Определение № 16848 от 04.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16848 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110150378 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявен е положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.

1 от ГПК от „Софтранс ауто“ ЕООД срещу В. Й. Г., К. К. Б., К. К. Б. и В. А. М. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор №*** по КК и КР на гр. София, находящ се в гр. София, р-н „Витоша“, ********.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот от „Тома строй“ ЕООД –в несъстоятелност, на основание договор за прокупко-продажба от 27.12.2018 г., обективиран в Нотариален акт №39 по нот. дело №1606/2018 г. на Нотариус с рег. №40 на НК; под евентуалност – при условията на добросъвестно владение по чл. 79, ал.2 от ЗС. Праводателят на ищеца се легитимирал като собственик с договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 16.04.2014 г., сключен с „Гео строй ГД“ ЕООД. Последното дружество е придобило правото от „Боско строй“ ЕООД, съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на задължение №98 по нот. дело №262/20.03.2013 г. „Боско строй“ ЕООД е придобило имота от К. К Б. на основание договор за прокупкопродажба от 30.12.2004 г., обективиран в Нотариален акт №128 по нот. дело №479/2004 г. на Нотариус с рег. №40 на НК. Посочва се, че преди да се разпореди продавачът К. Кр. Б. на 03.02.2003г. предявил срещу М П Л и С Ц В иск по чл. 108 от ЗС за имот, от който е част спорния. С решение от 02.05.2012 г. по гр. дело №7318/2009 г. по описа на СГС искът е уважен. Пояснява, че продавачът се позовал на Дворищно-регулационния по Заповед №РД-09-343 от 21.06.1995г. на кмета на р-он „Витоша", с която е утвърден празно план на гр.София местност „жк Гърдова глава", съгласно който незастроено място е придадено към парцел XVIII-1021,1022 по Заповед № РД-09-50-264 от 27.03.1997г. на гл. арх. на СО, като в този смисъл посочва и мотивите на съда.

Позовава се, че макар прехвърлено спорното право в хода на процеса, при условията на чл. 226, ал. 2 от ГПК приобретателят е обвързан от съдебното решение. Твърди се, че след придобиването на имот ищцовото дружество е във владение. Установило, че ответниците се легитимирали като собственици с оглед предявен иск за делба на имота. Отв. В. М. заявил ½ ид.ч. от правото на собственост, на основание Постановление за възлагане по изп. дело №2169/2021 г. на ЧСИ с рег. №851, вписано в СВ с Акт №60/25.06.2023 г. Ищецът оспорва правото на М., тъй като е извършена публична продан на чужда вещ; а 1 останалите ответници –наследници на първоначалния прехвърлител, не го притежават по наследство, доколкото имотът не е част от него, и не е бил СИО.

Ответниците В. Й. Г., К. К. Б., К. К. Б. в срока по чл. 131 от ГПК не са подали отговор на искова молба.

Ответникът В. А. М. оспорва иска с доводи, че е собственик ½ ид.ч. от правото на собственост; К. Б. не е притежавал имота към момента на първата прехвърлителна сделка, съответно и последващите приобретатели, а освен това е имал съсобственик-съпруга отв. В. Й. Г., при граждански брак от 01.07.2000 г.

Сочи, че описанието е, че се продава XVIII-1021 , 1022, в квартал 210Б по плана на София, Гърдова глава; в Решението на СГС от 2012 г., влязло в сила на 17.12.2012 г., СГС приемал, че Заповед № РД-09-343/21.06.1995 г е отменена със решение на СГС от 16.10.1996 г и К. Б. придобива с последваща Заповед РД-09 50264/27.05.1997 г, тази Заповед обаче също била обжалвана и Решението на СГС е постановено по ахд№1981/1997 г на 22.06.2001 г., влязло в сила на 26.06.2002 г с решение на ВАС постановено по 1909/2002 г. и именно тогава е влязла в сила заповедта за придаване по регулация на спорния имот.

Придаваемата част е оценена с протокол РД67-06 от 26.04.2005 г., поради което след продажбата от 2004 г. цената е внесена от Б. -на 26.05.2005 г., който е моментът на придобиване на собствеността по регулация. Намира, че са налице пречки за придобиване имота по давност – на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗС, а от публичната продан имотът е във владение на отв. В. М.; оспорва да е осъществена хипотезата на чл. 79, ал.1 или ал.2 от ЗС. Оспорва спорният имот да е идентичен на описания по Нотариален акт №128 по нот. дело №479/2004 г. на Нотариус с рег. №40. Поддържа, че според предметното съдържание на Нотариален акт №98 по дело 262/2014 г на Нотариус Д, процесният имот е описан като съсед на продаваемият имот (с идент.ПИ ***- б.В стр. 2 от нот. акт), и не е предмет на сделката.

Доказателствената тежест в настоящото производството се разпределя по следния начин: ищецът трябва да докаже претендираното право на собственост върху спорния имот на посоченото в искова молба придобивно основание, в т.ч. и на неговите праводатели, както и идентичност на описания в Нотариален акт №128 по нот. дело №479/2004 г. на Нотариус Р и Нотариален акт №98 по дело 262/2014 г на Нотариус Д с процесния имот. В доказателствена тежест на отв. В.

М. е да установи основанието на твърдяното право на собственост, в т.ч. твърденията за наличието на права върху имота на други лица, които правоизключват това на ищеца и че е в имота от деня на възлагане на имота от ЧСИ, за което се указва, че не сочи доказателства.

По доказателствата:

Представените от ищеца документи са допустими и относими; а искането по чл. 190 от ГПК на ищеца и отв. М. е неоснователно, доколкото касае официални документи в държане на държавни органи. Искането по чл. 164 от ГПК е допустимо при условията на чл. 159, ал.2 от ГПК, но е неотносимо искането за разпит на свидетел на отв. М. за установяване на преговори между ответниците относно делбата на имота. Необходимо е приобщаване на материалите по гр. дело №3756/2003 г. по описа на СРС.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

2

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл.

147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. дело №3756/2003 г. по описа на СРС, на осн. чл. 186 от ГПК.

ДОПУСКА до разпит по двама свидетели на ищеца и на отв. В. М., при режим на довеждане, за датата на насроченото съдебно заседание за установяване на посочените в искова молба, като ОСТАВЯ без уважение искането на всяка страна за допускане още един свидетел при условията на чл.159, ал.2 от ГПК, като Указва, че ако свидетелите не установят твърденията на страната, по нейно искане съдът ще се произнесе допълнително. УКАЗВА, че ако не се доведе допуснат свидетел, съдът ще отмени определението за допускане разпита и делото ще се гледа без доказателството, на осн. чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК на всяка страна, и по чл.

164 от ГПК на отв. М. за разпит на един свидетел.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред погорен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съдебнен център по медиация към Софийски градски съд - гр. София, ***, ет. 2, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.06.2026 година от 09,30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговор на искова молба, с приложения.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3