Решение № 266 от 05.03.2025, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 266

Габрово, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IV състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГАЛИН КОСЕВ

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИН КОСЕВ административно дело № 20247090700385 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

С разпореждане [номер]/08.07.2024г. е отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ на К. М. Т. от гр. Севлиево, като цитираното Разпореждане е потвърдено с Решение №31/20.09.2024г. на Директор на ТП на НОИ Габрово.

В законния срок Решението на Директор на ТП на НОИ Габрово и разпореждане [номер]/08.07.2024г. е обжалвано от К. М. Т. от гр. Севлиево. В жалбата си същият излага, че обжалваното Решение било незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие и неправилно тълкуване на материално- правните разпоредби.

Според жалбоподателя за три от заеманите от него длъжности, на които той бил работил следвало да бъде определена втора вместо определената трета категория труд, като същият конкретизира за кои точно длъжности и периоди се отнасят тези негови твърдения. Това произтичало както от естеството на работа по заеманите длъжности, така и съобразно от действащото законодателство. Въз основа на действащата нормативна регламентация в ПКТП /отм./ имало налице две възможности въз основа на които се определяло причисляването на съответно положения труд към дадена категория. Първата била лицето да е заемало длъжност и да е било с на място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и формалното наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност била законодателно уредена в общите разпоредби на т. 67 и т. 68 от ПКТП /отм./ и се изразявала в правото да се докаже по съответния ред, че въпреки че не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в Правилника, трудът е бил със същата вредност е тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли. В случая административния орган бил отчел само първата възможност- проверил бил дали лицето е заемало длъжност и място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория, без да провери дали има възможност за приравняване на положения труд към втора категория с оглед естеството, тежестта и вредността на полагания труд.

Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения, доразвити в съдебно заседание отмяна на Решение №31/20.09.2024г. Директор на ТП на НОИ Габрово, както и на разпореждане [номер]/08.07.2024г. на Ръководителя на ПО при РУ”СО” Габрово, ведно със законните последици, включително присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез надлежно упълномощен по делото процесуален представител заявява че поддържа подадената жалба и изложените в нея искания.

Процесуалният представител на ТП на НОИ Габрово счита, че жалбата е неоснователна, поради което Решение №31/20.09.2024г. Директор на ТП на НОИ Габрово, с което е потвърдил разпореждане [номер]/08.07.2024г. на Ръководителя на ПО при РУ”СО” Габрово следва да бъде потвърдено.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.

С разпореждане [номер]/08.07.2024г. е отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ на К. М. Т. от гр. Севлиево, като цитираното Разпореждане е потвърдено с Решение №31/20.09.2024г. на Директор на ТП на НОИ Габрово.

К. М. Т. е депозирал заявление за отпускане на пенсия за ОСВ пред Ръководител на ПО при НОИ Габрово, като е счел, че по отношение за него са настъпили условията за пенсиониране.

Мотивът, с който административния орган е отказал отпускане на пенсия на К. Т. за ОСВ е, че трудовият стаж, който е положил Т. за периодите 09.05.1989г. до 03.06.1991г., 09.11.1991г. до 24.06.1992г. и 13.08.1992г. до 08.02.1994г. е квалифициран от трета категория, а не от втора категория, както смята жалбоподателя. Това решение е било прието тъй като съгласно представените данни лицето е полагало труд, който съгласно ПКТП /отм/ следва да бъде причислен към такъв от трета категория.

От представените в хода на административното производство документи и данните от Персоналния регистър на НОИ /данни по чл. 5, ал. 4 от КСО/ се установява трудовия стаж на К. Т..

Спорните периоди относно категоризиране на стажа са :

09.05.1989г.- 03.06.1991г.- с отразяване шофьор на автобус, шофьор на автобетоновоз в АПК“Р.“ Севлиево – 02 г. 00 м. 24 д. като административния орган е приел че през този период труда е от трета категория

09.11.1991г.- 08.02.1994г. – с отразяване ремонтен работник, комбайнер, шофьор на автобус и ремонтен работник ТКЗС с. Агатово- 00 г., 01 м., 18 д. от втора категория /за длъжността „комбайнер“/ и 02г., 01м., 10д. от трета категория.

13.08.1992г.- 08.02.1994г. – с отразяване ремонтен ТР- шофьор с работодател ТКЗС с. Агатово

За изясняване на спора от фактическа страна са допуснати до разпит и изслушани в качеството на свидетели В. Ю. и Н. Г.. Двамата свидетели заявяват че познавали лично жалбоподателя Т., тъй като през различни периоди от време работили заедно- първият св. Юнгалов в строителната бригада в с. Ряховците, общ. Севлиево, а втория св. Г. в ТКЗС с. Агатово. Двамата свидетели описват подробно работните места и естеството на полагания труд от К. Т..

Приети са и писмени доказателства удостоверяващи мястото на работа и получени трудови възнаграждения от К. Т. за процесните периоди.

Предвид изложеното, с оглед преценка на събраните по делото писмени и административния орган е преценил, че полагания от К. Т. труд в строителната бригада в с. Ряховците и в ТКЗС с. Агатово през процесните периоди следва да се квалифицира като такъв от трета категория.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателя е полагал труд от 09.05.1989г. до 03.06.1991г. Аграрно-промишлен комплекс „Р.“ - Севлиево гласни доказателства настоящият съдебен състав счита, че правилно, Строителна бригада, с. Ряховците. Аграрно- промишленият комплекс (АПК) е юридическо лице, което работи на стопанска сметка и осъществява производство на селскостопанска продукция. Дейността на АПК е в сектор „Селско стопанство“, включително спомагателните дейности в тези организации са свързани със селскостопанското производство. Поради това, за категоризиране на труда, полаган в АПК са приложими разпоредбите на раздел „Селско стопанство и хранителна промишленост“ от ПКТП /отм./.

