Определение № 57 от 22.05.2025, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Асеновград, 22.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20255310200146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243 ал.5 и по чл.244 ал.5 от НПК.

Постъпила е жалба Г. И. И., против Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство на РП-Пловдив ТОПървомай от 16.12.2024 г., с което същата е прекратила частично и спряла наказателното производство по ДП- следствено дело № 254/2024 г., по описа на ОСО при Окръжна прокуратура –гр. Пловдив, водено за престъпления по чл. 309 ал.1 от НК и по чл. 311 ал.1 от НК на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че производството е прекратено при непълнота на разследването и съответно до неправилно възприемане и тълкуване на фактите по делото, довело до неправилен и незаконосъобразен правен извод за наличието на прекратително основание поради изтекла относителна погасителна давност за наказателно преследване за престъплението по чл. 309 ал.1 от НК. Твърдят се различни фактически и правни положения от приетите от прокурора, а именно, че използването на съставените неистински частни документи и реализацията на състава на престъплението по чл. 309 ал.1 е продължило и през 2023 г. Искането към съда е за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото, с указания относно правилното прилагане на закона и подвеждане на извършителят под отговорност.

Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след анализ на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 243 ал. 4 от НПК, от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановената форма.

Разгледана по същество същата e основателна.

Досъдебното производство е водено за престъпления по чл. 309 ал.1 от НК, касаещо съставянето на неистински частен документ- Пълномощно рег. № 4 от 24.01.2019 г., с нотариална заверка на подписа от името на Г. И., с което е 1 упълномощен К.И. да извършва правни и фактически действия по отношение на собствения й недвижим имот – п.и. с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Брестник.

Второто престъпление, предмет на разследването е по чл. 311 ал.1 от НК. В хода на разследването не е било привлечено лице в качеството на обвиняем.

В прекратителното постановление, след като е изложил фактическата обстановка и анализирал доказателствата, прокурорът е приел, че престъплението по чл. чл.309 ал.1 от НК е извършено на 07.02.2019 г. и по отношение на него е прекратил наказателното производство поради изтекла давност за наказателно преследване съгласно нормата на чл. 80 ал.1 т.4 от НК, а за престъплението по чл. 311 ал. 1 от НК е спрял наказателното производство поради неразкриване на извършителя.

Съдът, след преценка на доказателствата, събрани във фазата на досъдебното производство намира, че така направения извод от РП –Пловдив ТО-Първомай е незаконосъобразен и неправилен и не съответства на събраните до момента доказателства, а от друга страна е направен при непълнота на доказателствата и при непълно изясняване и установяване на всички правно релеватни факти, необходими за разкриване на обективната истина. По отношение на престъплението по чл. 309 ал.1 от НК на практика липсва извод за установен извършител на деянието. Противно на виждането на прокурора, съдът намира, че и от събраните до момента данни, въпреки тяхната непълнота са налице достатъчно факти, обуславящи извод за извършено престъпление от К.И. И., като в зависимост от допълнително събраните доказателства, следва да се прецени и наличието на данни за престъпление по чл. 212 ал.1 и ал.3 от НК. В тази връзка, безспорно установено по делото е, че процесното пълномощно рег. № 4 от 24.01.2019 г. с нотариална заверка на подписа от името на Г. И. е неистински частен документ в упълномощителната му част, тъй като отразеното в него изявление не изхожда от автора. Същото е и неистински официален документ в удостоверителната му част с нотариалната заверка на подписа, тъй като лицето посочено като негов автор Г. И., не го е подписала и нотариалното удостоверяване на подписа й е неистинско. С този фалшифициран документ обаче се делегират права единствено на свидетеля К.И. и от доказателствата е видно, че същият многократно го е употребявал, за да докаже, че по отношение на недвижимия имот съществува определено правоотношение.

