Решение № 33 от 13.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300502272 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №239/30.06.2024г. по гр.д.№2116/2023г. по описа на РСКарлово,I гр.с-в,с което е уважена исковата претенция по чл.224 от КТ за заплащане на сумата от 22 246,65лв.,представляващи заплащане за неползван платен годишен отпуск за 81 дни,както следва:за 2021г.-26 работни дни,за 2022г.-30 работни дни и за 2023г.г.-25 работни дни.Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстационното производство и моли първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не е спорно по делото,че ищецът и ответника са били в трудово правоотношение.Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед №***г. на Кмета на Община-***.Не се спори също така,че платения годишен отпуск,както е претендиран от ищеца,не е ползван от него за периода,през който същия е бил в трудови правоотношения с Община-***.Следователно същия съгласно разпоредбата на чл.224 от КТ следва да му бъде изплатен.

Ответникът навежда възражения,че между същите страни има заведено друго 1 дело относно прогласяване незаконосъобразността на заповедта за уволнение и счита,че спора за отмяната на заповедта за уволнение е преюдициален спрямо настоящия.Съдът намира,че няма пречка да се води дело относно отмяна на заповедта за уволнение и паралелно с него да се води друго дело за заплащане на обезщетения за уволнението,каквото всъщност се явява неизплащането на неползвания платен годишен отпуск.При това положение доводът относно недопустимост на исковата молба се явява неоснователен и спорът следва да се разгледа,така както е заведена исковата молба.

В пръвоинстанционното производство е била назначена СИО,от чието заключение става ясно,че сумата за изплащане на неползвания годишен отпуск е в размер на 22 246,65лв.,което се определя от пълен работен месец.Такъв пълен работен месец се явява м.септември 2023г. и въз основа на него е изчислена сумата,дължима от работодателя.Ответника възразява срещу изготвените две заключения от експертизата.Видно от заключенията,а и от обясненията на вещото лице,става ясно,че второто заключение е коригиращо заключение,тъй като при първото посещение в Община*** не са му били представени всички документи,необходими за изготвяне на експертизата,а при второто посещение във връзка с друго дело между същите страни вече е получил всички необходими материали,поради което и второто заключение се явява коригиращо такова,поради което съдът следва да се съобрази с него,тъй като същото се явява заключение в пълнота на изготвянето и отговора на поставената задача.Първоначално заявената искова претенция е в размер на 19 213лв.,а с второто коригиращо заключение същото става в размер на 22 246,65лв.,но при пълен отработен месец,което и основното по делото.Тъй като няма спор,че сумата не е била изплатена,то същата се дължи от ответната страна,тъй като се полага на страната за положения от нея труд.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го остави в сила,а жалбата като неоснователна без уважение.Това е така,защото съгласно нормата на чл.177,ал.1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника възнаграждение,което се изчислява от начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния отработен календарен месец,който в случая се явява м.септември 2023г.

Първоинстанционния съд правилно е определил и обезщетението за забава в размер на законната лихва,но от датата на поканването на длъжника,в случая от датата на завеждане на исковата молба,тъй като изпадането в забава в случая се счита не от датата,следваща датата на прекратяването на трудовия договор,а от поканата за плащане,в случая исковата молба.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива са направени съобразно представения списък в размер на 2700лв. за адвокатско възнаграждение,които следва да се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №239/30.06.2024г. по гр.д.№2116/2023г. по описа на РС-Карлово,I гр.с-в.

ОСЪЖДА Община-*** Булстат *** със седалище и адрес на управление:гр.*** да заплати на Н. П. Н. с ЕГН-********** от гр.*** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 2700лв./две хиляди и седемстотин лв./ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3