Решение № 260055 от 17.05.2021, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………………………./…..........2021г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА

КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретаря Доника Христова, като разгледа докладваното от съдията

Кавърджикова въззивно гражданско дело № 755 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е жалба вх. № 33366/11.12.2019г. от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.С., в качеството й на солидарен длъжник по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, наред с И.И.И. и Г.И.И..

Р.А.Н. е насочила жалбата си против действията на ЧСИ по налагане на запор на трудовото й възнаграждение в „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК *********, извършено със запорно съобщение № 30862/27.11.2019г., съобщено й по нейни твърдения на 07.12.2019г. и запора на движими вещи в дома й, с административен адрес ***, за който е била устно уведомена на 10.12.2019г., поради насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество-вземането й и движимите вещи в дома й, позовавайки се на разпоредбите на чл. 444 от ГПК. ЧСИ не е посочил размера на трудовото й възнаграждение, а е бил длъжен. С получаваното възнаграждение издържа себе си, съпруга си и майка си, която страда от „Алцхаймер“ и е поела разноските за лечение, а и двамата са пенсионери.

Оспорва законосъобразността на двете действия на ЧСИ, като извършени от некомпетентен съдебен изпълнител, защото правомощията му са прекратени за вземането на „Юробанк България“ АД спрямо нея, с изтичане на две години от последното валидно действие за изпълнение по отношение на нея и настъпилата по този начин перемпция. Изп.д. следва да се счита за прекратено по силата на закона и поради неплащане на авансово дължимите от „Юробанк Българи“ АД такси, доколкото в изпратеното й съобщение за запор е посочена дължимостта на авансовите вноски в общ размер на 673.20лв., а заплащането на само 108.00лв. Р.А.Н. е оспорила и дължимостта на разноските по изп.д. В съобщението за наложения запор от 07.12.2019г. ЧСИ е посочил дължимите от нея разноски в две групи, но не е ясно кои от тях са за вземане на взискателя „Юробанк България“ АД и кои на другите присъединени взискатели. Не й е известно да има задължения към присъединените взискатели по изп.д.-НАП, Община Варна, „Енерго-Про Продажби“ АД и M.H.K.. В първата група е указана дължимостта на сумата от 42.00лв., от която 24.00лв. по т. 4 от ТТРЗЧСИ и 18.00лв. по т. 9 от ТТРЗЧСИ. Тези суми е заплатила, за да не бъдат събирани принудително от трудовото й възнаграждение. Не й е връчено постановление за дължимостта на всяка една от тези две суми. Не е била уведомена за извършената публична продан на делбен имот или на заложено имущество по делото, което да е за вземане на „Юробанк България“ АД към нея. За извършената публична продан на 1/2ид.ч. на недвижим имот в м. „Кочмар“ научила при запознаване с изп.д. на 10.12.2019г.

Втората група разноски, посочена в съобщението за запор са за сумата от 673.20лв. по т. 4, 5, 31 и 11 от ТТРЗЧСИ, от които авансово са внесени 108.00лв. и за сумата от 5571.32лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Освен аргументите за прекратяване на изп.д. по силата на чл. 433, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ГПК сочи, че за нито една от сумите за разноски не й е връчвано постановление. Не е ясно коя от сумите, формиращи сбора от 673.20лв. е само по вземане на „Юробанк България“ АД. Сумата от 5571.32лв. е определена без да бъде съобразена сумата, получена при продажбата на 1/2ид.ч. от недвижимия имот в гр. Варна, м. „Кочмар“, не са съобразени плащанията , извършени от нея и от ипотекарния длъжника В.К. към взискателя „Юробанк“ АД и е определена в противоречие с изискванията на т. 26 от ТТРЗЧСИ, вр. с изискванията на чл. 83 от ГПК.

Моли се да бъдат отменени обжалваните действия.

Моли се за спирането на изпълнението по изп.д. № 20117110400320 по отношение на нея до постановяване на акт на съда по подадената жалба.

Взискателят „Юробанк България“ АД, ЕИК

********* , със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Д. оспорва жалбата, намирайки я за недопустима, като подадена след законоопределения срок, евентуално неоснователна. Неоснователността обосновава с това, че обжалваните действия са изцяло в компетентността на ЧСИ. ЧСИ е упълномощен с правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

Недоказана от жалбоподателя е несеквестируемостта на имуществото, срещу което е насочено изпълнението. Моли се жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Възразява срещу искането за спиране на изпълнението.

ЧСИ е изложил мотивите си. Смята жалбата в частта за разноските за недопустима, понеже жалбоподателката е била уведомявана многократно до момента и не е обжалвала посочения размер на дължимите такси. Запор на движими вещи в жилището на жалбоподателката не е извършван. Насрочен е бил опис, но тя не е допуснала ЧСИ в жилището си. Опис не е бил проведен. Едва с извършването на опис ЧСИ е в състояние да определи кои движими вещи са секвестируеми и кои не. Неоснователна е жалбата по отношение на наложения запор на трудовото възнаграждение на Н.. На работодателя е било изпратено запорно съобщение, в което е указано изрично, че следва да прави удръжки, съгласно разпоредбата на чл. 446 от ГПК. По делото няма изтекъл срок по реда на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Длъжницата е представила платежни за извършени преводи за погасяване на задължението, без да е уведомявала ЧСИ за това. Счита, че обжалваните от Н. действия са извършени в рамките на закона.

Настоящият състав приема, че жалба вх. №

33366/11.12.2020г. по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

По изп.д. липсват доказателства за връчване на постановлението от 05.11.2019г., с което е насрочен опис и оценка на движимите вещи, собственост на Р.А.Н.. Няма доказателства и за връчването на изготвената по изп.д. ППИ изх. № 28705/05.11.2019г., с която се уведомява страната за насрочения опис. Следва да се приеме, че длъжницата Р.А.Н. се е уведомила за насрочения опис на движими вещи в дома й на 10.12.2019г., когато е поискала и се е запознала с материалите по изп.д., видно от удостовереното на л. 1382 по изп.д.

На 07.12.2019г. на Р.А.Н., чрез съпруга й Т.М.Н.е връчено запорно съобщение № 30861/27.11.2019г., издадено с оглед постановление от 27.11.2019г., с което е наложен запор на трудовото й възнаграждение и всички вземания, които има от „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК *********, видно от приложения с молба с.д. № 11602/18.05.2020г. заверен от страната препис от плика на пратка R PS 9040 005BUX 1 и системен бон, представения от ЧСИ на електронната поща на ВОС с вх.

№ 12107/21.05.2020г. препис от запорно съобщение изх. № 30861/27.11.2019г.

Р.А.Н. се е уведомила за посочените като дължими от нея такси и разноски по изп.д. на 10.12.2019г., когато е поискала и се е запознала с материалите по изп.д., видно от удостовереното на л. 1382 по изп.д.

На 10.12.2019г. е съобщен на Р.А.Н. по електронен път отказа на ЧСИ да прекрати изп.д. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с оглед подадената от нея молба вх. № 33212/10.12.2019г., видно от разписката на л. 1389 от изп.д.

Предвид изложеното дотук, се налага извода, че постъпилата на 11.12.2019г. жалба е такава в срок. Подадена е от надлежна страна-длъжник по изпълнението. Тя е допустима за разглеждане само в частта относно обжалвания запор на трудовото възнаграждение на жалбоподателката, по причина на несеквестируемост, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, отказа на ЧСИ да прекрати производството по отношение на Р.А.Н., поради настъпила перемпция, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и разноските, на осн. чл.

435, ал. 2, т. 7 от ГПК, но недопустима относно насрочения опис и оценка и наложен запор на движими вещи в дома й, находящ се в ***, по твърдения за несеквестируемост и относно прекратяване на производството срещу нея, на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК.