Съгласно т. 526 от ПКТП, /отм./ от втора категория е трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици.

Съгласно т. 66и от ПКТП, /отм./ от втора категория е трудът на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство.

Видно от вписванията в Трудовата книжка №18, издадена от Завод „Н. И.“, гр. Севлиево, за времето от 09.05.1989 г. до 05.06.1989 г. на К. Т. е заемал длъжност „шофьор на автобус Авиа“, а от 05.06.1989 г. до 03.06.1991 г. – длъжност „шофьор на автобетоновоз“. Според представените ведомости за изплатени трудови възнаграждения на АПК „Р.“, лицето е водено на длъжност „шофьор“. Т. е получавало основно трудово възнаграждение, клас и допълнителни средства за пропътувани километри, като не са начислявани допълнителни възнаграждения за работа при тежки и вредни условия на труд или др. под. Плащанията по ведомост са сходни с тези на останалите шофьори. Свидетелските показания не могат да опровергаят вписванията в официалните документи, досежно посочените в тях данни. Св. В. Ю. потвърждава в голяма част изложените факти от посочените документи. Заявява, че за да се управлява бетоновоз се изискват допълнителни умения и качества, като разграничава упражняваната дейност на подобен вид водачи на МПС от шофьор на камион. Това не свидетелства че полагания от Т. труд като шофьор на бетоновоз е с по- голяма вредност и тежест от полаган труд на шофьор на камион. Свидетелят заявява че няма представа дали Т. е получавал различна заплата от другите шофьори, като не знае дали е имало разграничение в записванията на подобен вид трудова дейност в документация, платежни ведомости и други.

Не се установява че през процесния период К. Т. е полагал труд който следва да се квалифицира като такъв от втора категория. При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се формира извода, че правилно стажът за периода от 09.05.1989г. до 03.06.1991г. е квалифициран от административния орган към относимите за отрасъла разпоредби и е определен като такъв от трета категория. Не се оспорва факта, че нормите на Раздел „Селско стопанство и хранителна промишленост“ не обхващат труда на шофьорите на автобуси и бетоновози. Тези длъжности, при положение че са отразени като такива в съответните документи на заявителя попадат в обхвата на други разпоредби от ПКТП /отм./, които се отнасят към други отрасли на икономиката- Транспорт и Строителство. Съгласно т. 5За от ПКТП, отм. от втора категория е трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.

За да бъде категоризиран стажът от 09.05.1989 г. до 05.06.1989 г. длъжност „шофьор на автобус Авиа“ от втора категория следва да са налице всички предпоставки предвидени в посочената норма на ПКТП /отм/, т.е. лицето да се заемало длъжността шофьор на автобус, стажът да е положен в транспортна фирма за общо ползване, да са били обслужвани вътрешноградски и/или междуселищни пътнически линии, дейността да в изпълнявана по утвърдени разписания и графици.

В случая, видно от представените писмени и гласни доказателства, не са налице изброените предпоставки. Стажът на К. Т. не е положен в транспортна фирма за общо ползване, а в АПК „Р.“. Транспортната дейност не е обслужвала вътрешноградски и междуселищни пътнически линии, а е извършван ведомствен транспорт за нуждите на предприятието. Няма данни дейността да е изпълнявана по утвърдени разписания и графици. Стажът на шофьорите от ведомствения транспорт за превоз на хора не е обхванат от т. 5За от ПКТП, отм. К. Т. е заемал длъжността „шофьор на автобус“, но липсват доказателства, че положения труд от него за периода от 09.05.1989 г. до 05.06.1989г. да може да се отнесе директно към нормата на т. 5За от ПКТП, отм. Не са налице доказателства, че е тя е била свързана със същата тежест и вредност, както на работилите в специализирана транспортна фирма за превоз на пътници.

Съгласно т. 26 от ПКТП, отм., от втора категория е трудът на строително- монтажните работници .. работещи непосредствено на обектите от строително- монтажната дейност ... в специализирани строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. ... Машинисти на всички видове строителни и пътни машини.

Посочената разпоредба е в раздел „Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали“ и обхваща труда на строително-монтажни работници в специализирани строителни фирми, както и на машинисти на машини като автобетонпомпа, кабел-кран, портален кран, еднокофов багер, булдозери, товарачни машини, валяк и др., когато работят в строително-монтажни предприятия/фирми.

От изложеното се налага извода, че за периода от 05.06.1989 г. до 03.06.1991 г. К. Т. е заемал длъжност „шофьор на автобетоновоз“ в строителна бригада на селскостопанско предприятие. За да бъде признат положения от него труд като такъв от втора категория следва да се установи от него, че работата му е била свързана със същата вредност и тежест на труда като работниците и машинистите в специализираните строително- монтажни фирми (арг. от т.67 от ПКТП, отм.). Това не е установено нито от представените документи, нито от показанията на разпитаните по делото свидетели. Свидетелят Юнгалов говори единствено за сложност на работата, спецификите на труд и др. умения при управление на бетоновоз, но не и за това че тази работа е със същата вредност и тежест на труда като работниците и машинистите в специализираните строително- монтажни фирми.