Присъда № 59 от 14.02.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 59/ 14.02.2023Г. ПО НОХД № 2361/ 2022 Г.

ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, 100 СЪСТАВ

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно производство № 15254/2020г. по описа на 07 РУ СДВР, пр. пр. № 34098/2020г. с който СРП е повдигнала обвинение срещу Х. С. Д., роден на *********** г. в гр. *****, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, осъждан, безработен, с адрес за призоваване **********, с ЕГН **********, за това, че на 15.10.2020 г., около 09:30 часа, в гр. София, ж. к. „Младост 1“, в района на бл. 126, съзнателно се е ползвал, като представил пред служител от сектор „Издирване“ в Отдел „Криминална полиция“ при ГДНП – Е. Д. Д., от неистински официален документ – лична карта № *********, на която е бил придаден вид, че е издадена на 18.12.2012 г. от МВР-Пазарджик, на името на А. Д. П., като от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и предмет на деянието е български документ за самоличност – престъпление по чл. 316, предл. 1, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НK

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Счита, че в хода на проведеното съдебно следствие, се е установило по категоричен и безсъмнен начин, че подсъдимият Д. на инкриминираната дата и място съзнателно се е ползвал пред служител от сектор „Издирване“, отдел „Криминална полиция“ при ГД „Национална полиция“ от неистинска лична корта, официален документ, индивидуализиран и описан подробно в ОА, на който документ е бил придаден вид че е издаден на името на А. Д. П.. С този инкриминиран документ подсъдимият се е ползвал, тъй като се е представял с името А. пред лицата, с които е контактувал, а и в деня на инкриминираното деяние също се е представил под чуждо име. Това се е случило, тъй като той е бил издирван, за да не бъде открит, с оглед наложено му наказание „лишаване от свобода“, което е следвало да изтърпи ефективно, поради влязла в сила присъда, като основният му мотив е бил да се укрие възможно най-дълго.

Държавното обвинение поддържа, че е безспорно установено от показанията на полицейските служители Д., М. и Д., че в деня на инкриминираното деяние при поискване на документ за самоличност подсъдимият е представил инкирминирания документ,. Посочва, че въпросните служители са имали представа кого издирват, но лицето макар, че е носело в себе си истинска лична карта, издадена на негово име, е представило инкриминирания документ, като го е извадило от себе си, като е бил поставен в портфейл, разгърнал е портфейла и е посочил точно този документ. Допълва, че обстоятелството, че се е ползвал от този документ се подкрепя и от показанията на свидетелите Н. и К., тъй като свидетелят Н. по начало не е имал представа какво е действителното име на лицето, с което е комуникирал и с което се е запознал преди време и е знаел, че същият се казва А.. Сочи, че 1 обстоятелството, че документът, който е представил подсъдимият не е истински е безспорно установено от извършената експертиза и изготвения протокол, от който е ясно, че личната карта има криминален произход и не е издадена по предвидения за това ред и не представлява истински документ.

Счита, че поведението на подсъдимия следва да бъде разгледано в общия контекст на намеренията му да се укрие възможно по-дълго от властите, за да избегне привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда, по силата на която е трябвало да изтърпи ефективно наказание „лишаване от свобода“ в затвор, в който контекст се е случило и инкриминираното деяние на посочената дата и място в ОА. Иска от съда да признае подсъдимия за виновен. Предлага при съобразяване на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и като се вземе предвид и обремененото съдебно минало на подсъдимия, който и понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвор, да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около средно, предвиденото за този вид престъпление. Сочи, че то следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като подсъдимият е осъждан и към момента също търпи наказание „лишаване от свобода“, при строг режим.

Защитникът на подсъдимия – адв. А. П. се противопоставя на застъпената от държавното обвинение теза. Изразява становище, че подсъдимият Д., следва да бъде оправдан. Сочи, че не са събрани достатъчно доказателства за осъждане на подс. Д.. Сочи, че при внимателно прочитане на показанията на полицейските служители, се установява, че подзащитният му е невинен по така повдигнатото му обвинение. Уточнява, че няма обвинение подс. Д., да се представял с въпросния документ на друго място, освен на 15.10.2020 г. в 09:30 часа, София, Младост 1 пред Е. Д. Д., ГД „Национална полиция“.

Поддържа, че това не се е случило, той не се е представил пред никого, а направо е бил задържан. Твърди, че полицаите са му бръкнали в джоба, взели са му портфейла и са му взели картата, за което нито има съставен протокол, нито става ясно как изобщо тя се е появила по делото. За установяване на това обстоятелство, недостатъчна била декларацията, в която самият служител на реда я е представил на разследващия полицай. Твърди, че обвинението се разколебавало от изложеното от самите полицаи в съдебно заседание, които потвърдили, че веднага от колата са му сложили белезниците. Отново изтъква, че подсъдимият не се е представял пред никого, не е показвал картата. Сочи, че правилното поведение от страна на полицейските служители би било да го изчакат да тръгне, да спрат автомобила и тогава да поискат личните карти на водача и спътника му. Едва тогава, ако подзащитният му би се представил с тази карта, обвинението би било доказано по безспорен начин. Това не било сторено, а прокуратурата и съда не били органите, които да оправят грешката на полицията. Въз основа на изложените аргументи иска от съда да постанови оправдателна присъда по отношение на подс. Д..

Подсъдимият Х. Д., сочи, че е невинен по така повдигнатото обвинение.

Твърди, че това се доказвало от единствения човек, присъствал на 2 задържането му, който при влизане в автомобила му опрял пистолет и казал „Х., ръцете на тавана. НСИ“ и му сложил белезниците. Сочи, че портфейлът му бил изваден едва след като е бил закаран в Главната Дирекция, а картата била намерена под неговите официални документи. Поддържа изложеното от защитника си и иска от съда да се произнесете с оправдателна присъда.