Видно от доказателствата, за първи път това е станало при сключването на Нотариален Договор за аренда от 07.02.2019 г., който е подписан от К.И. от името на арендодателя Г. И. като неин пълномощник, действащ на базата на неистинското пълномощно, а също като арендатор от свое име. Тъй като договорът е сключен и подписан само от свидетеля К.И., действащ и в двете качества като пълномощник на арендодателя и в лично качество като арендатор от друга е логически ясно, че същият е действал при условията на пряк умисъл като е бил наясно, че същият няма делигирани никакви права за разпореждане с имота. Тези факти разкриват неговата категорична съпричастност към извършването на деянието по чл.309 ал.1 от НК, по отношение на първия неистински документ, а именно – изготвеното пълномощно, като в тази връзка твърденията му, че трето лице е изготвило документа,а той нямал нищо общо и не бил наясно какво подписва, звучат 2 наивно. За коректност следва да се каже, че за авторството на престъплението по чл. 309 ал.1 от НК е без значение кой е съставил физически документа, дали лицето, което го е употребило, или друго лице. Тъй като престъплението е двуактно обективният му състав се реализира с употребата на документа със специална цел и именно използвалото документа лице е автор на престъплението.

Същественото в случая е, че договорът за аренда, също е неистински частен документ, тъй като съдържащото се в него изявление не отразява волята на посочения в документа автор. Това е така, тъй като и упълномощаването на свидетеля К.И. да сключва такъв договор и да документира такива изявления от името на титуляра е неистинско. В случая, доколкото договорът за аренда е подписан само от К.И., черпейки права от друг неистински документ, то авторството му при съставянето на втория документ е безспорно. Тъй като в последствие този договор за аренда многократно е употребяван пред различни институции, със специалната посочена в състава цел от свидетеля К.И., то очевидно е, че отново е налице състав на престъпление по чл. 309 ал.1 от НК. Тези факти изобщо не са коментирани в прекратителното постановление, нито са изложени правни изводи за това престъпление, досежно време, място и начин на извършване.

Видно от данните по делото и от предоставените допълнителни справки от страна на жалбоподателя е, че именно свидетелят К.И. е входирал Договора за аренда в регистъра за арендните договори в ОСЗ “Родопи" на 29.07.2019 г., както и го е вписал в Службата по вписванията на 12.02.2019 г. Впоследствие е входирал заявление в ОС Земеделие „ Родопи“ за промяна на начина на трайно ползване на поземления имот като се е позовал на чл. 11/1/ от Договора за аренда и е бил променен начина на ползване на „Овощна градина“. По делото са наведени данни и че свидетелят К.И. е декларирал имота в ДФ “Земеделие“ за кампании 2021 г., 2022 г. и 2023 г. за субсидиране по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г., пак на базата на Пълномощното и Договора за аренда, което очевидно обективира съставомерна употреба на тези неистински документи, респективно реализация на състава на чл. 309 ал.1 от НК. В тази връзка, не е проведено необходимото пълно разследване за разкриване на признаците от обективна страна на престъплението по чл. 309 ал.1 от НК, както и за разследване на наличните данни за престъпление по чл.

212 ал.1 и ал.3 от НК и по чл.313 ал.1 от НК. Като определянето на конкретните действия и тактика на разследването са в компетенциите на прокурора и разследващите органи.

Ето защо, с оглед на изложените съображения, съдът намира, че изводите на прокурора, вследствие на които е прекратил частично и спрял наказателното производство са неправилни и необосновани, поради което следва постановлението за прекратяване и спиране да бъде отменено, а делото върнато на РП-Пловдив, ТО-Първомай за продължаване на разследването в насоката, указана в мотивната част на определението с цел събиране на всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, след което следва да се извърши нова преценка по същество от решаващия прокурор.

Поради горните съображения и на основание чл. 243 ал.6 т.3, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство на РП-Пловдив ТО-Първомай от 16.12.2024 г., с което същата е прекратила частично и спряла наказателното производство по ДП- следствено дело № 254/2024 г., по описа на ОСО при Окръжна прокуратура –гр. Пловдив, водено за престъпления по чл. 309 ал.1 от НК и по чл. 311 ал.1 от НК на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

ВРЪЩА делото на РП-Пловдив ТО-Първомай за изпълнение на указанията в мотивната част на определението.

Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив ТО-Първомай и на пострадалата Г. И. И. на посочения в жалбата съдебен адрес.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4