъобразяване със СТЕ и изводите на вещото лице относно това, че основна причина за ПТП и смъртта на вуйчото на ищцата е наличието на дупка и размерите й, в която е попаднало колелото на трактора, а не наклона на улицата и това, че е теглел ремарке, което е било натоварено. Твърди се неправилен, превратен анализ на гласните доказателства. Според касаторката, изводите на съда са неправилни, тъй като опасната улица не е била сигнализирана или затворена и преминаването на Г. през нея не може да му се вмени във вина и изключителна такава за смъртта му, а ответната община се освобождава от отговорност за бездействието си да изпълнява установени със закон задължения по осигуряване на пътната безопасност в населеното място.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са седем въпроса, които могат да бъдат обобщени така: 1.Възможно ли е пълно освобождаване от отговорност на публично правен субект – община, който не е изпълнил вменени със закон задължения да подържа и ремонтира собствен път, отворен за обществено ползване, както и да не осигури пътна безопасност на ползвателите на същия път, като е бездействал е да сигнализира за рисковите особености и наличните опасности по пътното платно, когато сам категоризира този път като опасен, но не е ограничил движението по него или да го затвори изцяло за обществено ползване дори само за някои видове МПС до привеждането му в безопасно състояние? 2.Допустимо ли е в този случай публично правен субект, управляващ свое имущество, предоставено за обществено ползване от териториалната общност без никакви ограничения, да черпи права от собственото си противоправно поведение, изразяващо се в бездействие да изпълнява задълженията си, свързани с осигуряване на пътна безопасност? 3. При реализирано непозволено увреждане в следствие на ПТП, осъществено върху общински път, който е с нарушена асфалтова покривка и дупки по цялата си ширина, отговарящият за поддържане на този път публично правен субект да бъде освободен от гражданска отговорност за причинените вреди само поради това, че увреденият е бил месно лице и се презюмира че познава характерните особености на този път? 4.Налице ли е съпричиняване от пострадалото лице в този случай?

5. Може ли да бъде освободен от отговорност публично правен субект в посочената хипотеза поради това, че е имало алтернативен път на този с увредена асфалтово покритие и увредения не е избрал него? 6.Съразмерни ли са при противопоставяне и компенсация на вини отговорностите на частен субект, член на териториалната общност с тази на публичен субект – община, натоварена да полага грижи в интерес на общността и натоварена от закона да осигури пътна безопасност? Твърди се противоречие с Решение № 103 от 27.10.2020 г. по гр.д.№ 3859/2019г. на ВКС, ІІІ гр.о. Явно по формулираните въпроси касатора се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, който и посочва, защото друга съдебна практика не е цитирана или представена, въпреки, че е посочено и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касация Община Любимец оспорва касационната жалба и допускането до 2 касационен контрол, защото не е цитирана или представена съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи, а формулираните въпроси са хипотетични и неотносими към конкретните обстоятелства по спора.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено:

Ищцата Г. С. П., [дата на раждане] , действаща със съгласието на своята майка Х. Д. Г. е племенница на Г. Д. Г., който на 29.07.2018 г., около 18:30 ч., в [населено място] поле, [община], при управление на трактор с ремарке, превозващо прясна оборска тор, при изкачване на улица с наклон в селото, е преминал през дупка, заемаща цялата ширина на пътното платно, като при преминаване на ремаркето лявото колело се опряло в челния борд на дупката. Това довело до спиране на трактора и при потегляне от мястото на наклона тракторът се преобърнал надлъжно върху ремаркето, като водачът му останал притиснат между трактора и ремаркето, в резултат на което починал. Починалият Г. е бил на 40 години, няма съпруга и деца. Най-близки живи роднини са били неговата майка В. Г. Г., и неговата сестра Х. Д. Г., на 42 години, която има три деца: С., роден 2003 г., В., роден 2006 г. и ищцата Г., родена 2008 г., чийто баща е починал през 2014 г., когато тя е бил на 6 години.

