Решение № 272 от 30.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Бургас, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100501891 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260077 о т 19.07.2021 г., постановено по гр. дело № 44/2020 г. по описа на РС-Карнобат, съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, предявен от С.А.М., ЕГН: ********** против Н. АД. К., ЕГН: ********** за изменение н а родителските права по отношение на малолетното дете Б.Н.К., ЕГН: ***********, постановени с решение № 151/29.07.2019г. по гр.дело № 1130/2018г. по описа на КРС, изменено с решение № III -162 по в.гр.дело № 1595/2019 на БОС, влязло в сила на 16.06.2020 г. , за предоставяне на родителските права на майката, за определяне на местоживеенето на детето при майката, з а определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и з а осъждане на бащата да плаща издръжка на детето, като съдът е ИЗМЕНИЛ по иска на Н. АД. К. на основание чл.59, ал.9 във вр. чл.128 от СК, постановения с решение № 603 по гр.дело № 6766/2018г. на РС-Бургас, потвърдено с решение № I -81 от 17.07.2019г. по в.гр.дело № 801/2019г. по описа на БОС, режим лични отношения между С. Т. М., ЕГН: ********** - баба на детето Б. Н.К. по майчина линия, в частта, с която е определен режим на лични отношения всяка втора седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване на детето БЕЛИНАЙ Н.К. в дома на бабата, както следва: бабата по майчина линия д а осъществява лични отношения с малолетното дете Б. Н.К. всяка втора седмица, за месеците: януари, март, май, юли, септември и ноември от 18,00 часа в петък до 16,00 часа в неделя, с преспиване на детето в дома на бабата по майчина линия, като бабата Себиле Тасим Моллахюсеин да взима детето от дома на упражняващия родителските права родител и да го връща там в края на всеки период, като в останалата част искът за изменение на постановеният режим на лични 1 отношения досежно искането за отпадане на правото на бабата по майчина линия да осъществява контакт с детето за времето от 10 дни пред лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на упражняващия родителските права родител, е отхвърлен.

Със същото решение С. А.М. е осъдена да заплати на да плати на Н. АД. К. разноските по делото в размер на 921.75 лв.

Против първоинстанционното решение всяка от страните е депозирала въззивна жалба в различните му части, с изключение на отхвърлената част на иска по чл. 128, ал. 1 от СК, в която решението не е обжалвано.

В подадената въззивна жалба, въззивникът Н. АД. К., подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Светла Гонкова-Трайкова е изразил недоволство от обжалваното решение, в частта, с която е изменен предходно определения режим на личния отношения на детето с баба му по майчина линия, като е дадено правото на бабата по майчина линия д а осъществява лични отношения с малолетното дете Б. Н.К. всяка втора седмица, за месеците: януари, март, май, юли, септември и ноември от 18,00 часа в петък до 16,00 часа в неделя, с преспиване на детето в дома на бабата по майчина линия, като бабата С. Т. М. да взима детето от дома на упражняващия родителските права родител и да го връща там в края на всеки период, а в останалата част искът му е отхвърлен досежно претенцията му изменение на режима на лични отношения на детето с баба му по майчина линия за период от 10 дни през лятната ваканция, когато бащата е в платен годишен отпуск. Изложени са съображения за неправилност на първоинстанционното решение в тази обжалвана част. В жалбата се съдържа подробно изложение на събраните в първата инстанция доказателства, като въз основа на тях въззивикът счита, че през времето, което детето прекарва с баба си по майчина линия фактически то осъществява основно контакт с майка си, тъй като бабата предава детето на нея, или контакта на детето е едновременно и с майката и с бабата. Твърди се, че искът за промяна на режима на лични отношения на детето с бабата по майчина линия, определен с решение по в.гр.д. № 801/2019г. по описа на БОС, е основан на промяна в обстоятелствата, настъпили след приключване на устните състезания по посоченото дело. Навеждат се съображения, че е допуснато намаляване на възможността за пълноценен контакт на детето с бащата, като същият в почивните дни е приравнен на контакта на детето с бабата по майчина линия, докато майката има три пъти повече време за лични отношения с детето, поради което детето страда от липсата на пълноценен контакт с баща си. На следващо място въззивникът счита, че тъй като бабата вижда детето по време на контакта му с майката, не е необходимо за нея да се определя отделно време за да осъществява лични отношения с детето. По така изложените съображения, подробно доразвити във въззивната жалба въззивникът счита, че постановеното от районния съд решение противоречи на интересите на детето, тъй като с него не е постигнат баланс в отношението на детето с всеки от двамата родители. Иска се отмяна на решението, в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на ново, с което да се определи осъществяване на контакт между детето и баба му по майчина линия за времето от една седмица през лятото, когато упражняващия родителски права родител не е в отпуск.Не са направени доказателствени искания. Моли за присъждане на разноските по 2 делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите С. Т. М. и С. АЛ. М., чрез упълномощените си процесуални представители са депозирали писмени отговори, в който са изложили подробни съображения за неоснователността горепосочената въззивна жалба, подадена от Н. АД. К.. Изложени са съображения, че постановеното от районния съд намаляване на времето за режим на лични отношения между нея и детето, при запазване на периода от 10 дни през лятната ваканция, когато бащата е в платен годишен отпуск е в противоречие с интересите на детето, тъй като неправилно съдът е ограничил времето на лични контакти на детето с баба му. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната от НУРЕТИН АДИЛ К. част като правилно и законосъобразно.