С решение № 575/22.05.2020г. съдът е прекратил производството по жалба вх. №

33366/11.12.2019г. от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.С., в качеството й на солидарен длъжник по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, наред с И.И.И. и Г.И.И. в частта относно твърденията за незаконосъобразността на насрочения опис и оценка и наложен запор на движими вещи в дома й, находящ се в ***, по съображения за несеквестируемост и В ЧАСТТА относно прекратяване на производството срещу нея, на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК, като недопустимо§ оставил е без уважение жалба вх. № 33366/11.12.2019г. от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.С., в качеството й на солидарен длъжник по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, наред с И.И.И. и Г.И.И. в частта относно наложения от ЧСИ запор на трудовото възнаграждение на Р.А.Н., получавано от работодателя й „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД ЕИК *********, извършен със запорно съобщение № 30862/27.11.2019г., по причина на несеквестируемост, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК и в частта на отказа на ЧСИ да прекрати производството по отношение на Р.А.Н., поради настъпила перемпция, съгласно чл.

435, ал. 2, т. 6, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е отложил произнасянето по жалба вх. № 33366/11.12.2019г. от Р.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв.

Св.С., в качеството й на солидарен длъжник по изп.д. № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова, наред с И.И.И. и Г.И.И. с допълнително решение в частта относно дължимостта на разноските, посочени във връченото й на 07.12.2020г. съобщение, на осн. чл.

435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

С определение № 1366/22.05.2020г. съдът е спрял изпълнението по изп. дело № 20117110400320 на ЧСИ Д.Петрова-Янкова в частта по отношение на принудителното събиране на разноските по делото в размер на 673.20лв. по т. 4, 5, 11 и 31 от ТТРЗЧСИ и 5571.32лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ, до приключването на настоящото производството по в.гр.д. № 755/2020г. на ВОС с влязъл в сила съдебен акт.

С настоящото решение съдът следва да се произнесе в последно посочената част от жалбата-по отношение на принудителното събиране на разноските по делото в размер на 673.20лв. по т. 4, 5, 11 и 31 от ТТРЗЧСИ и 5571.32лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ, посочени от ЧСИ в постановлението от 27.11.2019г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на Р.А.Н., съобщен на последната със запознаването й с изп.д. на 10.12.2019г.

За установяване размера на задълженията на

Р.А.Н., като длъжник по изпълнението, съдът е изслушал заключение на вещото лице Б.Б. по допуснатата СИЕ и заключение по допълнителната такава, дадени компетентно и безпристрастно, ценени от съда, като неоспорени от страните по делото. За изготвяне на основното заключение вещото лице е взел предвид удостоверение № 13422/01.07.2020г. и приложената към него справка, изготвена от ЧСИ за начислените от него такси по изп.д., а за допълнителното заключение и данните от влезлия в сила като необжалван протокол за разпределение от 23.08.2018г.

В с.з. на 24.11.2020г. вещото лице е уточнил, че изготвената от него експертиза се отнася единствено до размера на дължимите от Р.А.Н. такси и разноски по т.4, т. 5, т. 31 и т. 11 от ТТРЗЧСИ, извършени във връзка с публичната продан на апартамент ***, с площ от 59.99кв.м., заедно с таванско помещение № 57, които макар и начислени до 23.08.2018г., не са включени в протокола за разпределение от 23.08.2018г. и такси и разноски по т.4, т. 5, т. 31 и т. 11 от ТТРЗЧСИ, извършени след разпределението по протокола от 23.08.2018г. и дължимите от Р.А.Н. такси и разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ към 27.11.2019г., както и размерът на задълженията на солидарно задължената Р.А.Н. към 27.11.2019г. и то единствено към „Юробанк България“ АД, отчитайки всички плащания чрез ЧСИ и пряко в полза на банката, в реда разноски, лихви и главница, и след последното извършено по изп.д. със стабилен акт на ЧСИ разпределение на сумата от публичната продан на другия недвижим имот, а именно: 1/2ид.ч. от 600кв.м.ид.ч. от ПИ № 159 в м. „Кочмар“ на гр.