Определение № 417 от 03.07.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Перник, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500149 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248,ал.1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 2988/16.05.2025 г., от Н. С. С. и И. С. С., и двамата чрез адв. Д.Д., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Л.“ № 32, ет. 5, офис 5 против определение № 266 от 24.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 149/2025 г. по описа на Окръжен съд гр. Перник в частта за разноските.

В молбата се излагат съображения, че не следва да се присъждат разноски в полза на ответниците, тъй като по начало те не следвало да участват в тази фаза на процеса. На следващо място за неправилно се сочи, че съдът е определил разноски на всеки един от ответниците поотделно въпреки, че всички те се представляват от един процесуален представител. В заключение се твърди, че размерът на присъдените разноски е прекомерно завишен.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в предоставения срок е депозирала отговор, чрез адв. Г. Г., с който изразява становище за неоснователност на депозираната молба. Намира, че решаващият съд правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, като същото е адекватно и съобразено с характера на делото, неговата сложност и обем на извършената работа от страна на процесуалния представител и същото не е прекомерно. Сочи се богата съдебна практика, с която се оборва твърдението на молителя, че в конкретния случай в производството не се дължат разноски на ответниците. По подробно изложени аргументи се моли съда депозираната молба по чл. 248 от ГПК да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Окръжен съд - Перник, в настоящия му състав, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на решението, съгласно чл.248, ал.1 ГПК, тъй като определението не подлежи на обжалване, а молбата е подадена в едномесечния срок, съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, респективно искането се явява допустимо. Разгледана по същество, съдът намира 1 молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна по следните съображения:

С определение № 266 от 24.04.2025 г. Окръжен съд – Перник е потвърдил определение № 19/06.01.2025г., постановено по гр. д. № 1319/2024г. по описа на Районен съд – Радомир. Въззивната инстанция е осъдила Н. С. С. и И. С. С. да заплатят на В. Я. Г., Д. Г. Г. и С. Я. С. сумата от по 400,00 лева на всеки един от тях, представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски.

Производството пред пъроинстанционният съд е образувано по искова молба Н.

С. С. и И. С. С. срещу В. Я. Г., Д. Г. Г. и С. Я. С..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от ответниците, с искане за прекратяване на производството по делото, като процесуално недопустимо.

Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. В случаите, когато образуваното срещу нея производство е прекратено, законодателят й дава право да иска да бъде възмездена от ищеца, без да конкретизира основанието за прекратяване на производството.

Направените от ответник разноски до момента на прекратяването имат своето процесуално основание, когато прекратяването не настъпва по силата на закона, нито се касае за процесуална пречка, за която съдът следи служебно. По прилагането на чл.

78, ал. 4 от ГПК има формирана съдебна практика, съгласно която се присъждат всички разноски, направени от ответника, независимо от това в кой момент се прекратява производството - още в първото съдебно заседание или на по-късен етап.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът е съобразил както фактическата и правна сложност на делото, така и уважената част от предявената искова претенция. Както е изяснено в задължителната за съдилищата практика на СЕС по преюдициално запитване по дело С-438/22, преценката на съда не се основава на посочените минимуми в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на действителната правна и фактическа сложност на делото и вида и характера на извършените от адвоката процесуални действия, както и на обичайния в практиката размер на възнагражденията за подобен вид дела и при сходни обстоятелства. Създадената след постановяване на решението на СЕС съдебна практика приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда, но те нямат задължителен характер.

Въз основа на изложеното по – горе, въззивната инстанция намира в конкретния случай за неоснователни доводите, изложени в молбата по чл. 248 от ГПК, че разноски на ответниците не се дължат, както и, че присъденият размер на разноските е прекомерно завишен. Определението на съда досежно размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с вида спор, материалния интерес, видът и количеството на извършената работа.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че разноски на ответниците не се дължат, предвид етапа на производството. В настоящия случай, препис от исковата молба е била изпратена на ответниците, които в срока по чл. 131 от ГПК са се възползвали от предоставената им възможност и са изразили становище в срок, чрез подаването на писмен отговор на исковата молба. Поради това, същите имат право на разноски, до който извод съдът е достигнал и при постановяване на обжалвания акт.

С оглед горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2988/16.05.2025 г., от Н. С. С. и И.

С. С., и двамата чрез адв. Д.Д., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Л.“ № 32, ет. 5, офис 5 против определение № 266 от 24.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 149/2025 г. по описа на Окръжен съд гр. Перник за изменение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3