Акт от 01.08.2019, Районен съд - Белоградчик

П Р И С Ъ Д А № 124 гр.Белоградчик, 01.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на първи август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА КАЙТАЗКА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Л.И.

Н.М. при участието на секретаря Наташа Стефанова, в присъствието на прокурор Георги Светославов, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НОХД № 108 по описа за 2019г., въз основа на закона и данните по делото

П Р И

С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.И.М. - роден на ***г***, обл.В., българин, български гражданин, неженен, без образование, не осъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.02.2019г. и 12.02.2019г., в с. Д., обл. В., действайки в условията на продължавано престъпление, с две отделни деяния, които по отделно осъществяват състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите извършил както следва:

- на 10.02.2019г. в с. Д., обл. В., от жилищна сграда, изходяща се на ул. “Т.“ № … е използване на техническо средство - ключ за отключване на входна врага е отнел чужди движими вещи, а именно: сумата от 280 лв. от владението и собственост на П.Б.И. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои и - на 12.02.2019г. в с. Д., обл. В., от стопанска постройка, находяща се на ул. “Т.“ № … е отнел чужди движими вещи, а именно: 1бр. агне на стойност 300.00 лв. от владението и собственост на П.Б.И. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като всички движими вещи от двете деяния са на обща стойност 580, 00 лв. , поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4 във вр.чл.194 ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.58 А ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК, го ОСЪЖДА на "лишаване от свобода" за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

На осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното на подс.Б.И.М. наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.25 ал.1 във вр. чл.23 ал.1 от НК едно общо, най-тежко наказание на Б.И.М. /с посочена по-горе самоличност/, по настоящето НОХ дело № 108/2019 г. на РС-Белоградчик и по НОХ дело № 75/2019 г. на РС-Мездра, а именно "лишаване от свобода" за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването му за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн. чл.25 ал.2 и ал.3 от НК зачита изтърпяната част от наказанието по н.о.х.д № 75/2019г. на РС-Мездра, считано от 28.05.2019 г. до влизане в законна сила на настоящата присъда.

ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД подсъдимия Б.И.М. /с посочена по-горе самоличност/ да заплати на П.Б.И. ***, с ЕГН **********, сумата от 580,00 лева - обезщетение за имуществени вреди причинени с престъплението.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. Б.И.М. /с посочена по-горе самоличност/ да заплати : по сметка на ОД-МВР-Видин, направените по делото разноски за вещо лице в хода на досъдебното производство - в размер на 58,80 лв., както и по сметка на ВСС - държавна такса върху уважената гражданска претенция – в размер на 50,00 лв.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.

Председател: Съдебни заседатели: 1.

2.

МОТИВИ към присъда № 124/01.08.2019 г. по НОХ дело № 108/2019 г. по описа на РС-Белоградчик.

Срещу подсъдимия Б.И.М. *** е повдигнато обвинение затова, че на 10.02.2019г. и 12.02.2019г., в с. Д., обл.

В., действайки в условията на продължавано престъпление, с две отделни деяния, които по отделно осъществяват състава на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите извършил както следва:

- на 10.02.2019г. в с. Д., обл. В., от жилищна сграда, изходяща се на ул. “Т.“ № … е използване на техническо средство - ключ за отключване на входна врага е отнел чужди движими вещи, а именно: сумата от 280 лв. от владението и собственост на П.Б.И. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, и - на 12.02.2019г. в с. Д., обл. В., от стопанска постройка, находяща се на ул. “Т.“ № … е отнел чужди движими вещи, а именно: 1бр. агне на стойност 300.00 лв. от владението и собственост на П.Б.И. ***, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като всички движими вещи от двете деяния са на обща стойност 580, 00 лв. - престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 4 от НК вр. чл.194 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.

По искане на подсъдимия, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.

Пострадалият от престъплението – П.Б.И. е конституирана в качеството на граждански ищец.

Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявеният от П.И. срещу подсъдимия, граждански иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 580,00 лв., причинени с престъплението. В хода на съдебното производство, ищецът поддържа иска и моли съда да го уважи в предявения размер.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в размер малко над минималния за съответния състав по НК, което да се редуцира с 1/3 - предвид съкратеното съдебно производство, а също така и счита, че съдът следва да приложи разпоредбите на чл.25 от НК, спрямо наказанието по това дело и друго, на РС-Мездра, за което се прилагат доказателства. По гражданския иск – не взема становище.

Подсъдимият Б.М., предвид допуснатото предварително изслушване, прави пълни самопризнания относно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, признава се за виновен и моли съда за снизхождение.

Защитникът на подсъдимия, счита,че следва да се наложи наказание “лишаване от свобода” под средния размер в закона, като се отчете, че подсъдимият не работи, няма доходи и е извършил престъплението, с цел осигуряване на храна за препитанието си. Моза снизхождение, за прилагане на чл.66 ал.1 от НК също така. И той не взема отношение по гражданският иск.

Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на страните, по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подс. Б.И.М. е роден на ***г***, обл.В., българин, български гражданин, без образование, неженен, не осъждан, неработи , ЕГН му е **********.

На 10.02.2019 г. подс. Б.И.М. решил да открадне пари от къщата на св.Пнка Б.И.,***, тъй като знаел, че свидетелката е взела пенсията си скоро.

Веднага след като взел решението си, подс.М., отишъл до имота на св.И., и забелязал, че тя излязла от дома си. С помощта ключ, който бил взел от връзка с такиа – в имота на пострадалата, отключил входната врата на жилището й и влязъл вътре. М. знаел къде И. държи парите си, тъй като преди този ден, ходел да й помага и тя вадела пари – да му заплаща. М. намерил, под балатум, поставен на пода в стаята, в която спяла И. пари. Взелот тях 280 лв. , в банкноти от по 5 лв., 10 лв. и 20 лв. Парите похарчил на следващият ден в гр.Л. – като пазарувал храна и дрехи.

На 11/12.02.2019 г., подс.М. отново взел решение да проникне и в имота на св.П.И., но този път в стопанска постройка – кошара, и да извърши кражба на агне от там. Малко след полунощ, т.е. на 12.02.2019 г. отново отишъл до имота на св.И. ***. От кошара в двора взел едно агне / шиле/ и го отнесъл в друга пострайка вселото, където го скрил. На сутринта заклалагнето, опекъл го и го изял - за няколко дни.

На

12.02.2019 г. сутринта, свид.И. видяла , че от кошарата й липсва едно агне и решила да подаде сигнал в полицията. Тогава заявила и за кражбата на парите й от къщата, отпреди два дни.

Св.И. М.И. – баща на подсъдимия, е засвидетелствал, че синът му е донесъл, на 11.02.19 г. сума пари при него - бащата, за да ги преброи, тъй като Б.М. не можел – не умеел, не познавал числата. Св.Ив.И. констатирал, че са общо 280 лв. в банкноти от по 5,10 и 20 лв. и върнал парите на сина си, тъй като последният заявил, че са възнаграждение за извършена от него работа.

Пред свид.А.В. и М.К. - служители на РУ-Белоградчик, подс.М. признал и разказал за стреното на 10-ти и 12-ти февруари.

Видно от заключението на оценъчната експертиза, стойността на щетата от деянието е общо 580,00 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното

ДП № 62/2019 г. на РУ-Белоградчик, както и приетите в с.з. актуална справка за съдимост на подсъдимия и писмо-уведомление на прокуратурата, относно търпяно друго наказание от подъсдимия.

Доказа се авторството на деянието и вината на подсъдимия, осевн от направените самопризнания от него, и от останалите писмени и гласни доказателства.

От правна страна:

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.Б.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 НК във вр. чл.194 ал.1 НК във вр. чл.26 ал.1 от НК.

-

От обективна страна – на

10.02.2019г. и 12.02.2019г., в с. Д., обл. В., подс.Б.И.М.:***, от жилищна сграда, изходяща се на ул. “Т.“ № … е използване на техническо средство - ключ за отключване на входна врага е отнел чужди движими вещи, а именно: сумата от 280 лв. от владението и собственост на П.Б.И. ***, и

- на 12.02.2019г. в с. Д., обл. В., от стопанска постройка, находяща се на ул. “Т.“ № … е отнел чужди движими вещи, а именно: 1бр. агне на стойност 300.00 лв. от владението и собственост на П.Б.И. ***, като всички движими вещи от двете деяния са на обща стойност 580, 00 лв.

Съдът прие, че престъплението е извършено в условията на продължавана престъпна дейност, тъй като двете деяния на подсъдимия, осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са в непосредствена последователност във времето, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото, второ деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото.

От субективна страна – подс.М. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да ги присвои и да се разпореди с тях като със свои. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването им. Съдът намира, че причините за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия и желанието му да се облагодетелства по неправомерен начин, без полагане на труд.

По вида и размера на наказанието:

За извършеното от подс.Б.М. престъпление е предвидено наказа ние "лишаване от свобода" за срок от една до десет години.

Предвид това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца.

В настоящият казус, съдът намира, че не са налице условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е по-благоприятно за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на М. е квалифицирана и с признаците

“използване на техническо средство” и „продължавано престъпление“, имуществените вреди, нанесени с деянието не са възстановени към момента. При това положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на този подсъдим в условията на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК, и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия съжаление за стореното, чистото му съдебно минало към момента, но и стойността на имуществените вреди – и то не възстановени, продължената престъпна дейност, включваща две посегателства над чужда собственост, и при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че на подсъдимия съответства да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" над минималния размер от една година – а именно една година и три месеца. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на М. по настоящето дело за реално изтърпяване наказание “лишаване от свобода” в размер на десет месеца.