По делото е постъпила и въззивна жалба, подадена от С. Т. М., чрез упълномощения й адвокатски представител адв. Иванка Синигерова против решение на КРС в частта, с която е уважен иска на Н. К. за изменение на режим на лични отношения между нея и детето, като същият е намален. В жалбата се сочи, че решението е направилно, тъй като така изменения режим е в противоречие с интересите на детето, тъй като съдът е ограничил времето на лични контакти на детето с бабата по майчина линия. Въз основа на направен в жалбата подробен анализ на събраните по делото доказателства въззивницата излага подробни съображения за нуждата на детето от по-пълноценен контакт с нея, както и, че с предходно определения режим детето ще има възножност да продължи да развива отношенията си с новосъздадените контакти с роднинския кръг на майка му, които са започнали едва пред 2019г. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е изменен предходно определения режим на лични отношения на детето с баба му по майчина линия. Моли за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба на С. Т. М. е депозиран само от въззиваемата С. АЛ. М., като същата заявява, че не я оспорва и моли съдът да я уважи, като отмени решението в обжалваната част. Въззиваемият Н.К., редовно уведомен не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и не е взел становище по въззивната жалба на С. Т. М..

По делото е постъпила и въззивна жалба от С. АЛ. М., подадена от упълномощения й процесуален представител адв. Десислава Ангелова, в която се обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете й по чл. 59, ал. 9 от СК /по които първоначално е образувано гр.д. № 866/2020г. по описа на КРС, впоследствие присъединено към по-рано образуваното № гр.д. 44/2020г. по описа на КРС, по което е постановено обжалваното съдебно решение / за изменение на родителските права по отношение на малолетното дете БЕЛИНАЙ Н.К., постановени с решение № 151/29.07.2019г. по гр.дело № 1130/2018г., изменено с решение № III -162 по в.гр.дело № 1595/2019 на БОС, влязло в сила на 16.06.2020 г. , за предоставяне на родителските права на майката, за определяне на местоживеенето на детето при майката, за определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и з а осъждане на бащата да плаща издръжка на детето. Въззивницата счита решението в посочената обжалвана част за порочно – постановено в нарушение на Сочи, че съединяването за разглеждане в едно общо производство на исковете на Н. К. за изменение на режима на лични отношения на детето с баба му по майчина линия и исковете на въззивницата по чл. 59, ал. 9 от СК е довело до ограничаване на правото й на защита, поради факти, че с оглед качеството им на страни по делото същите не са могли да свидетелстват, като същевременно чрез съединяването на делата е дадено предимство на ищецът Н.К. да организира защитата си в съответствие с вече събраните по делото доказателства. Въззивницата заявява, че не споделя извода на районния съд, че не е налице промяна в обстоятелствата, при които се отглежда детето, като навежда подробни съображения в подкрепа на тезата си, като счита, че детето е подложено на стрес и 3 психически и физически тормоз от бащата, което му поведение е в разрез с висшия интерес на детето. Излага доводи, че районният съд е постановил решението си без да изследва наличните по делото данни за упражнено физическо насилие и психически тормоз от бащата спрямо детето, в т.ч. и поведението му на ограничаващ контрол в отношенията на детето с майката и нейните роднини. Счита, че с поведението на бащата доказва ниския му родителски капацитет, което обстоятелство, макар да е установено по делото, неправилно не е възприето от районния съд. В жалбата се сочи, че в обясненията си пред съда детето е заявило, че има желание да прекарва повече време с майка си и да вижда баща си „в режим“.

Въззивницата заявява, че всички данни по делото сочат, че бащата фактически е делегирал родителските правомощия върху майка си, което допълнително засилвал конфликта между родителите. Сочи, че висшия интерес на детето - да живее в стабилна семейна среда в стабилен психологически климат, би могъл да бъде задоволен при упражняване на родителските права от майката. Като не е съобразил изложените обстоятелства, според въззивницата районният съд е постановил неправилно решение в обжалваната му част, което по подробно изложените в жалбата съображения и при съобразяване на цитираната съдебна практика моли за бъде отменено и постановено ново, с което исковете й по чл. 59, ал. 9 от СК да бъдат уважени, като моли за отмяна на решението и в частта за разноските, които счита, че незаконосъобразно са възложени в нейна тежест. Не са направени доказателствени искания.Претендира присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Н.К., чрез упълномощения си процесуален представител е депозирал писмен отговор по въззивната жалба на С. АЛ. М., в който се изразява становище за неоснователността й, като са изложени подробни съображения, че обжалваното решение е обосновано, тъй като е постановено въз основа на доказателствата по делото и е постановено при точно прилагане на материалния закон, при съобразяване интереса на детето, а не на страните.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Карнобат не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното: