Решение № 10480 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10480 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110150820 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

01.06.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №50820 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК и по чл.86, ал.1 от ЗЗД 1

Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от ........, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ......- управител, чрез юрк. Г. Г., срещу Р. А. З., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от 2 000 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №....г., сключен между заявителя и длъжника, сума от 803,10 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 29.04.2023г.- 17.07.2023г. и сума от 340,29 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.06.2023г.01.09.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №65191/2024г. по описа на СРС, 165 състав. В исковата молба се твърди, че между ........, в качеството си на кредитор и ответницата, в качеството си на кредитополучател, е сключен от разстояние Договор за паричен заем №....г. Поддържа, че ответникът не погасил задълженията си по заема в уговоР.я срок. Претендират се стоР.те разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба, редовно уведомен на посочения адрес на осн. чл.41, ал.2 от ГПК.

С Определение №9423/09.03.2026г. частично е обезсилена издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №65191/2024г. по описа на СРС, 165 състав, в частта й за следните суми: сума от 803,10 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 29.04.2023г.- 17.07.2023г., сума от 340,29 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.06.2023г.01.09.2024г., поради неизпълнение в срок на указания за предявяване на установителен иск за тях и прекратено производството по ч.гр.д.

№65191/2024г. по описа на СРС, 165 състав, в тази му част.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за неоснователен, като недоказан поради следните съображения:

Приложени към исковата молба са неподписани разпечатки на горния договор за кредит, за сума от 2 000 лв., платима на 18 месечни погасителни вноски, с краен срок за изпълнение: 16.09.2024г., при посочен ГПР от 47,93 % и при договорна лихва от 1 244,20 лв., както и неустойка за недадено в срок обезпечение от 4 009,10 лв., ведно с представена справка, според която сумата от 2 000 лв. е изплатена на заемополучаателя чрез ......

Представени са от ищеца неподписани искане за отпускане на кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Правните изводи на съда са следните:

2

Съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3 от ЗПК, вр. т.12 от ДР на ЗЗПотр., следва ответникът да се счита за потребител по смисъла на ЗЗПотр., като процесният договор за кредит представлява финансова услуга по смисъла на горната легална дефиниция, при което приложение намират разпоредбите н а ЗПК. При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната страна по него. При предоставен потребителски кредит в полза на кредитодателя след изтичане срока на действие на договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се пораждат вземания срещу кредитополучателя. Валидността на договора за заем не е обусловена от спазването на форма за действителност. Заемът за потребление е реален договор, който се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между съконтрагентите едната страна по него, заемодателят даде, а другата, заемополучателят получи в заем парична сума.

Фактическият състав за заема за потребление включва предаването в собственост на пари, което е реалният елемент от фактическия състав и съгласие на насрещната страна за връщането им. Тежестта да се докаже съществуването на заемното правоотношение е на страната, която търси изпълнение по него. При условията на пълно и главно доказване ищецътзаемодател следва да установи горните два елемента от фактическия състав на заемното правоотношение, а именно съгласие на насрещната страна за сключване на сделката и предаване на заемната сума. При ненадлежно доказване по реда на гражданския процес на реалния елемент на сделката е налице обещание за заем, а при невъзможност да се докаже съгласието на страните- не е налице договорна обвързаност между страните, като даденото е без основание. В случая не са представени доказателства за реалния елемент на правоотношението с предаване на главницата на заемополучаателя чрез „.....“ АД. Дадени са указания в този смисъл на ищеца с проекто- доклада, както и в първото по делото о.с.з., останали неизпълнени от ищцовия кредитодател. Не се установява по делото и частично изпълнение от отв. кредитополучател в полза на ищеца. Правилата на доказателствената тежест изискват да се приеме за ненастъпил този факт, който е останал недоказан.

Презюмирането на заемно правоотношение между страните е недопустимо. С оглед на горното не може да се приеме, че е налице валидно сключен от разстояние договор за потребителски кредит и е предоставена заеманата сума на отв. кредитополучател, поради което искът се явява недоказан и подлежи на цялостно отхвърляне.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт.

Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора не следва да се възлагат разноски в тежест на ищеца, доколкото ответникът не е сторил такива.

Така мотивиран, съдът

3

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ........, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ......- Управител, срещу Р. А. К., ЕГН:**********, установителен иск за признаване съществуване на вземане за сумата от 2 000 лв., представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем №....г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №65191/2024г. по описа на СРС, 165 състав, като недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4