Разпореждане № 25642 от 20.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 25642 гр. Варна, 20.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Частно гражданско дело № 20253110107568 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *****, бул. …., № …., ап. …., за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу М. В. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. .... – длъжник по Договор за потребителски кредит № 2224382 от 27.04.2020 г., сключен между същата и „К.“ ЕАД, ЕИК *********, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 27.04.2020 г., сключен между длъжника и „А. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, и Договор за поръчителство от 17.10.2024 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД и кредитора, вземанията по които договори са прехвърлени от страна на „А. Т.“ ЕООД в полза на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022 г., за сумите както следва:

- 600,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2224382, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 40,44 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № 2224382 за периода от 27.04.2020 г. до 31.07.2020 г.;

- 329,51 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит 2224382, начислена за периода от 27.04.2020 г. до 31.05.2025 г., при спазване на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС за неначисляване на лихва за периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г.;

- 174,27 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 27.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2025 г., до окончателното изплащане на 1 задължението;

- 27,37 лева, представляваща законна лихва за забава върху възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 27.04.2020 г. до 31.05.2025 г., при спазване на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС за неначисляване на лихва за периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г.

Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса в размер на 25,00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК. Спазени са и изискванията за местна подсъдност на делото, доколкото от извършената служебна справка в Национална база данни „Население" се установява, че регистрираният настоящ адрес на длъжника-потребител попада в съдебния район на Районен съд - Варна.

Подаденото заявление също така отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3, и чл. 128, т. 1 и 2, и чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Съобразно т. 2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ВКС, доколкото в производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства и не може да прави изводи въз основа на представени такива, редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение се обуславя от точната индивидуализация на вземането по основание и размер. Съдът намира, че в разглеждания случай твърденията, изложени в т. 9, т. 12 и т. 14 от заявлението, индивидуализират в достатъчна степен претендираното вземане за главница по договора за потребителски кредит, като за същото са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Предвид основателността на заявлението относно горното вземане, основателно е и искането за присъждане за вземането ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Освен проверка на формална редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т.

2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, както и с императивните правилата за защита на потребителите.

С оглед на последното, съдът намира за неоснователни останалите претенции на заявителя.

По отношение на вземането предоставяне на поръчителство: за възнаграждение по

Договора за

По твърдения на заявителя, възнаграждението е уговорено в полза на поръчителя за това, че се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му към кредитора по потребителски договор.

Съдът намира, че Договорът за потребителски кредит и Договорът за предоставяне на 2 поръчителство са функционално обусловени - вторият съществува в правния мир единствено за обезпечаване изпълнението на кредитополучателя по първия, поради което двата следва да се разглеждат в тяхната взаимовръзка.

Видно от чл. 4 на Договора за потребителски кредит, формално същият предоставя на кредитополучателя възможност за избор между договор с обезпечение или без такова, както и между два вида обезпечение. Предвид изричната разпоредба на ал. 2 на същия член обаче, предвиждаща че ако кредитополучателят не предостави съответното обезпечение в определения срок, договорът не поражда действие, става ясно, че предоставянето на обезпечението е задължително условие за сключване на договора за кредит. Освен това, определените от кредитора срокове за договаряне в зависимост от избраното обезпечение са толкова неравностойни - 10 дни при договор, обезпечен с банкова гаранция, срещу 48 часа при избрано обезпечение от одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител, че всъщност предоставената възможност за избор е привидна. Установява се в допълнение при проверка в Търговския регистър, че едноличен собственик на дружеството-поръчител е кредитодателят.

От така изложеното следва, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и е недействителен по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. Налице е злоупотреба с финансовото състояние на потребителя, налагащо му кандидатстване за бърз кредит - съгласно рекламирания профил на конкретната финансова институция, както и скрита икономическа принуда за сключване на договор именно с посочения от кредитодателя поръчител. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна по правоотношението.

По изложените аргументи, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено в частта относно сумата от 174,27 лева, претендирана като главница по Договора за поръчителство от дата 27.04.2020 г.

По отношение на вземането за лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство:

Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава за сумата от 27,37 лева - лихва за забава върху главницата по Договора за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 27.04.2020 г. до 31.05.2025 г.

Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за тази сума.

По отношение на договорната лихва и лихвата за забава по Договора за кредит:

Съдът намира, че Договор за потребителски кредит 2224382 е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в Приложение № 1 към него ГПР е посочен единствено в цифрова величина, но не е посочено кои са компонентите, включени в тази величина. Трайно е разбирането, застъпено в практиката на СЕС, че изискването за посочване на ГПР е нарушено, когато не са посочени основните данни, 3 които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20.09.2018 г. по дело C 448/17 на СЕС; Решение от 21.03.2024 г. по дело C 714/22 на СЕС, постановено по тълкуване на Директива 2008/48). Не е достатъчно посочването на ГПР в цифрова величина и препращането към Общите условия, в които е посочено, че размерът на ГПР е изчислен в съответствие с Приложение №1 към ЗПК, при допускане, че страните ще изпълняват задълженията си в съответствие с условията и сроковете по договора. При липса на яснота относно разходите, включени в ГПР, потребителят е лишен от възможност да извърши информиран избор на кредитен продукт, преценявайки други сходни продукти, което е достатъчно условие кредитът, на основание чл. 22 от ЗПК, да се счита за недействителен.

Отделно, константна е съдебната практика, че неточното обявяване на ГПР се приравнява на липса на посочен ГПР, като в Решение от 13.03.2025 г. по дело C 337/23 на СЕС, постановено по въпрос на СРС, касаещ именно практика на ищцовото дружество, изрично е прието, че в хипотезата на договор за кредит, който налага на кредитополучателя задължението да сключи договор за поръчителство, за да получи кредита, свързаните с този договор разходи са част от „общите разходи по кредита за потребителя“ съгласно разпоредбата на член 3, буква ж) от Директива 2008/48 и следователно, съгласно буква и) от същия член, те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР.

При това положение, разглежданият Договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В частта относно претендираната договорна лихва и лихва за забава по Договора за кредит заявлението следва да бъде отхвърлено.

По разноските:

С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от заявлението - в размер на 39,41 лева, включващи 12,80 лева за заплатена държавна такса и 25,61 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *****, бул. …., № …., ап. …., срещу М. В. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. .... – длъжник по Договор за потребителски кредит № 2224382 от 27.04.2020 г., сключен между същата и „К.“ ЕАД, ЕИК *********, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 27.04.2020 4 г., сключен между длъжника и „А. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, и Договор за поръчителство от 17.10.2024 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД и кредитора, вземанията по които договори са прехвърлени от страна на „А. Т.“ ЕООД в полза на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022 г., за сумата от 600,00 лева (Шестстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2224382, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 39,41 лева (Тридесет и девет лева и 41 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението.

ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, ведно с указания за възможността за подаване на възражение по чл. 414 и/или чл.