В последната си дума, същият иска от съда оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. С. Д., роден на *********** г. в гр. *****, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, осъждан, безработен, с адрес за призоваване - **********, с ЕГН ********** С присъда от 26.01.2015г. , постановена по НОХД № 462/2014г. по описа на Специализирания наказателен съд, IV състав, изменена с решение № 1/11.07.2016г. по ВНОХД № 51/2015П на Апелативния специализиран наказателен съд, изменено с решение № 268/16.03.2018г. по НД № 1064/2016г. от 16.03.2017г. и влязла в сила на 16.03.2017г., подс. Х. С. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4, вр. с ал. 354а, ал. 1, изр. 2, вр. с изр. 1, пр. 1, пр. 4, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 339, ал. 2, пр. 1, 2 и 6, вр. с чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК и на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено наказания „лишаване от свобода“ за срок от осем години, което да изтърпи на основание чл. 60, 61, т. 2 от ЗИНЗС ефективно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим и наказание глоба в размер на 30 000,00 лева.

При привеждане на присъдата в изпълнение, местонахождението на осъденият не било установено, поради което Х. Д. бил обявен за общодържавно издирване. В ГДНП постъпила информация, че Д. обитава жилище в гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 126, поради което, на 15.10.2020 г., свидетелите Е. Д., Г. М. и С. Д. – служители в сектор „Издирване“, отдел „Криминална полиция“ при ГДНП извършили наблюдение в района на предполагаемия адрес на обвиняемия. Около 09:30 часа на горепосочената дата, Д. излязъл от наблюдавания от свидетелите бл. 126 и тръгнал към л. а. марка „Тойота“, в който на мястото на водача, седял свид. К. Н..

Последният познавал Д. от 2019 г., но знаел, че той се казва „А.“, тъй като подсъдимият му се бил представил с това лично име. Полицейските служители се приближили до автомобила марка „Тойота“ и когато подсъдимият седнал на мястото до водача, пристъпили към извършване на проверка на намиращите се в превозното средство лица. Свид. Д. започнал да установява самоличността на водача на автомобила, а свидетелите Д. и М. се насочили към подсъдимия Д. и му разпоредили да излезе от преводното средство и да ги последва до намиращ се наблизо друг автомобил, понеже допускали, че може да е въоръжен.

3

Подсъдимият се подчинил и последвал полицейските служители, които го попитали как се казва, а той им отговорил, че името му е „А.“. На зададения му въпрос, дали носи у себе си документ за самоличност, подсъдимият отговорил, че има такъв във вътрешния джоб на якето си, след което извадил оттам мъжко, черно на цвят портмоне, разгърнал същото и представил, намираща се в прозрачно джобче лична карта № *********, издадена на 18.12.2012 г., на името на А. Д. П. с ЕГН **********.

Свид. Д. взел, показаната му от подсъдимия лична карта и я разгледал, като установил, че документът съдържа снимка на издирваното лице, но лични данни на друго лице. Д. бил задържан и отведен в сградата на ГДНП.

Така изложената обстановка съда намери за установена чрез събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително приобщените от досъдебната фаза на процеса, гласни – показанията на свидетелите – Е. Д. Д., Г. Г. М., С. Б. Д., К. С. Н., П. Ц. К., А.

Д. П. (приобщени по реда на по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК), от писмените доказателства, както следва – протокол за претърсване и изземване от 15.10.2020г. (не е одобрен), копие от лична карта № 6444427099, издадена на 18.12.2012г. от МВР Пазарджик на името на А. Д. П., протокол за доброволно предаване от 15.10.2020г., протокол № 326/2020г., обективиращ заключението на вещото лице Л. П. по приетата по делото документна експертиза, протокол № 78/2021г. обективиращ заключението на приетата по делото фото-съпоставителна и лицево-идентификационна експертиза, актуална справка за съдимост, от веществени доказателства – лична карта № *********, на която е бил придаден вид, че е издадена на 18.12.2012 г. от МВР-Пазарджик, на името на А. Д. П..

При изграждане на гореизложената фактическа обстановка съдът се довери на първо място на показанията на свидетелите полицейски служители Е. Д. Д., Г. Г. М., С. Б. Д., основно на показанията на св. Д., които установяват безпротиворечиво авторството и всички елементи от изпълнителното деяние на престъплението, за което на подс. Д. в повдигнато обвинение. Следва да се отбележи във връзка с показанията на свидетелите, че фактическата обстановка е в останалата си част безспорна като единствения спорен въпрос касае фактите по отношение на „ползването“ на неистинската лична карта, в частност как св. Д. е разбрал за съществуването и и дали пред него подсъдимият се е легитимирал с този документ за самоличност. Свидетелят е има ясен и добре запазен спомен за случката, в която е бил непосредствен участник. Същият посочва, че понеже е издирвал подсъдимия е имал представа как изглежда той, но въпреки това го е попитал как се казва и дали има документ за самоличност. Подсъдимият отговорил, че е казва А. и че документът му за самоличност се намира в портфейла му във вътрешния джоб. След това подсъдимият извадил портфейла и при отварянето му в прозрачен джоб се виждала въпросната лична карта. Същият бил изрично запитан от св. Д. това ли е личната му карта, на което той отговорил положително. След това полицейският служител извадил личната карта от 4 джоба му и му наредил да прибере портфейла с останалите лични вещи. След задържането му (при направена справка, продиктувана от съмненията на св.