Решение № 309 от 20.06.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Видин, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря Галина Арс. Начева като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20221320100425 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от Б. АЛ. СВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „К. Ф. № ** против ОД на МВР – Видин, ЕИК ******, адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87, представлявано от Директора ст. комисар П. К..

Ищецът твърди, че е собственик на товарен автомобил, марка „Мерцедес Вито“ с рег. № ВР **** ВР, закупен с Договор за покупкопродажба на МПС от 24.03.2015г. с нотариална зарека на подписите.

Сочи, че на 02.12.2016г. по Постановление на следовател Н. Н. при СО на СПП, пред дома му в гр. Видин бил иззет от служителите на сектор „БОП“ в гр. Видин, описаният товарен автомобил. Твърди, че автомобилът бил натоварен с репатрак и оставен на съхранение в служебни гаражи на ОДМВР - Видин.

Излага, че автомобилът бил иззет за извършване на процесуалноследствени действия по ДП № 67/2016г. на Специализираната прокуратура.

Поддържа, че с Постановление от 12.04.2017г. на СП, производството по ДП № 67/2016 г. било прекратено частично и материалите били изпратени на СРП, където било образуване ДП №389/2017г. по описа на СО-СГП. Сочи също, че с Постановление от 11.12.2019 г. производството по горецитираното ДП е прекратено частично срещу всички обвиняеми, като било постановено 1 връщане на иззетите веществени доказателства.

Поддържа, че гореописаният автомобил, който е негова собственост не е описан в това Постановление и не му бил върнат,поради което подал изрична молба от 06.02.2020г. до СРП с искане да му бъде върнато собственото МПС.

Посочва,че с постановление от 18.03.2020г. на СРП, молбата му била оставена без уважение от прокурора, поради това че автомобилът не е иззет по надлежния ред, няма качество на „веществено доказателство“ по смисъла на чл.109 от НПК и не е от компетентността на прокурора да се произнесе относно връщането на вещ, която не е веществено доказателство по ДП,като изрично било посочено в това постановление, че товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. №ВР **** ВР, собственост на Б.С. следва да бъде върнат от органите на ОДМВР - Видин.

Подържа се,че след получаване на описаното постановление, ищецът подал молба вх. № 3688000-3472/30.03.2020г. до Директора на ОДМВР Видин, като приложил копие от постановлението,както и че по тази молба не получил отговор от Директора на ОДМВР- Видин, което наложило да подаде молба до ръководителя на Специализирана прокуратура София от 23.09.2020г.Сочи ,че молбата му била препратена по компетентност на СРП, откъдето получил Писмо № СП 17840/М-130/27.10.2020г. в което отново му се цитирало постановлението от 18.03.2020г. и му се указвало да го представи пред органите на ОД МВР - Видин за връщане на автомобила.

Излага,че е подал нова молба с вх. № 368000-12042/11.11.2020г. до Директора на ОДМВР - Видин, като приложил горецитираното писмо на СРП,както и че по тази молба отново не получил никакъв отговор от Директора на ОД МВР - Видин.

Посочва, че на 17.02.2021г подал отново молба до ръководителя на СПП, като помолил да бъде указано на следователя, разпоредил репатрирането на автомобила, да укаже на ОДМВР - Видин, същият да му бъде върнат,както и че тази молба също била препратена по компетентност на СРП, откъдето получил постановление от 18.10.2021г. в което за пореден път прокурорът изрично бил вписал, че автомобилът следва да му се върне от органите на ОД МВР - Видин.

В тази връзка подал нова /трета/ молба до Директора на ОД МВР 2 Видин вх. № 368000-11099/25.10.2021 г., като приложил всички Постановления и Писма, получени от СРП,като и по тази молба отново не получил отговор .

Иска се от съда да осъди ответника ОДМВР - Видин да предаде на ищеца владението на товарен автомобил марка „Мерцедес Вито“ с рег. № ВР **** ВР, който държи без основание,като се признае,че ищеца притежава правото на собственост върху него.

Претендират се и направените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника е постъпил отговор по делото, с който е взето становище по иска. Ответникът сочи, че намира иска за допустим и основателен. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния автомобил, както и че същият следва да му бъде върнат от органите на ОДМВР – Видин. Няма възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основава. Претендират се направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът , като взе предвид постъпилата искова молба и с оглед на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от свидетелство за регистрация№ 006535635 товарен автомобил, марка „Мерцедес Вито“ с рег. № ВР **** ВР е бил собственост на Б. Л.

Б.,който с договор за покупко-продажба на МПС с рег. № 1153 от 24.03.2015 г. е бил прехвърлен на ищеца Б. АЛ. СВ.,и който към настоящия момент се явява собственик на автомобила.

Видно от Постановление от 12.04.2017 г. на Специализирана прокуратура – гр. София по пр.пр. № 30/2016 г., ДП № 67/2016 г. по описана СО-СП досъдебното производство е прекратено частично по отношение на ищеца Б. АЛ. СВ..

Видно от Постановление от 11.12.2019 г. на Софийска районна прокуратура по пр.пр. № СП-17840/2017 г. /М-130/2017 г., ДП № 389/2017 г. по описа на СО-СГП наказателното производство по досъдебното производство е прекратено частично по отношение на ищеца Б. АЛ. СВ.. В постановлението са описани различни вещи, които се връщат на ищеца, но сред тях липсва да е описан процесния автомобил.

