Решение № 21984 от 04.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21984 гр. С, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110123749 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „СВ“ АД с ЕИК ****, с адрес гр. С, ж.к. М 4, БП С, №1, сграда 2А срещу Н. Ж. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Р К, ул. РК, бл.82, вх. Б, ет. 8, ап. 68, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 912,16 лв., представляваща стойност на потребена вода и предоставени ВиК услуги за имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Р К, ул. РК, бл.82, вх.Б, ет.8, ап.68, клиентски № 1002040587 за периода от 28.05.2019 г. до 22.09.2022 г., ведно със законна лихва от 27.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 67,29 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.06.2019 г. до 22.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10318/2023 г. от Софийски районен съд, 118-ти състав.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. Предвид посоченото претендира да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответницата в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва да има качеството потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот и в рамките на процесния период. Твърди, че е недоказано обстоятелството, че е собственик на имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ е необходимо да бъде доказано в рамките на производството, че в процесния период между ищецът в качеството на ВиК оператор и ответника в качеството на потребител на ВиК услуги е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума. Доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е на ищеца, който ги твърди и основава претенциите си на тяхното съществуване.

Съгласно разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите страните по облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и потребителите. Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла на закона са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Сходна е дефиницията и в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според която абонати, съответно потребители на услуги В и К, са отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни имоти.

В настоящото производство не се установява по безспорен начин в рамките на процесния период ответницата да притежава някое от посочените качества, което да я легитимира като потребител на ВиК услуги и страна по облигационна връзка с ищеца за предоставяне на ВиК услуги. С исковата молба ищецът представя справка от 12.09.2022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответницата в Службата по вписванията – С. От същата е видно, че е налице вписване на 03.11.2021 г. на възбрана на имот - самостоятелен обект в сграда – апартамент с площ 43,640 кв. м. в местност Ра К, ап.

68, заедно с таван 17 в сградата на ЖСК Т-2, обл. С-С, общ. С, гр. С, ул. Т, бл. 2м вх. Б, ет. 8, ап. 68.

Според постъпилата информация от С община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „КП“ в информационните масиви на общината за ответницата е отбелязано декларирано на 24.03.1998 г. недвижимо имущество с адрес: гр. С, р-н КП, ул. Т №2, вх. Б, ап. 68, ет.8.

В доказателствена тежест на ищеца в производството по предявените искове е да установи обстоятелствата, въз основа на които претендира да е възникнала облигационна връзка с потребителя, като с доклада по делото това изрично му е указано. Ангажираните от ищеца доказателства съдът преценява като недостатъчни да установят при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, които да обуславят възникването и съществуването на твърдяната облигационната връзка между страните. Както справката от имотния регистър, така и информацията за декларирано недвижими имущество касаят имот с различен адрес/ гр. С, р-н КП, ул. Т №2, вх. Б, ап. 68, ет.8/ от процесния /гр. С, ж.к. Р К, ул.

РК, бл.82, вх.Б, ет.8, ап.68/, като не са ангажирани доказателства за идентичност на адреса.

От друга страна, дори и да се установи такава идентичност, вписването на възбрана в имотния регистър няма доказателствена стойност по отношение правото на собственост, а ищцовото дружество не е ангажирало надлежни доказателства за установяване притежание от ответницата на правото на собственост. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 Г., ОСГТК на ВКС, т.5. принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответницата не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. В тази връзка следва да се има предвид и че съгласно чл. 449, ал.1 и ал. 2 ГПК, когато изпълнението се насочва върху имот, съдебният изпълнител едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника, изпраща до службата по вписванията писмо за налагане на 2 възбрана върху имота. Възбрана се налага чрез вписването й в нотариалните книги по партидата на длъжника, където се нанасят последователно всички вписвания, отбелязвания и заличавания и се посочва и съответната книга, том и страница, където е подреден актът чл. 36, ал.1 от Правилника за вписванията. Към момента на изпращане на писмото за вписване на възбрана върху имот на длъжника, съдебният изпълнител не извършва проверка дали длъжникът действително е собственик на имота. Задължение за извършване на проверка дали имотът е собственост на длъжника възниква за съдебния изпълнител едва при описа на имота/ арг. от чл. 483 ГПК/.

Не съставлява доказателство за притежание правото на собственост върху имота и постъпилата от С община, Дирекция „Общински приходи“ информация, че ответницата е данъчно задължено лице. В случая не се представя декларация по чл.14 ЗМДТ от ответницата за деклариране на имота като неин собствен, която да бъде съобразена евентуално като извънсъдебно признание, а самото удостоверяването на воденето й като задължена да заплаща местните данъци и такси не е се ползва с материална доказателствена сила по отношение притежание правото на собственост. Следва да се посочи и че при наличие на данни в постъпилата от СО информация за документ за собственост не е проявил нужната активност да ангажира същия като доказателство на твърденията си.

Ответникът не ангажира доказателства и за реално извършени ВиК услуги и доставена вода за процесния имот. Не представя нито данни за отчитане на потребена вода, нито данни за отказан достъп или каквито и да било доказателства, установяващи твърдението му, че е доставил вода на претендираната стойност. Не са ангажирани доказателства дори за извършените начисления помесечно в рамките на периода. В този смисъл искането му за допускане на експертиза при липса на доказателства, въз основа на които да работи вещото лице, не е уважено, доколкото съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други., но на вещото лице не следва да се възлага да събира доказателства, които според разпределение на доказателствената тежест следва ищецът да ангажира без да са му нужни специални знания и умения.

По изложените съображения в рамките на производството ответницата не се установява при условията на пълно и главно доказване да притежава качеството потребител на ВиК услуги за процесния обект по смисъла на пар.1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и следователно не е задължена страна по договор при общи условия с ищеца за процесния имот. Не се установява и ищецът да е доставил вода и да е предоставил ВиК услуги за този имот ВиК услуги.

Посоченото налага извод за неоснователност на предявените искове, които следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:

С оглед крайния извод за неоснователност на претенциите на ищеца, последният на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи сторените и доказани в производството разноски, каквито обаче не се установява ответницата да е извършила.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „СВ“ АД, ЕИК **** срещу Н. Ж. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Р К, ул. РК, бл.82, вх. Б, ет. 8, ап. 68 , установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 912,16 лв., представляваща стойност на потребена вода и предоставени ВиК услуги за имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Р К, ул. РК, бл.82, вх.Б, ет.8, ап.68, клиентски № 1002040587 за периода от 28.05.2019 г. до 22.09.2022 г., ведно със законна лихва от 27.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 67,29 лв., 3 представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.06.2019 г. до 22.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10318/2023 г. от Софийски районен съд, 118-ти състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4