Починалият Г. и ищцата с майка си са живели на един адрес, в едно домакинство със сестра му Х. и трите й деца - ищцата Г. и двамата й братя В. и С., тъй като децата били малки, и сестра му имала нужда от помощ при отглеждането им, според показанията на разписаните свидетели Д. А. и А. К.. Пострадалият се грижел за трите деца на сестра си като техен родител /св. К./ или настойник /св. А./ - водел ги на училище и ги вземал от там, ходел на родителски срещи, купувал им дрехи и други необходими неща, пазарувал за дома, помагал с каквото може. Нищо не отказвал на децата, тъй като нямал свои деца. Непосредствено преди инцидента пострадалият Г. Г. се готвел да си купи апартамент в същия блок и вход, в съседство с апартамента, в който живеела сестра му с децата. Изборът на жилището бил мотивиран именно от непосредствената близост до апартамента, в който живеели децата, за да може да помага на сестра си в отглеждането им. Децата, включително ищцата Г., приели тежко смъртта на вуйчо си, защото го чувствали като техен родител /св. К./. След смъртта на вуйчо й, ищцата Г. се затворила в себе си, нямала желание да комуникира с други деца, да излиза, да посещава училище. С течение на времето все по-трудно и тежко преживява загубата му. Ищцата и сега усещала липсата на неговата мъжка подкрепа. Наложило се да започне работа още в 10. клас, и работела и в учебно време, защото доходите на майка й не достигали след смъртта на нейния вуйчо. Двамата й братя също започнали да работят след смъртта му. Галена споделяла със свидетелката К., че мъжката защита и подкрепа, която получавала от своя вуйчо й липсва и сега, когато имала нужда да бъде защитена от младеж, който я преследвал с месеци – наложило се нейния брат В. да я защити.

Кредитирайки тези показания, въззивният съд е приел, че отношенията между починалия Г. и ищцата са били много близки, изградени на взаимна обич, с проява на ежедневни грижи, полагани от него за нея и надхвърлящи по своя интензитет и значение обичайните 3 отношения между вуйчо и племенница и наподобяват отношенията между баща и дъщеря, за което са помогнали конкретни обстоятелства като: преждевременна смърт на бащата на ищцата, когато тя е била едва на 6 години, наличие на още две малки деца на същата майка, които са се нуждаели от заместваща бащина грижа, установено общо домакинство с ищцата и нейната майка, и поемане от пострадалия на ролята на мъжа и бащата в семейството.

Затова въззивният съд е приел, че ищцата по изключение е активно материално легитимирана да претендира обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния вуйчо, съобразно разясненията, дадени с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д.

№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Приетата по делото САвтЕ е установила от писмените доказателства по делото и специалните знания на експерта, че на 29.07.2018 г., около 18:30 часа, в светлата част на денонощието, в [населено място] поле, при ясно време, по сух и прав участък на улица с надлъжен наклон на изкачване 20-22%, достигащ на места до 26-27% и с разрушена асфалтова настилка, се е движил трактор марка „I.“, модел „Т.“, без регистрационен номер, с прикачено към него ремарке за лек автомобил, натоварено с пресен оборски тор, управляван от пострадалия Г. Д. Г.. Този модел трактор не е специализиран за превоз на товари, и фабрично не е оборудван с теглич. При изслушване на експертизата вещото лице пояснява, че тракторът допълнително е бил пригоден да тегли ремарке, като е била монтирана теглична ябълка към навесната система на трактора, предназначена за прикачване на инвентар /мотофреза, плуг и други/. В предната част на трактора е намерена закрепена метална кутия, пълна с втвърден бетон, представляваща противотежест. Тракторът е бил малогабаритен, конструктивно не е бил снабден с кабина за водача, като седалката е била без предвидена обезопасяваща рама отстрани, отзад и отгоре за мястото на водача. В процеса на изкачване по наклона тракторът преминавал през дупка в асфалтовото покритие, разположена почти по цялата широчина на пътното платно, с челен борд на дупката с наклон, достигащ до 46%. При контакта на лявото колело на ремаркето с челния борд на дупката съпротивлението на ремаркето нараснало, и довело до спиране на трактора. При потегляне от място на наклона, за да продължи изкачването, тракторът се преобърнал надлъжно, при завъртане на рамата около оста на задните колела под въздействието на реактивния момент, при което теглителната сила създала преобръщащ момент. В резултат от действието на тези сили тракторът се преобърнал върху предния край на ремаркето, като притиснал водача Г. Г. върху превозвания товар. Вследствие на притискането на водача в областта на гръдния кош от волана на трактора, е настъпила смъртта му, като резултат от механична асфикция. Според експертизата, при конкретната пътна обстановка водачът е имал техническа възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на пътния участък в района на произшествието, и да предотврати настъпването му, чрез избор на подходящ коридор на движение – с по-лесно преодолими препятствия и подходящ скоростен режим, който да му гарантира преодоляване на наклона на изкачване без превключване на предавки и спиране, или да избере друг път на придвижване. Експертизата установява, че от началната до крайната точка на превозния маршрут, по който тракторът е превозвал оборския тор, разстоянието е 150 м. по избрания път със стръмен наклон на 4 изкачване, но е имало и алтернативен маршрут между двете точки, с дължина 600 метра, с плавна денивелация.