Решение № 1429 от 14.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1429 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330204330 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление № 790 от 02.07.2024 г., издадено от Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Ч. И. П., на основание чл. 178е от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 178е от ЗДвП.

С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържат съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП, като се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноските за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията за този извод са следните:

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят Ч. П. е 1 наказан в качеството си на водач на МПС за това, че на 01.05.2024 г., около 22:12 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Волга“ до № 1, подхода към парк „Бунарджика“, е паркирал товарен автомобил „Мицубиши“, с рег. № ***, собственост на „БУЛТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК 102842329, в площи, предназначени само за пешеходци, обозначени като такива с пътен знак „Г 15“.

За нарушението била наложена глоба с фиш № **********/01.05.2024 г. в размер на 50,00 /петдесет/ лева, от свид. Г. С. И., полицай към сектор „Общинска полиция“ – Пловдив. С Възражение вх. № УРИ 237200-5925/ 08.05.2024 г. до ОД на МВР - Пловдив, „БУЛТРЕЙДИНГ“ ООД оспорило нарушението. Глобата била оспорена с възражение вх. № УРИ 2372005925/08.05.2024 г. по описа на ОД на МВР Пловдив.

На 29.05.2024 г. в ОД на МВР – Пловдив била депозирана декларация по чл.188 ЗДвП от жалбоподателя П., в която посочил, че в процесните време и място, именно той е управлявал конкретното МПС, поради което срещу него бил съставен АУАН с бл. № 005465/ 29.05.2024г. Актът бил предявен и подписан от П. с изричното отбелязване, че ще депозира писмени възражения.

Впоследствие било издадено и обжалваното НП, с което П. бил санкциониран с глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 178е от ЗДвП.

Наказващият орган посочил, че въпреки допусната нередовност - погрешното изписване в АУАН на възражението с № УРИ 237200-5225, вместо № УРИ 237200-5925 с една и съща дата, е издал НП, на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН, с оглед безспорната установеност на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина.

От служебно изисканото от съда писмо с вх. № 89854/30.08.2024 г., ведно със становище на директор ОП „ОКТ“ и схема на вертикалната сигнализация, се установява,че процесният пътен участък – ул. „Волга“ /от бул. „Руски“ до бул. „Васил Априлов“/ не е в обхвата на зона за кратковременно паркиране „Синя зона“ или „Зелена зона“. На ул. „Волга“ до № 1, подходът към парк „Бунарджика“ в съответствие с Генералния план за организация на движението на територията на град Пловдив, има монтиран пътен знак В 27 – „Забранени са престоят и паркирането“. Посочените писмени доказателства опровергават констатациите в АУАН и НП за извършено от П. нарушение по чл.178е от ЗДвП.

За формиране на изводите си от фактическа страна съдът кредитира приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, като изготвени и изхождащи от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящето дело и дотолкова, доколкото потвърждават извършените от контролните органи действия, както и относно паркираното на ул. „Волга“ до № 1, МПС с рег. № *** от жалбоподателя П..

По отношение на посоченото в показанията от актосъставителя И., за съда не възникна съмнение за тяхната добросъвестност и непредубеденост, но същите се възприемат, само доколкото не противоречат на кредитирания от 2 съда доказателствен материал. Що се отнася до липсата на ясни и конкретни спомени по случая, то съдът го намира за нормално, с оглед характера на работата му и ежедневното констатиране на еднотипни нарушения за паркиране.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява по категоричен начин,че на 01.05.2024 г., около 22:12 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Волга“ до № 1, жалбоподателят П. е паркирал МПС „Мицубиши“, с рег. № ***. Фактът на управление на МПС се потвърждава от приложената по административната преписка декларация за предоставяне на информация по реда на чл.188 от ЗДвП, в която от дата 29.05.2024г. П. лично го е заявил и го е удостоверил с подписа си. При това положение неоснователно се явява възражението, посочено в жалбата за липса на безспорна установеност, относно качеството водач на П..

Въпреки горното обаче, съдът констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, при следните съображения:

На първо място, съдът установи неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай вмененото на П. нарушение, за което е санкциониран, е квалифицирано като такова по чл. 178е от ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

В настоящия случай обаче, от писмо с вх. № 89854/ 30.08.2024 г., ведно със становище на директор ОП „ОКТ“ и схема на вертикалната сигнализация, категорично се установява,че процесният пътен участък – ул. „Волга“ /от бул.

„Руски“ до бул. „Васил Априлов“/ не е в обхвата на зона за кратковременно паркиране „Синя зона“ или „Зелена зона“. От съдържанието на същото писмо и приложенията към него, безспорно се установява, че на ул. „Волга“ до № 1, подходът към парк „Бунарджика“ в съответствие с Генералния план за организация на движението на територията на град Пловдив, има монтиран пътен знак В 27 – „Забранени са престоят и паркирането“.

Така съдът формира извод,че жалбоподателят е извършил нарушение на правилата „за престой и паркиране“, предвидено в нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, а не на тези, отнасящи до паркиране в площи, предназначени само за пешеходци – в чл. 178е от ЗДвП.

Според чл.6,т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци /както в настоящия казус/ и с пътната маркировка.

Нарушаването на пътен знак В27 се подвежда именно под нормата на чл.6,т.1 3 от ЗДвП и се наказва, не по чл.178е от ЗДвП, а по чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП.

Посоченото представлява неправилно приложение материалния закон и съществено нарушение на реквизитите на АУАН и НП по чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Прецизното обосноваване на настоящия съдебен акт изиска да се отбележи, че въпреки установеното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, то съдът не може да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл.178е от ЗДвП в такова по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като в случая се установява съществено изменение на обстоятелствата по вмененото нарушение – процесният участък попада в обхвата на съвсем друг пътен знак В27, регулиращ друго правило за поведение под друга материална и санкционна разпоредба.

От друга страна погрешно посочените обстоятелства от състав на друго нарушение представлява съществено процесуално нарушение на императивните разпоредби по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, доколкото по делото не се установяват площи, предназначени само за пешеходци и обозначени с пътен знак Г15, съответно и необходимостта от дължимото правило за поведение, във връзка с това.

Административно-наказателното производство е строго формално, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел, на наказаното лице да бъде напълно ясно, а не да прави логически, фактически или правни изводи, относно обстоятелствата, за какво нарушение и при какви обстоятелства, е наложено наказание. В този смисъл, погрешно очертани фактически обстоятелства около нарушението в АУАН и в НП, съответно деяние подведено под неправилна нарушена норма, обективно препятства възможността за пълноценно и адекватно реализиране на правото на защита на жалбоподателя. Коментираните нарушения на процесуалните правила са съществени и не подлежат саниране в настоящото производство.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят, като искане в тази насока е направено своевременно от страна на процесуалния му представител.

Жалбоподателят е доказал реалното заплащане на 400,00 /четиристотин/ лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Съдът като съобрази действителната фактическа и правна сложност на 4 делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно не само изготвяне на жалбата, но и реално представителство в открито заседание намира, че заплатения размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и обоснован и в съответствие с изискванията на чл. 18 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Община Пловдив.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 790 от 02.07.2024 г., издадено от Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Ч. И. П., ЕГН **********, на основание чл. 178е от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 178е от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Ч. И. П., ЕГН ********** сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5