По делото е приложена молба от 06.02.2020 г. от ищеца до СРП, от 3 която е видно, че същият моли прокурора по ДП № 389/2017 г. по описа на СО-СГП да постанови иззетия от служителите на сектор „БОП“ при ОДМВР – Видин товарен автомобил да му бъде върнат.

Видно от Постановление за връщане на веществени доказателства от 18.03.2020 г. на СРП по ДП № 389/2017 г. на СО-СГП, пр.пр. № СП17840/2017 г. /М-130/2017 г. е, че молбата на ищеца за връщане на процесния автомобил е оставена без уважение, тъй като същият не е приобщен като веществено доказателство. В мотивите на постановлението е посочено, че процесният автомобил следва да бъде върнат на правоимащото лице от органите на ОДМВР – Видин.

Видно от молба от 30.03.2020 г. до Директора на ОДМВР – Видин, ищецът е поискал процесния автомобил да му бъде върнат от ответника.

С молба от 23.09.2020 г. до Ръководителя на Специализирана прокуратура – София ищецът е помолил прокурорът да разпореди връщане на процесния автомобил, но с писмо от 27.10.2020 г. е бил уведомен от прокурора по делото, че автомобилът не е приобщен по надлежния ред като веществено доказателство към досъдебното производство и няма качеството „веществено доказателство“ по смисъла на чл. 109 НПК. В писмото е посочено, че автомобилът следва да бъде върнат на ищеца от органите на ОДМВР – Видин, където понастоящем се съхранява.

На 11.11.2020 г. ищецът отново подал молба до Директора на ОДМВР – Видин за връщане на процесния автомобил.

Видно от молба от 17.02.2021 г. до Ръководителя на Специализирана прокуратура – София, ищецът моли прокурора по досъдебното производство да укаже на следовател Н. Н., с чието постановление от 02.12.2016 г. процесното МПС е репатрирано от служителите на СБОП – Видин, да постанови на Директора на ОДМВР – Видин да върне същото на ищеца. От постановление от 18.10.2021 г. на СРП е видно, че молбата на ищеца е оставена без разглеждане, като в мотивите на постановлението е посочено, че автомобилът следва да му бъде върнат от органите на ОДМВР – Видин.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 108 от ЗС е допустим, тъй като е подаден от субект, имащ активна процесуално-правна легитимация. Разгледан по 4 същество е основателен и доказан, поради което следва да се уважи.

Съгласно гражданско-правната доктрина, собственикът на вещ, наред с останалите правомощия от съдържанието на правото на собственост, притежава правото да я владее - лично или чрез друго лице, упражнявайки фактическа власт върху нея, която изключва упражняването на непосредствена фактическа власт от всяко трето лице. Когато това право е нарушено, чл. 108 от ЗС, установява право за собственика да иска своята вещ от всяко трето лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Целта на ревандикационния иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик е да върне фактическата власт върху вещта на носителя на правото на собственост върху нея.

За да бъде уважена ревандикационната искова претенция в процеса следва да се докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: на първо място ищецът да притежава право на собственост върху вещта; на второ място ответната страна да упражнява фактическа власт върху вещта със субективното намерение, че й принадлежи или да държи вещта за другиго и на трето място, че тези фактически действия ответникът извършва без наличието на законно правно основание.

В случая се установи наличието и на трите предпоставки, необходими за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС.

В настоящата хипотеза Съдът намира, че ищецът е доказал и установил, че притежава право на собственост върху товарен автомобил марка „Мерцедес Вито“ с рег. № ВР **** ВР.

Обстоятелството,че процесния автомобил се намира във владение на ответника не е оспорено от същия,поради което,а и съобразявайки ангажираните материали,подкрепящи този факт, съдът го приема за установено и ненуждаещо се от доказване.

Видно от отговора на исковата молба и от процесуалното поведение в съдебно заседание на процесуалния представител на ответника е, че същият не оспорва фактическата обстановка, описана в исковата молба, която се подкрепя и с представените писмени доказателства.

При горните съображения Съдът намира, че искът по чл. 108 от ЗС следва да бъде уважен като основателен и доказан, а ответникът осъден да предаде на ищеца владението върху товарен автомобил марка „Мерцедес 5

Вито“ с рег. № ВР **** ВР.

С оглед изхода на спора, Съдът намира, че следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. От доказателствата по делото е видно, че бездействието на ответника да върне процесния автомобил на ищеца е причина за завеждане на делото, поради което съдът приема, че същият следва да понесе направените от ищеца разноски по делото. Последните са в размер на 600.00 лева за адвокатско възнаграждение и 176.00 лева – държавна такса съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът дължи произнасяне по възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 538.00 лева, а платеното такова от ищеца е в размер на 600.00 лева – над минималния размер. В случая съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото направеното от ответника възражение следва да се приеме, че е основателно до посоченото минимално адвокатско възнаграждение, но не и в по-нисък размер.

С оглед на изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 538.00 лева и 176.00 лева за платена държавна такса или общо разноски в размер на 714.00 лева, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

Водим от гореизложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОД на МВР – Видин, ЕИК ****** ,че Б. АЛ. СВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „К. Ф. № ** е собственик на товарен автомобил, марка „Мерцедес Вито“ с рег. № ВР **** ВР.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Видин, ЕИК ******, адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху движимата вещтоварен автомобил, марка „Мерцедес Вито“ с рег. № ВР **** ВР, на собственика Б. АЛ. СВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „К. Ф. № **, 6

Разпечатката съдържа 49 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9fcbaa17-5368-43cc-ba03-0ad641f7e3be